Иван Христанов: Ще има опити за дирижирана спекула и с брашно, яйца и захар
Нямаме нужда от резерв от зърно, ако цената на хляба е 10 лв., казва зам.-министърът на земеделието
За следващите 16 месеца за олио ни трябват 325 000 т слънчоглед, ние имаме 1,5 млн. т
При непазарно поведение държавата няма как да се намеси с пазарни мерки
За сделките през борсата ще ползваме платформата на държавния резерв
Ще наблюдаваме внимателно храните от първа необходимост с всички възможни органи
С изкупуването на зърно целта е държавата да направи хляба наличен и достъпен
Сделките на борсата ще стават на лотове, за да имат достъп и по-малки производители и търговци
- Г-н Христанов, мъж почина на опашка за олио в Бургас. Защо се стигна до паниката при снабдяване с основни хранителни продукти?
- Това не е първата истерия, която се разрази. На 2 март вечерта умишлено беше създадена при горивата. Олиото е просто следващата такава истерия. Много е жалко, че по този начин се управлява общественото съзнание. Както вече казаха и колегите от Министерския съвет - вицепремиерите Асен Василев и Корнелия Нинова - всъщност няма абсолютно никакви обективни причини българският слънчоглед, отгледан на българска земя, преработен в български рафинерии, да струва толкова скъпо. Особено като се има предвид, че потребносттие от слънчоглед за олио у нас за следващите 16 месеца са 325 хил. тона, а ние имаме на разположение към 1,5 млн. тона.
Затова и властите се сезираха и правят всичко възможно ситуацията да се нормализира. Това, което ние от министерството може да допълним, за да успокоим общественото мнение, е да продължаваме да излъчваме съобщението, че слънчоглед има, олио също ще има и няма никаква причина неговата цена да скача. И няма нужда да се създава излишна паника.
- Защо да няма причина за поскъпване на олиото, след като борсовите цени на слънчогледа вече са близо 1600 лв./т. Литър олио се прави от около 2,5 кг слънчоглед или само разходите за суровината са над 4 лв./л.
- Това е причината и поради която колегите от другите ведомства установяват какви са количествата, които са закупени досега, и на какви цени. Тъй като цената, която споменавате, всъщност е извън България. Разбира се, че ние имаме ситуация, в която фермерите и търговците на зърно имат избор дали да оставят суровината тук, или да я изнесат. И ако те я продават в България на въпросните котировки, това неизменно ще ескалира цената до въпросните нива. Но в края на краищата си остава и въпросът кой какво количество е купил и по кое време и съответно какъв запас преработва сега.
И във време на война и на застъпващи се 3 кризи една след друга - COVID, вноса на инфлация и Украйна, всички трябва да вземат и малко по-национално отговорна позиция.
- Какво показват първите резултати от разпоредените проверки на производителите и търговците на олио?
- Проверките, които разпоредихме в нашето ведомство, са за отчитане на обемите в складовете. Може би знаете, че зърното и слънчогледът са на декларативен режим. Тоест всеки месец в съответните дирекции тук се казва толкова имаме в този склад, толкова в другия. Направихме комисия от няколко ведомства, за да има максимална прозрачност и взаимен контрол, за да проверим какви са наличностите в действителност в складовете. По отношение на количествата в преработвателните предприятия тази информация, за съжаление, в този момент не е достъпна към мен. Очаквам, когато излезе от колегите в другите ведомства, те да я споделят.
Най-важното е да си дадем сметка, че държавата носи отговорност към гражданите си. И когато имаме поведение на пазара, което напуска обичайните норми, няма как да не се намеси. Последните дни чуваме изявления от рода: държавата трябва да въздейства пазарно, пазарно, пазарно... Но както и г-жа Нинова каза, ние имаме сигнали и свидетелства за не точно пазарно поведение. Няма как да се въздейства на непазарно поведение с пазарни мерки, особено от държавата, която има контролни и правораздавателни органи и тя въздейства чрез тях.
- Според вас кой предизвиква тази паника на пазара?
- При първата паника за горивата схемата беше добре прономерована и прошнурована. Имаше 1-2 медии, които публикуваха няколко снимки, също и няколко фейсбук профила, след което вече е обществено известно, че определена политическа сила чрез младежкото си движение започна да плаща, за да може това да се популяризира допълнително чрез фейсбук. Сега при олиото нещата не са толкова очевидни. Но имаме подозрения, че всъщност става въпрос за организирана кампания, която има за цел да дискредитира усилията на кабинета да изведе България от кризата. И да се извлекат от това дивиденти.
- И все пак какви са интересите за спекулата - политически или бизнес за извличане на огромни печалби?
- Те няма как да не са обвързани. Неизбежно се засягат и икономически интереси. Винаги в такава ситуация някой губи, друг печели. Правителството има една много проста отговорност. И тя е да се увери, че населението не е подложено на интервенции, които в крайна сметка дори и като страничен ефект ще доведат до неговото обедняване и загуба на жизнен статус.
- Ако има такава организирана кампания, кои ще бъдат следващите стоки, при които се очаква спекула и предизвикване на паника - брашно, ориз, захар...?
- Нашите подозрения продължават да падат върху стоките от най-най-първа необходимост - брашно, яйца, захар. Логично е да очакваме опити с тях. Това не е трудна математика, един анализ на потребителската кошница показва къде отиват голяма част от доходите на населението и особено на тези с по-ниски заплати. И те са най-уязвими.
- Има ли министерството мерки, с които да предотврати евентуалните следващи спекули и паника с основните храни?
- Започваме да наблюдаваме активно въпросните стоки с всички органи, които са на разположение на Министерството на земеделието. Разбира се, там, където видим отклонение, ще сезираме и колегите, които също имат отговорности - Министерството на икономиката, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и т.н. Ако паниката предприеме и други посоки и вектори и това въвлича Министерството на земеделието, всички органи, агенции и дирекции са на разположение да реагират незабавно. В крайна сметка най-важно си остава населението да има предсказуемо и нормално ежедневие.
- Кога ще започне изкупуването от държавата на зърното за 1,1 млрд. лв. за създаване на запаси?
- Знам, че на всички им се иска това да започне много бързо. Работата е там, че държавата трябва да бъде и стожер на законността и прозрачността на тези процеси. И трябва да минем всички законови стъпки, за да може това да се случи. Вече има решение на МС, после то трябва да бъде публикувано, колегите от фирмата, която е натоварена с трансакциите, да разработят вътрешните документи, които правят възможно да се ангажират с тези стъпки, те да бъдат приети от управителния съвет, ресурсът трябва да постъпи. И с борсата трябва да приключим разговорите, да се определят от министъра отговорни лица и т.н. За да гарантираме правилото на четирите очи, което е едно от фундаменталните за осигуряване на прозрачност и безпристрастност, изрично помолихме Министерството на финансите да се намеси с втори подпис. Или с плащанията да не разполага само Министерството на земеделието, а да има специален контрол и наблюдение на тази фирма и по този начин да гарантираме, че ресурсът се разходва по направление и напълно прозрачен начин.
- Бившият земеделски министър Десислава Танева обаче твърди, че при изкупуването на зърното ще се платят комисиони от над 1 млн. лв. на борсови посредници. И че привиквате борда на директорите на въпросната фирма “Сортови семена-Елит” да подписват договорите. Така ли е?
- Не, нито една част от това не е вярно. Но все пак има нещо радостно - това че бившият министър Десислава Танева има достъп до информация, което очевидно работи в полза на прозрачността, а не за обратното. Така че е правилно, че по някакъв начин е получила тази информация и задава въпросите си.
Да, ние имахме събирания, на тях присъстваха колеги от дирекциите “Растениевъдство”, “Обществени поръчки”, от политическия кабинет и др. на тема кой е правилният и прозрачен начин да бъде изпълнен процесът. За мен, честно казано, е загадка защо има въприемане за натиск за една среща, която аз не съм провел на четири очи. Хора има достатъчно, които могат да свидетелстват какво и как се е говорило. Г-жа Танева сподели, че някои членове на общото събрание имат притеснения. Но в крайна сметка има решение на Министерския съвет. Всеки един обществен служител по министерства и ведомства спазва набор от инструкции и процедури и част от тях са решенията на МС. Нямаме кой знае какъв избор. И аз мога да кажа почти същото, че съм поставен под натиск - има решение на МС, но политическият кабинет и експертите трябва да го изпълнят.
- Какви комисиони ще се плащат за сделките?
- Когато се свързахме с борсата, помолихме да ни подадат брокери, те са задължителни по закон. Беше ни подаден един и аз си признавам, че малко настръхнах. Защото 1 брокер да разполага с целия този ресурс от 1,1 млрд. лв., на мен като професионалист по управление на риска ми се стори доста неадекватно. Помолихме не за един, а за четирима. Направихме и доста разширени проверки, за да сме сигурни, че тези лица нямат петна в миналото и обвързаности. Докладите излязоха положителни, но всъщност имахме и доста други допълнителни разговори. С голямо задоволство установихме, че държавният резерв е регистриран на няколко борси и има ексклузивни акредитирани лица. Доколкото разбрахме, те работят само за държавния резерв, това е исторически обусловено. В момента колегите разглеждат нормативната база, договорите, комисионите, при които оперира държавният резерв на борсата. И всъщност най-вероятно ще можем да подходим по тези сделки с обща платформа - да използваме тази на резерва.
Ние трябва да продължаваме да натискаме и да гарантираме прозрачност, прогнозируемост и одитируемост на всички процеси. Така че не трябва да има ни най-малко съмнение как е извършена трансакцията и има ли замесени лица, които по един или друг начин може да се облагодетелстват. И обществото да знае, че този път има държавност, предсказуемост и прозрачност.
Идеята ни е комисионите да са минимални и затова стъпваме на платформа, която оперира от много време. Държавният резерв е нормативно регулирана институция, директно под МС, за да се гарантира допълнително прозрачност на процеса.
- На какви цени ще стане изкупуването на зърното - производители се притесняват, че ще бъдат на по-ниски от пазарните?
- Целта на изкарването на този специален резерв на борсата е сделките да стават прозрачно и видимо. Да се знае кой какъв обем и на каква цена е продал. Ние, от една страна, имаме заявления за котировки на MATIF, в Париж, налюдаваме постоянно и физическите пазари. Последните търгове за Египет не вървяха особено добре, имаше търсене, имаше предлагане, но нямаше сделки. Когато става въпрос за пазар, трябва да внимаваме какво точно означава. Защото котировките са едно, а сделките са друго. Заявен е вече обемът и разполагаемите средства. Горните тавани също са комуникирани с търговците на зърно.
- Кои тавани - за цени или за количество?
- И за двете. Всъщност твърдението е, че повечето зърно е при търговците, а не при производителите. Утвърдени са и размерите на лотовете. По предложение на борсата са заложени 10 000 тона. Разбира се, това ще продължим да го разглеждаме, за да сме сигурни, че от една страна, процесът ще е управляем и няма да имаме прекалено много единични сделки, а от друга - да има достъп и до по-малки производители и търговци.
Някои производители и търговци изразиха мнение, че обявените параметри ги устройват. Те ни казаха, че искат да изразят патриотична подкрепа на държавата в този труден момент.
Ние сме гледали цените на реалните сделки. Давате си сметка, че не е трудно да добием информация на каква цена са се осъществявали сделки преди 5,10-15 дни. Целим да постигнем една златна среда. И че тя няма да постави замесените лица в ситуация, в която няма да могат да си посрещнат бизнес нуждите. И от друга страна, ако се наложи в случай на инцидент това зърно да се освобождава към реалния пазар и да се дава на мелници и оттам на хлебопроизводители, ние трябва да го осигурим на цена, която ще направи хляба наличен и достъпен. Защото в този момент трябва да отразим и двете опасности. Няма смисъл от резерв, ако накрая хлябът бъде по 10 лв.
Тук не говорим за лява или центристка политика, а за националноотговорна.
- Къде държавата ще съхранява над 1 млн. тона зърно - ще плаща ли наеми за складове?
- Всъщност наемите не са толкова високи. Веднага след като обявихме възможността за тази интервенция, телефоните се подпалиха от оператори, които изявиха желание да съхраняват това зърно и дават цени, дори по-ниски от пазарните. И този процес ще бъде направен напълно прозрачно. Капацитетът за съхраняване на зърно е огромен и превишава реколтата. Имаме регистър, в който са декларирани складове за 18 млн. тона, но дори и 1/3 да не стават за нищо, пак имаме 12 млн. тона вместимости - разполагаеми и с качество.
Ще проверим нормативната база дали и съхранението не може да се разиграе през борсата за гарантиране на прозрачност.
- След 80-100 дни ще излезе новата реколта. Тогава какво ще се прави с това зърно? И при нова реколта винаги цените са най-ниски, да не се окаже държавата на загуба.
- Така както се развива ситуацията в Украйна и прогнозите, които имаме, е, че цените поне на международния пазар няма да бележат траен спад. В този контекст още 2 часа след началото на военната офанзива в Украйна събрахме кризисен щаб от експерти, които да разработваме модели какво ще се случи с инфлацията, цените от малката потребителска кошница и съответно те не изглеждат особено привлекателно. Но ние сме длъжни да се съобразяваме с тях, това е нашата отговорност. Не бихме искали да се налагат интервенции на пазара с този резерв, но ако продължава цената да стои висока, това е напълно възможно.
- Ще продава ли държавата зърното на по-ниска цена, отколкото го е купила?
- Първо, тези пари ние трябва да ги върнем. Това не е субсидия. При проведените срещи в събота във Велико Търново, Габрово и Стара Загора изрично подчертахме, че това е ресурс, който трябва да управляваме с грижата на добър стопанин. Но и без да изпускаме и за секунда социалната функция. Ще се радваме да освободим този резерв на международните пазари и да върнем парите на МФ до стотинка. И да няма нито един ощетен от цялата операция. На международните пазари има и ще има глад за зърно.
Но искам да подчертая дебело: трябва да си дадем сметка, че говорим за среда с пълна несигурност - никой не знае какво ще стане.
- Защо не беше въведена забрана за износ на пшеница, докато държавата изкупи количествата за този резерв, вместо сегашните максимално дълги проверки, които изнервят превозвачи и се стига до протести?
- Забрана на износа изисква специална процедура. Разглеждахме тази дилема и всъщност анализът на риска показа, че крайният резултат за операторите би бил много по-неблагоприятен при забрана. И въпреки протестите истината е, че не знам човек в държавната администрация, който да не е загрижен и за търговските отношения, градени с години, и за логистичната част. Опитваме се да вземем предвид всичко и да направим процеса възможно най-къс, прозрачен и с най-малки неудобства за операторите.
- Възможно ли е да се наложи таван на цените на основни храни?
- Не сме разглеждали подобно решение. Поне аз не съм присъствал на такава среща. Ние искаме да имаме минимална намеса на пазара. На всички ни се иска всичко да свърши час по-скоро и гледаме на мерките като на нещо временно и искаме да го направим възможно най-краткосрочно. Искаме пазарът да се възстанови и да работи в нормален ритъм.
Никой не иска да създава хаос. Няма нормален човек и администрация, която умишлено да иска да го създава. Нашата управленска програма иска точно обратното - процесите да се изгладят, да има по-малко документация, проверките да стават по-лесно и съмненията за административен произвол да изчезнат. Това са програми, които са заложени в коалиционното споразумение и ние не спираме да работим по тях и всяка седмица докладваме прогреса по изпълнението пред МС.
- Как ще коментирате скандала с обвиненията на вашия съпартиец и депутат Александър Дунчев към министерството, че в горите управлява мафията?
- Наблюденията ми са, че има нужда от по-голям обмен на информация и всяка страна да е наясно какво се случва. Не можем да оставим на милостта на спекулациите формирането на обществено мнение и коалиционни взаимоотношения. Реакцията на г-н Дунчев беше изговорена между лидерите на партиите. Няма коалиционно напрежение, няма триения. Ще продължим да създаваме механизъм, с който информацията да се движи, така че да няма разнобой.
CV
l Роден е на 24 декември 1973 г.
l Завършил е бакалавърска степен по счетоводство и контрол в УНСС и магистърска по аграрна икономика
l Предприемач и професионален финансов мениджър с над 22 години управленски опит, от които 2 в голям консервен комбинат
l Изгражда една от най-значителните новостартиращи компании в Югоизточна Европа в областта на потребителското кредитиране с повече от 2800 сътрудници и с над 1 000 000 клиенти.
l Семеен, с 3 деца