Датчанката - командир в европейската война срещу онлайн гигантите
Решенията на Маргрете Вестагер за “Гугъл”, “Фейсбук” и “Епъл” оформят бъдещето на технологиите в съюза
Маргрете Вестагер не обича да ѝ казват какво да прави. Либерал в класическия стил, тя вярва в свободата на словото, свободата на събранията, свободната търговия - и избора, свободен от неправомерно влияние.
Като изпълнителен зам.-шеф на Европейската комисия, отговорен за дигитализацията, и комисар по конкуренцията Вестагер регулира търговската дейност в целия ЕС, което я прави един от най-значимите политици в Европа. Нейна отговорност е осигуряването на синергия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост. Вестагер координира работата по европейска стратегия за данните. Благодарение на усилията ѝ съвсем скоро ще бъдат факт два нови закона - за цифровите пазари и за цифровите услуги, както и постигане на справедливо цифрово данъчно облагане. (Част от постиженията ѝ - виж в графиките.)
“Моето обещание не е да направя Европа като Китай или като Америка.
Обещавам да направя Европа
по-подобна на себе си”
С тези думи от своето встъпително слово, когато преди 2 години я одобряваха за втори мандат като еврокомисарка, датчанката стартира своята битка за правата на ЕС в дигиталната ера. Това, което Вестагер има предвид със своето обещание, е и в основата на новия ѝ втори мандат, съчетаващ досегашната ѝ роля като главен антитръстов орган на ЕК с широката позиция на изпълнителен вицепрезидент по цифровите въпроси. Втората част от правомощията ѝ представлява власт върху няколко комисари и обхваща всичко - от разработването на нови правила за изкуствен интелект до подпомагането на местните стартиращи фирми да се разширят извън 27-членния съюз.
Тъй като данните се превръщат в основата на дигиталната икономика, Вестагер казва, че на европейските граждани трябва да се даде по-голям избор за това как да се използва такава информация, като добавя, че ще продължи да разглежда случаи на конкуренция, които включват потенциална монополизация на цифровата информация. Вестагер често споменава т.нар. капитализъм за наблюдение, при който онлайн компаниите събират купища данни на лицата, често с малък надзор от страна на регулаторите или потребителите. “Едно нещо, което научих от надзорния капитализъм, е, че не вие търсите в гугъл, а “Гугъл” търси вас”, каза тя пред евродепутатите още докато я изслушваха като кандидат за втори мандат. “Трябва да регулираме как компаниите събират, съхраняват и използват данни, така че да помагат на обществото.”
Влиятелните мъже, които управляват най-големите технологични компании в света, от първа ръка откриха колко трудно е 53-годишната Вестагер да бъде изкарана извън равновесие. През януари 2016 г. шефът на “Епъл” Тим Кук пристигна в офиса ѝ, за да обсъди данъчните споразумения на компанията си, които Еврокомисията разследваше от 2013 г.
Като датчанка Вестагер има репутация едновременно на добронамерен и твърдолинеен политик, предпочитайки сърдечните дискусии, но без да се страхува от конфронтация. Кук обаче се опитал да я сплаши, прекъсвайки я и дори повишавайки глас по време на срещата. Той ѝ изнесъл дълга лекция за правилния подход към корпоративния данък. (Повече за данъчното облагане на гигантите - четете през следващите дни на сайта на "24 часа".) Седем месеца по-късно Вестагер обяви присъдата си. Облечена в небесносиня рокля и дълга сребърна верижка, тя обяви, че “данъчните облекчения на “Епъл” в Ирландия са незаконни”. Според комисарката фирмата е в тайно споразумение с ирландското правителство да плати ефективна данъчна ставка от 0,05% – и че дължи на Ирландия забавени данъци на обща стойност 13 млрд. евро плюс лихва.
Глобата от 2016 г. ядоса “Епъл” дотолкова, че Тим Кук заяви, че ЕС е направил “пълна политическа глупост”. Според позицията на компанията блокът погрешно се е насочил към печалба, която трябва да се облага с данък в САЩ, и “е променил правилата със задна дата” за това как властите в света изчисляват дължимото им.
Никой друг няма правомощията на Вестагер да преследва избягване на данъци, да налага глоби за няколко милиарда долара или да принуждава компаниите да правят промени на едро в своите операции. Тя е
човекът, от който Силициевата
долина се страхува
Шегува се, че е лоялен клиент на “Епъл”, който просто наблюдава техните бизнес отношения. Нейният съвет към Кук: “Играйте по европейските правила.” Вестагер казва, че решенията ѝ не се основават на политика, а само на факти.
“Епъл” не е единствената фирма, попаднала под надзора на Вестагер и нейния екип от 900 души. Тя преследва “Амазон” за укриване на данъци, “Куалком” за продажба на чипове под пазарната цена и “Фейсбук” заради придобиването на “Уотсап”. Но най-големият тест за нея бе антитръстово дело срещу “Гугъл”, с което обвинява фирмата, че използва своето господство, за да задуши конкуренцията.
Компанията, стояща зад най-популярната интернет търсачка в света, е удряна цели три пъти от Вестагер. В началото на 2019 г. “Гугъл” пoлyчи нoвa глoбa oт EС - 1,5 млрд. евро. Cпopeд Mapгpeте Becтaгep aмepикaнcкият тexнoлoгичeн гигaнт e злoyпoтpeбявaл c дoминиpaщaтa cи пoзиция нa пaзapa и e кapaл cвoи клиeнти дa oткaзвaт пpиxoди oт кoнкypeнти нa “Гугъл”. Година по-рано кoмпaниятa пoлyчи peкopднa caнкция oт 4,3 млрд. евро зapaди злoyпoтpeбa c гocпoдcтвaщaтa пoзиция пpи “Андроид”, a преди това бe глoбeнa c 2,4 мрдл. евро зapaди мaнипyлиpaнe нa peзyлтaти в тъpcaчкaтa.
Самата Вестагер е висока, с къса тъмна коса, прошарена на места. На официални събития на Европейската комисията тя често се откроява като цветно петно сред море от сиво.
Родена през 1968 г., Вестагер израства в малкия град Олголд, на западния бряг на Дания. И двамата ѝ родители са лутерански свещеници. В тяхната къща с винаги широко отворени врати тя наблюдавала цикъл от раждания, сватби и погребения.
От живота на село Вестагер се научава на политическото изкуство на конфликта и компромиса. Според история от детството ѝ тя била силно разстроена да види баща си - местен политик от Социаллибералната партия, да спори с избирателите. Постепенно тя осъзнава, че в политиката аргументите са най-важните. Вестагер се присъединява към социалните либерали през 1989 г., като
се кандидатира за депутат
още на 21-годишна възраст
Първоначално не е избрана, но няколко години по-късно става неин председател, после министър.
Благодарение на работата ѝ се раждат два законодателни акта на ЕС, които ще променят цифровото пространство. Този за цифровите пазари ще гарантира равни условия на конкуренция за всички дигитални компании независимо от размера им. Въвеждат се ясни правила за големите платформи - какво следва или не следва да правят, за да не могат те да налагат несправедливи условия и практики на фирмите и потребителите, които ги ползват. Такива практики могат да бъдат поставянето на продукти или услуги на самата платформа на по-предно място от подобни услуги, предлагани от други търговци, или лишаване на потребителите от възможност да изтрият предварително инсталиран софтуер или мобилно приложение. Законодателството също така ще установи критерии за определяне на онлайн платформи за “пазачи на информационния вход” и ще даде на ЕК правомощия да извършва пазарни разследвания, да променя изискванията към “пазачите на информационния вход” и да санкционира нарушения.
Вторият законодателен акт - за цифровите услуги, се стреми да създаде по-безопасно цифрово пространство за потребителите и компаниите и да защити основните права онлайн. Основните проблеми, които той се опитва да реши, са търговията и размяната на незаконни стоки, услуги и съдържание онлайн и разпространението на дезинформация в резултат на дейността на алгоритми. Законодателството ще даде повече контрол на хората върху това, което те виждат онлайн: те ще могат сами да решат дали искат да позволят таргетирани реклами и ще имат ясна информация защо конкретно съдържание им е препоръчано.
Премахването на незаконно съдържание ще става по-бързо, а правилата за вредното съдържание (например политическа дезинформация или неточни твърдения, свързани със здравето) ще бъдат изяснени. Потребителите ще бъдат известявани, когато тяхно съдържание се премахва от платформите, и ще имат право да възразят срещу това.
През януари 2022 г. евродепутатите започнаха преговори със Съвета на ЕС и се очаква съвсем скоро двата закона да станат факт.