Бюджет 2022 г.: Отвън протести, в залата - призиви да бъде оттеглен
Дефицит -4,1%, безработица- 5,1 % инфлация- 5,2%, ръст - 4,4%, предвижда планът за държавните финанси до юни
Дефицит от 4,1% с Ковид-пакет и 2,6% - без него, ръст от 4,4%, инфлация 5,2% и около 5% безработица, нов дълг от 7,3 млрд. лв., от които 3 милиарда лева са за рефинансиране на стар и 4,5 млрд. флв. във фискален резерв.
Тази макрорамка на бюджета предложи в парламента за второ четене кабинетът. Запазване на данъците непроменени, увеличаване на минималната заплата и пенсия, както и на социални плащания, предвиждат още финансите на държавата.
До късно вечерта в сряда, депутатите дебатираха по новия бюджет. Въпреки, че планът за финансите на държавата ще бъде актуализиран за втората половина на годината, проектът предизвика дълги спорове, между които се обсъждаха и над 120 предложения направени между двете четения. От тях, повече от 100 бяха на опозицията от ГЕРБ- СДС.
Около 16,30 часа, след прегласуване, депутатите удължиха работното си време до приемане на държавния бюджет на второ четене.
Обсъжданията на държавните сметки продължаваха, докато отвън течаха протести- на активисти на КНСБ и на партия „Възраждане“. Вътре, в пленарна зала Кирил Ананиев от ГЕРБ направо призова този бюджет на бъде оттеглен и да сее внесе истинският. Йордан Цонев от ДПС посочи две големи макроикономически грешки.
В залата, неизменно бе финансовият министър Асен Василев, който многократно участва в дискусиите. Премиерът Кирил Петков също изслуша част от дебатите. В кулоарите, пред журналисти, преди да се отправи пеша към митинга на „Възраждане“ пред МС, той заяви: "Бюджетът в момента е най-доброто, което можахме да направим в тази ситуация. Защо правим актуализация, въпреки че всички се упражняваха политически в залата? Защото в следващите няколко месеца всичките реформи, които сме заложили в коалиционното споразумение, трябва да започват да се случват. На шестия месец продължаваме, и тогава вкарваме актуализацията. След реформите няма да намаляваме бюджетите. Увеличавайки ефективността, ще има повече пари, които ще отиват при хората“, отговори той на част от нападките. И добави: „Това на ангро, дето даваме на тези, на онези, няма да бъде вече. Всеки лев, който е държавен, понеже ги събираме от хората, това не са наши пари, това са пари на хората и трябва да бъдат в услуга на хората. Мисля, че е много добър бюджета между другото, той инвестира 8,2 млрд. лв. в капиталови разходи, увеличаваме заплатите на учителите, инвестираме в човешки капитал и няма хора под линията на бедност. Но за реформите, които сега ще се случват, актуализацията е измислена. Така че това ще мога да кажа и на протестиращите", заключи Петков.
В залата, бившият финансов министър, а сега депутат от ГЕРБ Кирил Ананиев взе думата още по заглавието на закона. "Още след подписването на коалиционното споразумение, партньорите заявиха, и то категорично, че от 1 юли ще има актуализация на държавния бюджет, т.е. до 30 юни тази актуализация ще бъде внесена, за да бъде одобрена. Това наистина е прецедент в нашата история - още преди да е приет основният закон за бюджета, да се говори за неговата актуализация, което показва на практика, че този законопроект, който днес гледаме, няма годишен времеви характер", заяви Ананиев. Затова той призова кабинета да оттегли този проектобюджет и до края на март да внесе истинският с годишен хоризонт на действие. Ананиев предложи и втори вариант - законът, който се разглежда да не се нарича Закон за държавния бюджет на Р България за 2022 г., а базов закон за държавния бюджет за 2022 г.
Йордан Цонев от ДПС пък посочи две огромни, по думите му, макроикономически грешки в бюджета на ДОО, който бе приет преди ден.
„ Завишихме осигурителната тежест за отрасъл, който е двигател на растежа и това не е добре. Увеличихме осигурителната тежест на земеделците при положение, че в целия свят има криза на храните, т.е. има недостиг. Там имаме не само да погасяваме ценови шок за земеделските производители, но и огромен експортен потенциал. От макроикономическа гледна точка нашето мнение на парламентарната група на ДПС е, че вчерашните две грешки са най-големите в цялата бюджетна процедура“, заключи Цонев. Малко след това обаче той добави, че още по-голяма грешка би било отхвърлянето на предложението на ДПС да се увеличи приходната част на бюджета с 1,63 млрд. лв. „Вие предвиждате 4,5% дефлатор. При тази инфлация сами разбирате, че няма как дефлаторът да бъде такъв. Няма как прогнозата да се сбъдне при тези нива на цените на енергоносителите, на хранителните продукти и на много голяма част от останалите стоки”, мотивира предложението си Цонев.
"Ще ги върна към техните собствени думи, когато бюджетът беше представен - че бюджетът е нереалистичен" , опонира пред журналисти, в кулоарите финансовият министър Асен Василев. „Вие знаете, че средногодишно чакаме инфлация 5-6 %. В момента е заложена на 5, 6% Моята прогноза беше, че пикът ще бъде март-април. Не очакваме двуцифрена инфлация да се появи“, категоричен бе Василев. Според него, инфлацията в малката потребителска кошница е доста висока заради оранжерийните плодовете и зеленчуците и поскъпването на природния газ, поради което се очаква тя да спадне след появата на сезонните зеленчуци. Все пак, Василев добави: „кризата в Украйна се развива с много бързи темпове. Видяхте вчера, че цените на петрола на газовите борси скочиха значително. Не знаем дали ще има реакция от САЩ като размразят петролните си резерви. Това са едни турбулентни времена които няма как да се прогнозират с точност“ , застрахова се той.
Александър Несторов от ДПС пък атакува бюджета с това, че цели 89 преходни и заключителни разпоредби, появили се между двете четения не били съгласувани с Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество.Така бюджетът не е преминал оценка за корупционен риск“, настоя депутатът.
Заради настояванията на опозицията за недостатъчно пари за общините, председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански пък предложи допълнителни 5 млн. лева за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и в планински райони, като така сумата за това ще стигне 55 млн. лева. Пак негово е предложението към бюджета на БАН да се добавят 20 млн. лева за проекти, като ресурсът се вземе от бюджета на ВСС. Също 20 млн. лв. да се увеличат заплатите на университетските преподаватели, като се отнемат по 10 млн. лв. от бюджетите на МОН и на МРРБ.
Прието от бюджетната комисия предложение разрешава само за тази година ваучерите за храна да се използват за плащане и на битови сметки за ток и вода. От 1 април 2022 г. пък ще отпадне данък лихви, а нова методика за пресмятане на данък уикенд ще го намали наполовина. Бившият туристически министър Николина Ангелкова от ГЕРБ пък поиска още 20 млн. лева повече за програмата за 35 евро за седалка на авио превозвачите, защото планираните пари били недостатъчни.
В този вариант на бюджета не се предвижда да има диференцирани ставки по ДДС за хляба, както поиска президентът Румен Радев, за плодове и зеленчуци, както предлагат от ИТН. Ставките от 9% за туроператори, бебешки храни и дрехи и за книги ще действат до края на тази година.
Близо три часа парламентарно време „глътнаха“ искания на отделни депутати, всеки за своя избирателен район. Дебатите по бюджета продължават.