Бургас замразява капиталови проекти, няма да вдига данъци
397 млн.лв. е рамката на бюджета за 2022 г
Общо 397 млн.лв. е рамката на бюджета на Бургас за 2022 г. – консервативен, но сигурен, съобщи кметът Димитър Николов по време на представянето на бюджета пред медии по-рано днес. За разлика от други години и предвид сложната обстановка - ръст на цените на електроенергия, горива, строителни материали и храни, това е най-трудният бюджет с най-много неизвестни, призна Николов.
„Наглед Бюджет 2022 е с по-голяма рамка, но повечето средства в него са за издръжка на най-важните и обществено значими дейности. Рязко расте цената на всичко. Въпреки това за поредна година не повишаваме данъците и местните такси. За съжаление, едновременно с това отново не получаваме изравнителна субсидия от държавния бюджет, защото сме имали добра събираемост на данъците и финансова дисциплина. Изравнителна субсидия получават общините с ниска събираемост, а тези, които са се справили - не. Така Бургас губи между 4 и 6 милиона лева“, коментира Николов.
За първи път от години бюджетът на Община Бургас ще бъде изключително консервативен, а големи капиталови проекти няма да бъдат изпълнявани в първите шест месеца на годината заради инфлацията и непрекъснатия скок в цените.
„В момента нито една асфалтова база в Бургас не работи, не можем да асфалтираме, разчитаме само на дребни кърпежи с наша техника, защото никой не знае каква ще е цената на строителните материали“, описа ситуацията кметът. Все повече ставали случаите, при които строителни и пътно-поддържащи фирми отказвали да довършат обекти, въпреки договорите, заради скока на желязото и другите строителни материали. По тази причина е спряно изграждането на детски градини, на Младежкия културен цетър в Меден рудник и други обекти.
„Повече от 10 случая са до момента, затова решихме големите капиталови проекти в бюджета за 2022 г. да не стартират през първото полугодие на годината. Тази консервативност досега ни е съхранила. Ще кърпим дупки, ще сменяме крушки, ще поддържаме чистота и реда, но големи инвестиции няма да поемаме, защото става много по-скъпо и по-сложно когато се стартира един проект и той бъде спрян по средата“, коментира Николов.
„В бюджета за 2022 г. сме заложили цена от 640 лв. за киловат час, а към днешния ден / 10 март – б.а./ тя вече е 740 лв. Виждате какво се получава – цената, определена в току що внесения бюджет, вече не е актуална“, коментира Николов. И допълни, че тази година са необходими между 7 и 13 милиона лева, за да се компенсира увеличението на тока в общинския бюджет.
В друго време тези средства щяхме да инвестираме в развитието на града, в реални инфраструктурни проекти, отбеляза Николов. Той алармира за тромавата нормативна уредба при изграждане на фотоволтаични инсталации, чрез които много общини, включително и Бургас, могат значително да си помогнат в преодоляването на енергийната криза.
„ Сега за да получим разрешение за изграждане на такива инсталации трябва да преминем през дълги процедури по съгласуване, а довеждащата инфраструктура е много по-скъпа от самата инсталация“, обясни бургаският кмет. И призова за опростяване на правилата и съкращаване на сроковете за изграждане на инсталации за зелена енергия.
Сред успешните проекти, чието финансиране продължава и през тази година, Николов посочи програмата „Моят град, моят квартал, моята улица“, по която вече има над 180 проекта по предложение на жителите на бургаски квартали. 33 са завършени миналата година, 35 предстои да бъдат изпълнени.
Предвидени са и средства за довършване корекцията на р.Отманлийска, благодарение на което вече няма да има риск за живота на обитателите от Рибаското селище при сериозни наводнения.
Продължава ремонтирането на улици, 500 хил.лв. са заделени за пътна връзка към кв.Лозово, приоритетно ще се инвестира в индустриалните зони, каза Николов при представянето на финансовата рамка. Притеснително обаче е, че се очертава нулева година за европейските средства, а Бургас силно разчита на тях, тъй като само с местни данъци трудно се правят големи инвестиции, припомни Николов. Той призова правителството да направи максималното местните власти в България да получат достъп до европейските програми и да привлекат колкото може повече средства от ЕС, за да компенсират инфлационните загуби.
Разчитаме на помощ от държавата, но най-вече се надявам войната в Украйна да спре, пазарите да се успокоят и хората да се върнат към нормалността в своето ежедневие и разходи“, каза още Димитър Николов.