Италианските роднини на Симеон – между афери с покермашини и шоупрограми
Наследниците на Савоите още не могат да спечелят одобрението на сънародниците си на Ботуша
На 13 юни 1946 г. последният италиански крал Умберто II, брат на българската царица Йоанна и вуйчо на Симеон Сакскобургготски, напуска резиденцията си в двореца “Куиринале” в Рим и се отправя към летище “Чампино”. Придружават го най-близките му сътрудници – личният му лекар и двама генерали. Тримата се качват на самолет, в който ги чака един от най-добрите пилоти в италианската авиация по онова време. Съпругата на краля – Мария Жозе, и четирите им деца вече са напуснали страната, след като още на 5 юни получават заповед от него да отидат на сигурно място, за да чакат изхода от референдума за република.
На 10 юни Касационният съд постановява за легитимни резултатите от допитването, според които мнозинството от италианците гласуват “за” република.
Последният крал на Италия, който на практика царува само един месец след абдикирането на баща си Виктор Емануил III, избира за своя нова дестинация Португалия. Дава си сметка, че съседните на Италия страни не биха го приели, и иска
да избегне Испания,
където е на власт Франко
Умберто II не мисли, че изгнанието му ще бъде вечно. С влизането в сила на републиканската конституция на Италия на 1 януари 1948 г. то обаче се превръща в конституционен закон. Така Умберто II и мъжките му наследници получават забрана в бъдеще да стъпят на Апенините. Тя пада едва през 2002 г. след реформа в конституцията, или 19 г. след смъртта в женевска клиника на последния крал на Италия.
Малко след като напускат Рим, Умберто II и съпругата му Мария Жозе Белгийска разделят пътищата си. Бракът им от дълго време едва крета. Затова тя решава да напусне Португалия и да се засели близо до Женева с малкия Виктор Емануил, който е връстник на Симеон и който още при раждането си получава титлата принц на Неапол.
При Умберто II в Кашкайш остават трите му дъщери – Мария Пия, Мария Габриела и Мария Беатриче. На две крачки от тях - в Ещорил, ще се пресели по-късно и сестра му – последната българска царица Йоанна.
Умберто II не е в добри отношения със сина си Виктор Емануил. Двамата спорят непрекъснато за пари. Бащата не одобрява и бъдещата си снаха - Марина Дория. Дъщеря на швейцарски индустриалец от италиански произход, тя е родена на същата дата като Виктор Емануил, но 2 г. по-рано. Става 4 пъти световна шампионка по водни ски – нещо, което не се е удавало никога преди това на швейцарска спортистка. Виктор Емануил се сгодява за Марина Дория въпреки ветото на баща си. Умберто II е твърдо против, защото тя не е от знатен произход. Братовчедът на Симеон обаче е решен на всяка цена да се ожени за избраницата си. Така стига до решението сам да издаде указ, с който дава на Марина титлата херцогиня на Сант’Анна ди Валдиери.
Годежът на двойката е дълъг – продължава 13 г., и чак през 1970 г. тя
сключва граждански
брак в Лас Вегас,
без да каже на никого, дори на родителите си.
През следващата година е и религиозната церемония в Техеран. През 1972 г. в Женева се ражда и единственият им син Емануил Филиберто. И той като баща си не може да стъпи в Италия заради конституционната забрана за мъжките наследници на Савоите. По време на дългото си изгнание принцът престолонаследник Виктор Емануил работи като финансов посредник, близък е и до някои италиански индустрии като оръжейната “Аугуста”, на която е посредник за Близкия изток.
Години наред принцът използва различни поводи в чужбина, за да се среща с италиански държавници и да лобира да се сложи край на забраната за влизане в страната. Там обаче Савоите не се славят с добро – италианците още не са забравили, че дядо му Виктор Емануил III е бил свързан с фашизма, подписал е расистките закони, заради които хиляди евреи са изпратени в лагери. Страната обаче решава, че все пак е дошло време да се сложи край на един анахронизъм, тъй като са минали десетилетия. През 2002 г. пада забраната. Тогава за пръв път в историята на Савоите Виктор Емануил се разграничава от расистските закони чрез специално комюнике. Публикува и декларация, че приема края на монархията. Заедно със сина си Емануил Филиберто се заклеват във вярност към републиканската конституция и президента на Италия, отказвайки се от претенции от династиен характер към италианската държава.
Баща и син най-после стъпват в Италия. Обикалят различни градове, пътуват непрекъснато между Женева и Ботуша. В интервю за “24 часа” на 3 юни 2009 г. Виктор Емануил Савойски казва, че не претендира да му бъде върната собственост на Апенините. “В Италия времената още не са узрели. Нямам никакво намерение да насилвам нещата. Заявявам, че не искам да отнемам нищо на страната си. Ще съм щастлив, ако мога да получа онова, което е принадлежало на Савойската династия преди обединението на Италия, т.е. онова, което е било на семейството ми, а не на короната”, каза тогава пред “24 часа” принцът престолонаследник.
13 г. по-късно Савоите поискаха официално от Италия да им върне бижутата, оставени за съхранение в трезора на Централната банка през юни 1946 г. Съкровище от диадеми, пръстени, гривни с хиляди перли и брилянти е било депозирано от техен представител и никога досега не е било конфискувано от държавата, за разлика от останалото движимо и недвижимо имущество на династията. Тъй като Италия им отговори отрицателно, принцовете обещаха, че ще търсят правата си чрез Европейския съд в Страсбург.
След връщането си на Апенините Виктор Емануил Савойски се забърка няколко пъти в съдебни афери за корупция и покермашини и дори лежа в затвора на Потенца. Той обаче си имаше вземане-даване с правосъдието още преди години.
Навремето беше оправдан от френски съд за умишлено убийство на 19-годишен швейцарец на остров Кавало, Корсика, при инцидент със стрелба през 1978 г. Когато обаче беше в затвора на Потенца, принцът беше записан в килията си да казва, че успял “да преметне французите и че при въпросния инцидент изстрелял няколко куршума, един от които стигнал жертвата”.
За разлика от баща си, който беше разследван за няколко афери, Емануил Филиберто днес изглежда представителното лице на Савоите в Италия. Подобно на родителя си, и 49-годишният синеок и русокос принц се ожени за жена без знатен произход – френската актриса Клотилд Куро, която му роди Витория (19) и Луиза (15). Роденият и израснал в Женева принц днес живее със семейството си в Монако. Навремето започва работа като финансов посредник, а след като става възможно да дойде в Италия, се лансира в шоубизнеса и дори в политиката. Неотдавна в свое интервю принцът призна, че
като млад е имал
проблеми с наркотиците
Италия, и най-вече телевизията ѝ, отвори широко врати за Емануил Филиберто. Той участва в няколко развлекателни програми, а през 2009 г. дори спечели “Да танцуваш със звездите” по РАИ Уно. Пак по нея беше водещ и на шоупредаване. През 2010 г. принцът се пробва и като певец – заедно с Пупо и Лука Каноничи спечели второ място на фестивала в Сан Ремо с песента “Италия, любов моя” по негов текст. Савойският наследник беше във вихъра си и през следващите години, когато води конкурса “Мис Италия”, участва в няколко риалити предавания, сред които “Островът на известните”. И киното го обича – Емануил Филиберто изигра няколко роли. Още през 2005 г. принцът реши да се пробва и в политиката, основавайки собствено движение, чийто дебют на изборите обаче се оказа провал.
Принцът се разшета и в други сфери - дори в ресторантьорската. За да храни семейството си, през 2016 г. отвори в Лос Анджелис фургони за италианска храна с марката “Принцът на Венеция”, с които обикаляше сам между Бевърли хилс и Холивуд.
Витория, голямата дъщеря на принца и на френската актриса Клотилд Куро, е днешната звезда на младите поколения в Италия, въпреки че живее в Париж. Красивата като фотомодел девойка беше определена от дядо си Виктор Емануил и от баща си за наследничка на хипотетичната корона. Т.е., ако днес Италия стане отново монархия, Витория би могла да стане кралица. Двамата Савои решиха да сложат край на т.нар. салически закон и да модернизират правата за наследяване, след като династията им в продължение на хилядолетия е позволявала само на мъже да бъдат начело. Разбира се, всичко това е хипотетично, тъй като от 1946 г. Италия е република.