И войната не стресна депутатите, приемането на бюджета заседна в зала
Заради липса на кворум, депутати обсъждаха закона, без да гласуват, това ще се случи днес
Преди това:
На България и трябва бюджет, за да имаме сигурност и министерствата да работят, призова премиерът Кирил Петков
След като в сряда за 14 часа парламентът успя да приеме само макрорамката, във втория парламентарен ден дебатът отново зацикли
Скандал в зала предизвика само предложение за замразяване на депутатските заплати
И войната, избухнала сутринта в четвъртък не стресна депутатите и новия бюджет все още боксува в пленарна зала с приети три от 115 параграфа. В сряда, за 14 часа дебати, народните избраници успяха да гласуват единствено член първи с макрорамката на държавните финанси.
В четвъртък, дебатите вървяха вяло до 16 часа, когато бяха прекъснати, за да може, след дълги препирни, парламентът да приеме обща декларация за случващото се в Украйна. Финално решение обаче не се очаква, въпреки че за втори пореден ден парламентът спира часовника до приемането на държавния бюджет на второ четене.
Отсъствието на разчет за финансите на държавата, особено в условията на задаваща се криза ще затрудни извършването на каквито и да било разходи след края на март, тъй като според закона миналогодишния бюджет може да разрешава това само до края на първото тримесечие.
Това, както и избухналите военни действия предизвикаха премиерът Кирил Петков да призове партиите и опозицията вместо да създават смут, да приемат Бюджет 2022 максимално бързо.
"Единственото, което може да направи опозицията в момента е да бъде конструктивна и да приемем бюджета в днешния ден, защото на България й трябва бюджет, особено в това време, да имаме сигурност за всяко едно от министерствата как трябва да работи", заяви Петков след правителственото заседание. И добави: „вместо да се упражняваме в излишен пиар да си седнат всички в парламента и да действат максимално корпоративно, за да имаме приет бюджет“.
Искри и неочаквана почивка при дебатите около обяд предизвика предложение на депутата от Коалиция за България Румен Гечев. Народните представители обсъждаха точка 3, която определя разходите на парламента. „ Предлагаме да замразим възнагражденията на народните представители и да пренасочим средствата за политики към хората с увреждания. Предложението е подписано от четирите партии в ръководещата коалиция и касае помощта, която може да окаже Народното събрание към най-уязвимата част на българското общество – хората в неравностойно състояние, “ заяви Гечев. Според него, това трябвало да се отрази в бюджета.
„ Установената за всяко тримесечие спестовност на средствата, в частта за заплащане на народните представители и обвързваните с тях регламентирани спомагателни разноски, да се употребяват за финансиране на политики и ограничения за поддръжка на хора с увреждания “, мотивира се Гечев.
Думите му предизвикаха смут в залата, предложението не бе прието. Председателят на парламента Никола Минчев даде 20 минутна почивка. След възстановяване на дебатите, той обяви: „Продължаваме напред, предложението на Румен Гечев не събра необходимата подкрепа“. Думата обаче поиска Костадин Ангелов от ГЕРБ, който настоя председателят на парламента да обяви еднозначно дали предложението е прието, или не. Тъй като не получи отговор, той репликира: „Продължаваме напред“.
Неочаквана подкрепа в този напрегнат момент дойде от ДПС. Депутатът и бивш финансов министър Петър Чобанов заяви, че разходването на икономиите, които ще направи парламентът не е задължително да се отразява в бюджета. Той бе категоричен, че опитът това да се случи смесва два бюджета- на ДОО и на държавата. Чобанов призова „точно в този момент да не се създават драми и проблеми, там, където ги няма. Още повече, в момент, в който е много важно да имаме бюджет, за да можем да подкрепим бизнеса и домакинствата, ако това се наложи“. След неговата намеса, със 158 гласа „за“ бе прието предложението на кабинета, без поправката „Гечев“.
Бюджетен дефицит от 4,1% с COVID -пакет и 2,6% без него, ръст от 4,4%, инфлация 5,2% и около 5% безработица, нов дълг от 7,3 млрд. лв., от които 3 милиарда лева са за рефинансиране на стар и 4,5 млрд. лв. във фискалния резерв предвижда приетата макрорамка. Планът на кабинета, предложен от депутатите предвижда запазване на данъците непроменени, увеличаване на минималната заплата и пенсия, както и на социални плащания.
Над 120 са предложенията за пренасочване на пари от бюджетите на едни институции към други, които предстои да бъдат обсъдени и гласувани. Финансовият министър Асен Василев изчисли, че общата стойност на тези предложения е за над 2 милиарда лева допълнителни разходи, извън предвидените.
Вероятност да бъдат гласувани и на второ четене в пленарна зала има пренасочването на 5 млн. лева за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и в планински райони, като така сумата за това ще стигне 55 млн. лева. Най-вероятно към бюджета на БАН ще бъдат добавени 20 млн. лева, с колкото ще бъде намален бюджета на съдебната власт.
Шанс да бъде прието и в зала има предложението само за тази година ваучерите за храна да се използват за плащане и на битови сметки за ток и вода. От 1 април 2022 г. ще отпадне данък лихви, а нова методика за пресмятане на данък уикенд ще го намали наполовина.
Предложението на БСП за намаляване на бюджетната субсидия на партиите от 8 лева на глас до 1 лев няма шансове да бъде прието, тъй като бе отхвърлено от бюджетната комисия за обсъждане и приемане в актуализирания бюджет през юни.