Владислав Горанов: Още 5-10 години войната в Украйна ще влияе негативно върху икономиките в региона
Ако Русия запази ролята си на доставчик на горива, има аргументи за намаляване на цените на петрола дори под пред военните котировки, казва бившият финансов министър
Още акценти:
При кризи, частният бизнес много по-лесно се ориентира в ситуацията. Важно е обаче да имаме предвидимо и адекватно управление, което да дава отговори
Жалко е, че от доста години насам политическата стратегия се гради на основата не на тези, а на антитези. Затова и не успяваме. Нямаме цел, имаме само политически противник
Допускането на големи дефицити, хазартното отношение към държавния дълг и усещането за непогрешимост са притеснителни белези за лошо фискално управление. Трупането на дългове и дефицити рано или късно води увеличаване на данъците
Сигурно и аз имам грешни решения. Като се замисля, късно успях да заделя средства за да започне ускорено строителство на магистрала „Хемус“. Ако ме питате с кое се гордея, безспорно това e което правителството на Бойко Борисов успя, заедно с БНБ и най-вече управителят Димитър Радев – влизането в ERM II
Ако ми задавате въпроса за връщането ми в политиката днес, отговорът е „не“ , ако ми го зададете след известно време, отговорът е „не знам“.
- Как ви изглежда политиката отвън, г-н Горанов?
- От лятото на 2009 г. през всичките години, в които съм заемал политически постове, съм гледал на политиката като отговорност и начин за постигане на определени цели в полза на всички. Връщайки се на въпроса, искам да направя тъжната констатация, че политическата класа се проваля системно в последните години. На практика ми е трудно да говоря за политика и политическа класа днес. Имаме лица, заемащи политически длъжности, които по никакъв начин не изпълват със съдържание дневния ред на хората. Всяко управление трябва да има определена цел и приоритети. Жалкото е, че това, което виждам от доста години насам, е политическа стратегия, която се гради на основата не на тези, а на антитези. По тази причина и не успяваме. Нямаме цел, имаме само политически противник. Припомнете си, цяла година с провеждането на няколко вота не чухме с малки изключения какво точно целят партиите, които се състезаваха за доверие.
- Пандемия, криза, сега и война. Военни действия може и да няма на наша територия, но трябва ли да имаме икономика на военни релси?
- Аз бих формулирал въпроса по друг начин. Как да управляваме рисковете, с които се видя, че ще трябва да се съобразяваме все повече и повече. И тук се връщаме на горния въпрос за качеството на управление и капацитетът на политическата класа. През последните десетилетия, за радост, частната инициатива действително определя икономическите процеси. При кризи частният бизнес, воден от инстинктите, които са го създали, много по-лесно се ориентира и нагажда към ситуацията. Много е важно обаче да имаме предвидимо и адекватно управление, което да дава отговори или поне да вдъхва доверие.
- Питам всеки, питам и вас - започва ли световна икономическа война? Извън “битката”, която се води, не само у нас - инфлация, санкции, бежанска вълна. Кой ще бъде победител в нея?
- Във всяка война губещите са повече от печелещите. Винаги съм се шегувал, наблюдавайки световната политика и ролята на Европа, че Втората световна война не е приключила и примерите са много. За мое огромно съжаление шеговитият ми анализ сякаш се материализира в най-страховитите проявления – война и страдание на обикновените хора. Геополитическите разломи, които зеят оттогава, подклаждат напрежение, което, за съжаление, доведе до война. Несигурността, която всяка война поражда, нарушава обичайните икономически процеси и изкривява потребителското поведение, от което губим всички.
- Има разнопосочни очаквания за цените на горивата – докато трае войната, няма да поевтинеят, казват едни. Други твърдят обратното и дават за пример днешните котировки на петрола. Вашите очаквания?
- Ролята и отношението на света, или поне на западната му част, към Русия и нейния добив на суров петрол и производството на горива ще даде отговор на този въпрос. Към момента сякаш пазарът реагира на несъстояли се събития, което е повод както за оптимизъм, така и за обратното. Световният стремеж е за намаляване на зависимостта към фосилните горива и подобни ценови екстремуми могат лесно да катализират по-бързия преход към използването на водорода като източник на енергия. От друга страна, ако Русия запази ролята си на доставчик на горива, особено при нужда от финансиране на руската икономика, имаме аргументи за намаляване на цените на петрола дори под предвоенните котировки. Във всеки случай, ако не се ограничи предлагането, при равни други условия цените на петрола трябва да се върнат на нивата отпреди войната в Украйна в следващите няколко месеца – два до три.
- Младежката организация на ГЕРБ ли организира паниката около горивата преди седмица, знаете ли?
- На мен ми се струва малко несериозно, особено от върха на изпълнителната власт, подобно твърдение. Аз лично, ако бях на тяхно място, щях да се чувствам неудобно, дори да е вярно, да обвиня опозиционна младежка политическа формация. Най-малкото показва нервност и неразбиране на собствената значимост. Всъщност по-големият проблем в този ден беше, че никой не излезе да обясни на хората, че няма проблеми с доставките на горивата, а цените наистина бяха нагоре, и то не само в “селски бензиностанции”, както твърди вицепремиерът Асен Василев. Но липсата на доверие в управлението прави хората лесно податливи на страха.
- Войната “проби” ли макрорамката на бюджета? Споделяте ли тезата, че инфлацията трябва да е 3 пъти по-висока от заложената?
- За съжаление, наблюдаваме качествено нов подход към управлението на публичните финанси. Религиозно изповядваният с годините фискален консерватизъм бързо беше изоставен и в момента липсва усещането за ценностна система в управляващите по отношение на парите на хората.
Немислими тези доскоро вече се пропагандират като разумни решения. Допускането на големи дефицити, хазартното отношение към държавния дълг и усещането за непогрешимост са притеснителни белези за лошо фискално управление. Конфликтът на интереси, заложен в структурата на правителството – министър на финансите и заместник министър-председател, от една страна, намаляват оперативните способности на министъра на финансите, а от друга страна, го принуждават да изпълнява ролята на министър-председател. Макар и да звучи тъжно, войната в Украйна ще послужи като смокинов лист за макроикономическата прогноза на правителството. Със сигурност и преди нея, а сега е още по-ясно, че прогнозите му, меко казано, не се споделят от никого. МВФ, ЕК, БНБ и най-вече финансовите анализатори дадоха много различни прогнози. Ако трябва да говорим специално за инфлацията, тя беше подценена като прогноза в бюджета, а очакванията са за още по-голямо разминаване между оценките на държавата и случващото се в реалността. Жалкото е, че правителството не само не успя да смекчи инфлационния удар, а с някои свои действия дори засилва ценовия натиск. Оправданието, че инфлацията е привнесена отвън заради войната и цената на енергоносителите е само частично вярно, защото, ако сравним този показател в други европейски държави, ще видим, че инфлацията в България значително изпреварва.
- Влизаме ли в дългова спирала? Външни или вътрешни емисии са по-успешни в новата ситуация?
- Нивата на държавния дълг са доста ниски спрямо другите държави в ЕС, но големите дефицити, предвидени в тригодишната бюджетна прогноза, и несигурността на макроикономическата прогноза, на базата на която е разчетен бюджетът, са индикация за сериозно увеличаване на дълга в следващите няколко години. Със сигурност цената на дълга ще нарасне в пъти спрямо предишни години и причината за това е не само войната в Украйна, която прави пазарите по-волатилни, но и липсата на устойчива стратегия за неговото управление. Няма да се разминем без емисия на външните пазари, но изгубихме много време и сега пазарите ще ни накажат. Вътрешният пазар също е достатъчно ликвиден, но не бива да се залъгваме, че инстуционалните инвеститори ще пропуснат момента да реализират добра доходност за сметка на бюджета. Както вече споменах, забелязваме промяна на ценностната система в управляващата коалиция по отношение на публичните финанси. Големите дефицити и в резултат на това сериозното нарастване на дълга не притесняват никого от управляващите, а това е авантюра, която има цена. За съжаление, и дано да не съм прав, но под сериозен риск е поставен установеният данъчен модел. Трупането на дългове и дефицити рано или късно води до увеличаване на данъците.
- Изваждането на Русия от най-голямата платежна система вече се отрази на рублата, на плащанията. Ще има ли “ефект на доминото”?
- Това е очакван и търсен ефект от западния свят, подобни мерки засягат чувствително финансовата система на Русия, но аз лично не виждам как това засяга пряко нашата финансова система и не очаквам ефектите, за които намеквате.
- Какви ще са ефектите от решението на Русия да се разплаща с рубли към доставчици и кредитори?
- Това е опит на Русия да минимизира щетите от обезценяването на рублата, но според мен това само ще задълбочи проблема с девалвацията, вместо да го реши. Една валута не струва колкото реши президентът и примерите са много. Моите очаквания са по този начин Русия да загуби търговски партньори, дори и такива, които не осъждат категорично агресията срещу Украйна.
Има български компании, които имат бизнес с Русия? Какво ще правят те с обезценената рубла и не би ли следвало да се търси държавна помощ за тях?
Не мога да преценя конкретно, не бива да се отива в крайности за всеки бизнес риск който се появи, да се търси държавата. Разбира се ако се говори конкретно и трябва да се помогне някой компании да преодолеят моментна криза вероятно тази тема може да се обмисли. Винаги, когато се обмислят пазари и инвестиции, трябва да се калкулира и политическият риск.
- А вкарването ни в списъка с неприятелски държави? Какво означава това в икономически и финансов смисъл, или това са ритуали около войната?
- Въпросите ви постоянно ме вадят от зоната на комфорт, свързана с финансите, но като бивш министър мога простичко да кажа, че всякакъв неприятелски контекст и ракурс, особено с големи и близки до нас държави, крие икономически рискове. Ще минат поне 5-10 години, докато войната в Украйна престане да оказва негативно икономическо влияние върху региона, а защо не и върху целия свят. Нямаше как обаче да не вземем страна. Това е цивилизационен избор, който осъжда не толкова нерешените исторически пукнатини между Русия и Украйна, колкото методите и способите на решаване на тези спорове. За мен лично няма оправдание за действията на Руската федерация.
- Виждате ли тревожни симптоми около или във финансовата ни система? Възможно ли е повторение на събитията от 1996-1997 г.?
- Не можем да търсим подобни аналогии. С изключение на бюджета всички други елементи на финансовата ни система са устойчиви. За съжаление, не виждам достатъчно убедителни стъпки в посока присъединяване към еврозоната. Аз съм категоричен за ползите от подобно решение и най-малката е, че никога след това няма да ви хрумва подобен въпрос.
- Занимавате се с консултантски бизнес. Какви са условията за правене на бизнес у нас - оценете ги, вече от друга позиция?
- Ще започна с виц! Попитали радио “Ереван”: “Кога ще бъдем по-добре?”. След кратко мълчание от там отговорили: “Вече бяхте” . Сегашното правителство тръгна с големи амбиции за големи структурни промени и със заявка, че всичко започва от днес. От този ден, от тази дата. Липсата на опит в държавната администрация, което не е задължително лошо, съчетан с усещането за непогрешимост, допълнено, за съжаление, с доза агресия и арогантност, доведоха до редица грешни решения, но най-големият проблем, който аз виждам, е по две направления. Първо, администрацията - хората, които материализират решенията на политиците, очаква ясни и непротиворечиви разпореждания, а такива често липсват. Шегувал съм се с колеги от Министерството на финансите, че понякога е по-добре да се вземе грешно решение, отколкото да не се вземе никакво решение.
Сега, от дистанцията на времето кое свое решение определяте като грешно? А като успешно?
Сигурно имам много грешни решения. Аз съм един от най-дългогодишните финансови министри и това ми е дало доста възможности да взимам решения, които за някой могат да се правилни, а за друг грешни. Като се замисля, късно успях да заделя средства за да започне ускорено строителство на магистрала „Хемус“. Ако ме питате с кое се гордея, безспорно това e което правителството на Бойко Борисов успя, заедно с БНБ и най-вече управителят Димитър Радев – влизането в ERM II.
- Усещате ли ескалация на социалното напрежение? Може ли то да доведе до поредица служебни кабинети и нови избори?
- Напрежението, което ежедневно усещам в хората, с които общувам, е свързано не толкова със социални дефицити, колкото с усещането за несигурност. В Украйна в момента се води война, но имаме пример за лидерство в лицето на президента Зеленски. В България имаме неубедително управление, което с действия и комуникации допълнително влошава усещането за нормалност и предвидимост. Коалицията, изградена от разнородни субекти, естествено страда от идеологическа хомогенност. По-големият проблем е, че наблюдаваме липса на цел и посока. Изминаха няколко месеца от прословутото откровение на г-жа Деница Симеонова (депутатката от ПП, станала известна с репликата си по адрес на премиера “За мен той е просто Киро” - б. р.), а вече всички го разбираме и усещаме. Липсата на управленска компетентност на оперативно ниво и липсата на политическа програма напълно блокират администрацията и намаляват доверието в държавното управление. Спомняте ли си дългите преговори в столичен мол и заявката, че има стотици страници управленска програма. Защо никой не пита за тази програма и докога ще имаме правителство без програма?
- А как ви звучи коалиция между ГЕРБ и “Продължаваме промяната”?
- Не ми звучи. В политически контекст коалиция означава политически субекти да взаимодействат за постигане на обща цел. Без ирония, “Продължаваме промяната” няма характеристика на политически субект, а по скоро на флашмоб.
- Вие имате ли далечни или близки планове за връщане в политиката?
- Ако ми задавате въпроса днес, отговорът е “не” , ако ми го зададете след известно време, отговорът е “не знам”. Аз имам много приятели в политиката, хора, с които сме споделяли време, усилия, цели и емоции и които винаги ще ме държат близо до политиката. Човек може да бъде полезен и без да заема пост – депутат, министър. Дори с това интервю, с което вашата уважавана медия ми даде пространство, аз участвам в политиката.