Георги Ганев: За зърното риск няма, по-опасно е с торовете - може храните да поскъпнат много
При война всички обедняват, а магически пръчки няма
Няма как да се изключи сценарий на блокиране на енергийните доставки
Всеки, който тръгне в момента да прогнозира някакви конкретни числа възможната инфлация се ангажира с неинформирана спекулация
Идеята за избори по време на война не е особено разумна
- Господин Ганев, чувала съм ви да казвате, че докато трае войната, горивата няма да поевтинеят. Това означава всички да сме готови - държава, бизнес, обикновени хора. Но какво може да направи държавата, г-н Ганев?
- Тъжният факт от живота и от историята е, че при война животът се влошава и никаква държава нищо не може да направи по въпроса, освен всичко възможно войната да спре. А това в момента много малко зависи от българската държава. Простата истина е, че ще живеем по-зле за неизвестен период от време и вината е на тези, които започнаха войната.
- Горивата повличат нагоре всички останали цени. Каква инфлация очаквате до края на тази година? Икономисти и анализатори вече пресмятат, че войната ще добави от 2% до три пъти повече от прогнозираната. Ще я понесем ли като народ?
- Всеки, който тръгне в момента да прогнозира в някакви конкретни числа възможната инфлация, се ангажира с неинформирана спекулация. Сигурно е, че цените ще нарастват много по-бързо, отколкото биха го правили без война. Това нарастване ще е израз на причиненото от войната обедняване на хората - високите цени са прост израз на факта, че оскъдни ресурси се похабяват в насилствен конфликт, вместо да отиват за задоволяване на житейски нужди на хората.
- Премиерът поиска от “Лукойл” да задържи цените на горивата на сегашните нива. Смятате ли, че ще получи отговор, и какъв ще бъде той? Изобщо може ли и как бизнесът да бъде съпричастен и да не разчита само на държавата?
- Държавата е способна да наложи определено поведение на “Лукойл”, но нищо не може да направи, ако доставките на петрол до самата рафинерия бъдат прекъснати. Най-много да се разработят механизми и логистика за алтернативни доставки от други източници, но това ще е скъпо и вероятно ще причини затруднения на рафинерията, доколкото работата с различни сортове нефт има различни технологични характеристики.
Винаги съм смятал, че бизнес, който разчита на държавата, има лоша бизнес стратегия. Бизнесите трябва да разработят, всеки за себе си, кризисни стратегии за справяне и оцеляване.
- Очаквате ли да се стигне до блокиране на енергийните доставки за нас и за Европа? Има ли бързо решение, ако това се случи, тъй като всички останали изискват време и ресурси?
- Няма как да се изключи сценарий на блокиране на енергийни доставки. На подобно нещо бързо решение няма. Ще има задълбочаване на кризата, болка и страдание. Както е казал Чърчил, “кръв, пот и сълзи”. Магически решения, при които тази огромна война и хуманитарна криза излизат евтино, не съществуват.
- Задава ли се продоволствена криза в световен мащаб и за България? Може ли тя да бъде предотвратена и как? Държавата изкупува зърно, за да издържим до следващата пролет. Това може ли да стопира цената на хляба?
- Според мен специално за зърното България не е заплашена засега, защото зърното се произвежда тук. Дори мисля, че не бива да се слагат сериозни ограничения пред неговия износ, стига вътрешният баланс да е гарантиран, а той се гарантира от един не особено голям процент от вътрешното производство.
По-страшната и с по-дългосрочни проблеми ще е кризата с торовете, която може да доведе поне за Европа до по-ниски добиви за няколко години напред. Това не би довело до криза на продоволствията, а само до значително поскъпване на храните, освен ако не се допуснат логистични провали във физическите доставки.
- Санкциите, които наложи Западът на Русия заради войната, ще засегнат ли и налагащите ги и как? Дори само по линия на зависимостта от газ, петрол и пшеница от Русия и Украйна?
- Разбира се, че санкциите ще засегнат и налагащите ги. Както вече споменах, при война всички обедняват. Това е неизбежно.
България е уязвима по отношение на енергийни доставки поради факта, че в продължение на десетилетия български граждани и политици целенасочено саботираха разнообразяването на източници и трасета за подобни доставки. Поради липсата на тази диверсификация сега ще платим многократно по-висока цена, отколкото би могла да бъде.
- Изваждането на Русия от най-голямата платежна система вече се отразява и на рублата, и на нормалните разплащания? Правилна стъпка ли бе?
- За капиталовите пазари аз съм склонен да мисля, че те и без това се нуждаеха от корекция надолу. Проблемът с войната е, че сега тази корекция ще е много по-сурова. Иначе финансовите санкции са доста безпрецедентни и едва ли някой отговорно може да предвиди как точно техните ефекти ще се разгърнат, извън почти сигурния финансов колапс в самата Русия. Но тя войната щеше да го причини така или иначе.
- Капиталовите пазари са сринати, дали страничен ефект от това ще станат банки, пенсионни и инвестиционни фондове?
- Да, банки, инвестиционни фондове, пенсионни фондове ще бъдат засегнати. За пореден път: война е. Обедняването е неизбежно.
- Как ще ни се отрази последното решение на Русия да се разплаща с рубли към доставчици и кредитори? А на Европа и САЩ?
- Разплащането в рубли ще се отрази само на български държатели на руски дълг и на български износители, на които досега се е плащало в други валути, ако все още изобщо успяват да изнасят за Русия.
Не очаквам за България тези ефекти да са значими. Но този руски дефолт по дълг и разплащания ще има световни финансови отражения. Ако предходният доста по-частичен руски дефолт от 1998 г. е някакво мерило, едва ли това ще доведе до някакъв финансов домино ефект.
- А напрежението в икономиката може ли да зарази финансовата ни система и да станем свидетели и участници в събития, подобни на тези от 1996-1997 г.?
- За българската, а и за световната финансова система в момента не виждам голяма опасност извън неизбежното затягане на коланите. Дори в определен смисъл войната прави някои иначе драстични мерки да може да бъдат резонно оправдани, ако се наложат. Със сигурност не очаквам ситуация като 1996-1997 година, тогава проблемите бяха от напълно друго естество.
- След месец ще започне актуализацията на бюджета, която бе планирана. Войната обаче не бе планирана. Какво в него трябва непременно да се промени, за да преживеем поредната криза след тази, която ни причини пандемията?
- В бюджета трябва да се променят определени буфери за непредвидени кризисни разходи, да се премери внимателно какви биха били някои конкретни разходи, например свързани с бежанците и с влошената стопанска конюнктура, или например, доста по-слабия туристически сезон. Едва ли мога да обхвана всичко, много е важно при подготвянето на актуализацията да бъдат консултирани различни браншове и бизнеси. Но отново трябва да се подчертае: войната е обедняване за всички и магически пръчки не съществуват.
- Трусовете на войната и на икономиката, които генерират непрекъснато социално напрежение, което ще се усилва, могат ли да разклатят и коалицията? Избори по време на война- как ви звучи?
- Бих искал да избегна коментар по политически въпроси и това дали и колко тази коалиция може да издържи. От една страна, войната оказва натиск, от друга, създава настроение за консолидация. Не намирам идеята за избори по време на война за особено разумна, даже е вредна. Според мене докато траят гърмежите и гинат хора, колкото по-малко несигурност и неизвестност по другите фронтове има, толкова по-малко ще е зле.
- Колко време след края на войната ще трябва на икономиката, за да се излекува?
- Когато войната свърши, дай боже да е много скоро, възстановяването вероятно няма да се забави много, освен в самата Украйна - поради разрушенията, и в Русия - поради изолацията.
CV
l Роден на 16 ноември 1967 г.
l Депутат в 45-ото и 46-ото народно събрание
l Член е на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по труда, социалната и демографската политика
l Програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София
l Преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
l Икономист с дългогодишен опит в икономическите анализи, преподавател по макроикономика в България и чужбина