Ще се превърне ли Путин в Сталин
Русия вече не може да се управлява така, иде революция
“Специалната операция” на Москва в Украйна ще разтресе с 10 бала статуквото в самата Русия. Голямата питанка е дали Путин има свой революционен план – или обстоятелствата ще го подкарат за яката и за дъното на гащите като провинен първолак.
Елитът се е оял, време е за смяна. В руската история тя се върши от горе на долу. Сред големите руски революционери са Иван Грозни, Петър Първи, Екатерина Велика – все царски особи.
Путин също е нещо като цар, така че ще трябва или да предприеме революционни мерки, или да се превърне в новия Николай II.
“Санкциите от ада” вече замразиха руските държавни авоари в чужбина. Освен това се конфискуват сметките на водещите олигарси, имения, яхти. Не е ли абсурдно Русия и занапред да живее с днешната икономическа система, при която всички спечелени рубли се превръщат в долари, изнасят се навън и там изчезват? Ще не ще, Русия вече е принудена някак си да затвори тази рана.
Икономистът Михаил Делягин, депутат от управляващата партия “Единна Русия”, си го представя така – цялата валута, която руските олигарси получават от продажбата на руски суровини и полуфабрикати, ще се внася в Централната банка и ще се обръща в рубли. Ако трябва да се купуват необходими за производството машини, олигархът представя търговския договор и му се отпуска сумата в долари. (https://www.youtube.com/watch?v=3Y905-g39Fg).
В общи линии това бе валутната политика на Пекин до влизането му в Световната търговска организация (СТО) през 2001 г., а и доста след това. Благодарение на което Китай се превърна в световна икономическа сила. Самата Русия се записа в СТО през 2012 г., но сега ще я замразяват.
Подобен валутен протекционизъм се практикуваше и в Южна Корея, Япония, та дори и в Западна Европа в първите 3-4 десетилетия след Втората световна война. За всички това бе период на бурно развитие и най-вече на промишлен растеж. А ако се върнем по-назад, кой имаше чужда валута в СССР при Сталин?
Проблемът за Русия е, че държавата е в ръцете на олигархията, а тя е с единия крак на Запад. Руските заводи и нефтени полета са регистрирани в офшорки. Делягин предлага просто решение – дават им се 6 месеца да си пререгистрират фирмите в Русия, иначе конфискация на активите без никакъв откуп, все едно са безстопанствено имущество. Ако не успеят, значи не са истински собственици и нищо не губят. И щом Западът конфискува руските активи, Русия е в пълното си право да конфискува западните.
В Русия това се нарича “деофшоризация” и тя се проповядва от всички патриотични икономисти и политици вече поне 10 години. Сега обаче се предлага и от групата на “Единна Русия” в парламента. Нищо чудно утре да стане реалност.
Проблемът е, че висшето чиновничество не е на този акъл.
Сред набедените за национални предатели са финансовият министър Антон Силуанов, председателката на Централната банка Елвира Набиулина, председателят на Сметната палата Алексей Кудрин, председателят на Сбербанк Герман Греф и други големи клечки. Според друг един популярен медиен икономист - Михаил Хазин, те трябва да бъдат уволнени до лятото.
“Да ги набием на кол – това е добро дело и ние го приветстваме за някои другари – казва Хазин в интервю. – Но проблемът е в това, че логиката от типа “дайте да се съберем добрите и да убием лошите” е малко порочна, тъй като тя няма край… Затова ключовият проблем не е в това, че те са вредители, че са откраднали много и така нататък, а в това, че те не могат да строят новото бъдеще, че ще останат в старото…”
Подобни монолози вече свободно се говорят и в патриотичните телевизионни психодрами, водени от звездата Владимир Соловьов. А ако Соловьов го допуска в ефир – значи го мисли Путин. Днес той има много повече власт, отколкото преди 20 години, но действа психоисторически. Прибързаният преход към нещо ново може да му струва главата. Ако прекалено се забави – и това може да му струва главата. Силата на Русия е в нейната голяма слабост - тя е суровинен придатък на Европа, Китай, в по-малка степен на САЩ, Турция, България и така нататък. А за суровините винаги има купувач. Всеки може да произведе например електрокар, маша за коса или вибратор - проблемът е кой ще го купи. Конкуренцията е убийствена. Решат ли да те изхвърлят от пазара, край, пускаш кепенците. Докато за газа, нефта, златото, алуминия винаги има дълга опашка.
Европа внася над 60 процента от руския газ, над 50 процента от нефта, 35 процента от алуминия, 30 на сто от въглищата и така нататък, и така нататък. Каквито и санкции да налага, утре пак ще купува от Русия. Замразеният “Северен поток – 2” най-вероятно ще тръгне наесен. Следователно или Путин трябва да падне в близките месеци, или санкциите ще се окажат безсилни. Неслучайно американският сенатор Линдзи Греъм призова някой да застреля Путин.
Или може би да го отрови. Твърди се, че напоследък Путин си е удвоил охраната и има специални дегустатори на храната.
Според Делягин Русия трябва веднага да отвърне с контрасанкции. Тя може да отнеме руската собственост на всички страни, които конфискуват нейната. Това са заводи, находища, търговски вериги…
САЩ налагат пълна забрана за вноса на чипове. Но чиповете се правят с лазери, а те работят с неон. 90 на сто от неона в САЩ се прави в Русия и после се прочиства в Украйна.
Ако сега Русия го спре, производството на микропроцесори в САЩ ще рухне за поне 6 месеца, и то в момент, когато се правят ударни инвестиции.
В същото време неонът ще отиде в Китай, който точно в момента с всички сили догонва Тайван, Южна Корея и САЩ.
Има и доста по-коварни схеми. Например Европа купува зърно от Русия, за да изхранва Северна Африка. Ако в отговор на санкциите Русия прехвърли износа на зърно към Китай, в Африка ще настъпи глад и милиони африканци пак ще хукнат към Германия, Франция, Италия, Великобритания. Русия може даже да им предостави морски транспорт.
От юг милиони африканци, от изток – милиони украинци, ужас! И в Европа ще избухне революция. Има десетки подобни коварни оръжия, с които Русия може да обърне посоката на санкциите. Но преди това Путин трябва да се превърне в новия Сталин, да отстрани и останалите конкуренти, а после да “затегне гайките” на държавата, които съвсем се разпуснаха при Елцин.
Разбира се, събитията могат да се развият съвсем иначе. Властта и съдбата на Путин са заложени на украинската карта. До един месец ще знаем дали тя е асо, вале, или седмица.