Димитър Радев: БНБ и банковият сектор са готови да реагират адекватно на войната в Украйна
В България, за разлика от други европейски страни, нямаме руски банки. Ето защо банките ни са изолирани откъм преки рискове, казва управителят на централната банка
Още акценти:
Вече са активирани мерки, ефектът от които ще е безпроблемното функциониране на банковия сектор. Работим така, че подобно на Ковид-кризата, да бъдем част от решението, а не част от проблемите
Ситуацията в момента подчертава още по-категорично предимствата от участието ни в банковия съюз. Имаме достъп до изключително важна информация, участваме във вземането на най-важните решения за европейските банки и при прилагането на механизми за превенция и реакция
Очаквам икономическите последици от войната да се проявят основно в две направления – забавяне на икономическия растеж и повишаване на инфлацията
Събитията със Сбербанк потвърждават правилността на стратегическите избори направени от БНБ. Банките у нас имат незначителен дял - под 0,5% на кредитни експозици, привлечени средства и финансови трансакции от и към Русия
Как се отразяват събитията от последната седмица върху банковата система на България, г-н Радев? Готови ли са БНБ и банковият сектор да реагират адекватно?
Войната в Украйна е огромно предизвикателство, включително и за банковия сектор. Краткият отговор на Вашия въпрос е – да, БНБ и банковият сектор са готови да реагират адекватно на това предизвикателство. През последните години ние изградихме сериозен капацитет за работа на сектора в кризисни ситуации. Доказахме го по време на Ковид – кризата, когато активирахме и изпълнихме антикризисен пакет за над 9 млрд. лева.
Да, но причините за кризата сега са различни.
Точно така. Затова адаптираме нашите мерки към конкретната ситуация. Тези мерки, които вече са активирани, засягат ключови сфери като киберсигурност, непрекъсваемост на бизнес процесите, платежни системи, парично обращение, управление на резервите, логистична подготовка. Ръководим се от два принципа. Първо, че трябва да се действа бързо и решително, и второ, че мерките трябва да са пропорционални на развитието на ситуацията. Ето защо, ние следим много внимателно хода на събитията и сме готови да ескалираме мерките, ако това е необходимо.
Тези мерки ще засегнат ли клиентите на банките – хората и бизнеса?
Не, тези мерки са насочени специфично към БНБ и банковия сектор. Ефектът за хората и бизнеса от тези мерки ще бъде в безпроблемното функциониране на банковия сектор. Ние работим така, че подобно на Ковид-кризата, банковият сектор да бъде част от решението, а не част от проблемите с които хората и бизнесът се сблъскват.
В края на миналата седмица Вие участвахте в неформално заседание на Съвета на финансовите министри и управителите на централни банки в ЕС, ЕКОФИН, заедно с вицепремиера и министър Асен Василев. Как оценявате реакцията на европейските институции?
Участвал сън многократно в подобни форуми. За първи път съм свидетел на подобна решителност и консолидация на позицията на европейските институции и страните членки.
Как стои България в този процес?
Аз мога, разбира се, до говоря единствено за БНБ и банковия сектор. Ние работим в режим на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Банковият сектор е единственият сектор в страната, който де факто, чрез пълноправното ни участие в Европейския банков съюз, е част от еврозоната. Ние сме вече във втората година на нашето пълноправно участие в този съюз. Ситуацията в момента подчертава още по-категорично предимствата за страната от това участие. Ние имаме достъп до изключително важна информация, участваме във вземането на най-важните решения за европейските банки и при прилагането на съответните механизми за превенция и реакция, като Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Това значително увеличава сигурността и устойчивостта на нашия банков сектор.
Европейският съюз прие вече решения за ограничителни мерки срещу финансовата система на Русия. Какво произтича от тези решения?
Европейският съюз забрани всички трансакции свързани с управлението на резервите, както и на активите, на Централната банка на Русия и наложи ограничения за доставки на евробанкноти към Русия. Освен това, седем руски банки са изключени от международната система за финансови съобщения SWIFT, считано от 12 март т.г.. Това е финансовата „нервна система“ на съвременния свят, която поддържа международните финансови потоци и свързва над 11 хиляди институции в повече от 200 страни. Ние прилагаме тези мерки, доколкото засягат БНБ и нашата банкова система.
Вие сте в течение също така на развитията от последните дни със Сбербанк. Какво е известно до момента?
Ситуацията със Сбербанк е много динамична, променя се буквално за часове. Сбербанк в Австрия беше обявена в ликвидация. Нейните поделения в Словения и Хърватия бяха преструктурирани, поделенията в Сърбия и Босна и Херцеговина бяха продадени на местни банки, в Чехия са предприети стъпки за отнемане на лиценза на поделението на Сбербанк, а Унгария вече отне лиценза на поделението в тази страна. Ние, разбира се, сме много добре запознати с тези събития.
Има ли риск от подобни развития в България?
Не. Събитията със Сбербанк от последните дни потвърждават правилността на стратегическите избори направени от БНБ. Банките у нас имат незначителен дял (под 0.5%) на кредитни експозици, привлечени средства и финансови трансакции от и към Русия. В България, за разлика от други европейски страни, нямаме руски банки. Ето защо банковият ни сектор е изолиран откъм преки рискове, произтичащи от войната в Украйна. Независимо от това, ние сме в постоянна комуникация с банките, които следят с повишено внимание определени транзакции на техни клиенти.
А какви ще бъдат икономическите последици за България от задълбочаващата се криза?
Очакваме икономическите последици да се прояват основно в две направления – забавяне на икономическия растеж и повишаване на инфлацията. Номиналните равнища на влошаването на икономическата среда ще зависят от конкретното развитие на процесите. Нашият анализ и очаквания ще бъдат отразени в следващата макроикономическа прогноза, която предстои да публикуваме през април.
Посочихте предимствата от участието на страната в Банковия съюз. Как в този контекст оценявате шансовете на страната за присъединяване на страната към еврозоната на 1 януари 2024 г.? Има гласове този процес да се отложи, включително поради войната в Украйна.
Точно обратното. При новите развития този процес трябва да продължи по-решително отколкото досега. Нека не забравяме, че същите гласове за отлагане се чуваха и по отношение на присъдиняването на страната към Европейския банков съюз, и на лева към Европейския валутен механизъм, които се случиха в разгара на Ковид-кризата. Имаме всички шансове да се присъединим към еврозоната на 1 януари 2024 г. Технически сме готови да направим това, което трябва да се направи. Необходима е единствено реална, а не декларативна политическа воля, тъй като в крайна сметка става въпрос за политическо решение. И тук говорим не само за конкретни ползи, а за стратегическата принадлежност и посока на развитие на страната.
Накрая, не мога да не Ви попитам за предстоящия избор на управител на БНБ и Вашите намерения?
С днешна дата нямам коментар по тази тема.