Защо децата стават все по-истерични
Успокояването със светещи екрани води до по-лошо управление на емоциите
Меган навършва 5 г. точно преди първото блокиране на Англия заради коронавируса през 2020 г. По думите на майка ѝ първоначално се справя без проблем със самоизолацията. “Тя e щастливо и закачливо дете и никога не е изпитвала безпокойство от социални контакти”, разказва Анна Уотърман пред “Гардиан”. Нещата обаче много се променят през втория локдаун миналата година. Онлайн ученето с часове я изнервя. “Тридесет деца на зуум – беше шумно, тя не искаше да каже нищо, отказваше камерата ни да е включена”, спомня си майката. Връщането в клас обаче не подобрява състоянието на момичето. Отказва да яде храна, която трябва да се дъвче, защото е убедена, че ще се задави с нея и ще умре. Родителите ѝ се опитват да потърсят помощ от специалист, но заради пандемията получават само телефонна консултация. След като момиченцето отказва да пие и вода, се насочват към частен терапевт. Следват месеци на работа с него, преди да може да се върне в клас, но и днес продължава да пита майка си дали коронавирусът е изчезнал и дали е безопасно да се живее.
Меган е от многото деца, за които най-трудното наследство от пандемията може да се окаже емоционалното състояние, а не пропуснатите уроци. Затова учени от цял свят се опитват да изследват как тя се отразява на психическото състояние на подрастващите и кои са сериозните фактори за влошаването му. Изследване на Университетския медицински център “Хамбург-Епендорф” установи, че у почти всяко трето дете в Германия се забелязват психически отклонения, докато преди пандемията такива са откривани при всяко пето. Грижите и страховете на децата са нараснали, все по-често се наблюдават и депресивни симптоми, казва Улрике Равенс-Зиберер от изследователския екип. Тя обаче подчертава, че не бива отклоненията да се бъркат с психически разстройства или болести. По-скоро става въпрос за нетипично за определена възраст поведение. То може да се изразява в по-чести избухвания, необясними крясъци и плач или пък в отказ да се извършват някои дейности, които по-рано са приемани без проблем.
Германският доктор Кристиане Тиле разказва пред вестник “Ди Цайт”, че някои от малките ѝ пациенти са станали по-неспокойни и трудно се концентрират, при други дори се наблюдават промени в моториката и говора, трети срещат трудности да спазват правила. И това вече не се наблюдава само при малчугани от проблемни семейства, а от всички социални слоеве.
Скорошно проучване на Университета в Оксфорд се опита да открие и допълнителни фактори за влошеното емоционално състояние на подрастващите, освен известните вече като страх от заразяване, рязко изваждане от позната социална среда и лишаване от физическа активност. Според него честото използване на дигитални устройства за успокояване на малки деца вероятно е довело до пропуски да се научат как сами да се справят с подобни ситуации. През пандемията времето пред светещи екрани рязко се увеличи за всички, но най-вече за подрастващите. Компютрите и телефоните се превърнаха не само в основно средство за учене, но за забавление.
“Не е изненадващо, че това се случи, след като учебните заведения и местата за развлечение бяха затворени за дълго време, докато родителите трябваше да съчетават работа с грижа за децата у дома. Напълно разбираемо е, че са разчитали на технологиите като средство за успокоение, след като се борили да им доставят щастие и вероятно отчаяно са искали и почивка за себе си”, обяснява доктор Александра Хендри от Оксфорд. Според нея това, което е важно занапред да се случи, е родителите да получат подкрепа и алтернативни начини да се ангажират отново с емоционалното състояние на детето си, да имат лесен достъп до педагози и специалисти по психично здраве, ако изпитват затруднения да се справят. Защото учените са открили още, че прекарващите дълго пред светещи екрани имат по-лоши умения за мислене. Например трябва да полагат повече усилия, за да решат трудни задачи, без да се разсейват.
Изследователите допускат, че увеличилото се изпозване на технологии в живота на подрастващите може да се дължи и на повечето истерични прояви сред тях и търсенето на ефективно средство от родителите им за успокоение. По тази причина смятат, че е още по-належащо да им се помогне да се научат по друг начин да управляват емоциите си.
Американският психолог Даниел Гоулман, който е автор на книга за емоционална интелигентност, определя няколко ключови неща за постигането ѝ. По думите му е много важно още в ранна възраст човек да бъде научен на емпатия – да се поставя на мястото на другите и да се опитва да разбира какво чувстват. Също така да разпознава собствените си емоции и да знае как да контролира поведението си. Това не означава да бъде насърчаван да прикрива истинските си чувства, а да търси правилен подход и момент да им даде израз. Или по друг начин казано, да не крещи за всяко нещо, което не получава или не става, както иска, а да се опитва да разсъждава и обяснява защо му е толкова необходимо в момента. Установено е, че усвоилите този подход за преследване на желания са по-лесно приспособими към промените. Те са умели в справянето със сложни и конфликтни ситуации, притежават изявена съзнателност и прагматично мислене.
Най-често неконтролирани пристъпи на раздразнение се появяват между една и тригодишна възраст, когато речта на детето все още не е достатъчно развита и то се затруднява да обясни, а и да разбере какво се случва с него. Точно тогава е важно родителите да говорят за емоциите, които изпитва, а не просто да се опитват да го успокояват бързо с нещо развличащо. Психолози съветват възрастните да си напишат на листче 10-15 думи, обозначаващи чувства, и кратка история за всяка една от тях. Това може да е личен опит или сюжет от книжка, която вече е четена на детето. И когато то попадне в ситуация, в която се бори с някакво чувство, да извадят своите записки и да му помагнат с положителен пример как да се справи с нея.
Например за думата “разочарование” да се постараят да открият аналогична случка, в което то е попадало и е излизало усмихнато след първоначален рев. Да се стараят винаги да говорят с него за емоциите, които го връхлитат, чрез примери. Така по-лесно то ще разбере, че те се променят, ще се научи да ги разпознава и управлява.
Видяното крие рискове, а не продължителността
Учените все още нямат единно мнение колко време е безопасно децата да прекарват пред светещи екрани. Според канадско проучване на университета “Карлтън” отделящите повече от два часа дневно за занимания с компютър, таблет, смартфон или телевизор имат по-малки когнитивни способности. Те са се справили по-лошо на тестове за проверка на памет, реакция и концентрация. Освен това се е оказало, че не спят достатъчно.
Колегите им от Оксфорд обаче твърдят, че все още има малко доказателства как точно времето пред екрани влияе върху психологическото благополучие на децата. Даже някои експерти твърдят, че истинските рискове идват не от продължителността, а от съдържанието. “Едно е да използвате айпад, за да правите йога в продължение на 20 минути, и съвсем различно да гледате изображения за самонараняване за също толкова време”, казва Ейми Орбен, съавтор на изследването в Оксфорд.
Според експертите социалните мрежи са обикновено тези, които изострят много от проблемите с психичното здраве. За младите хора сравняването им с връстници или знаменитости може да допринесе за повишен стрес и ниско самочувствие. Хората демонстрират само най-добрата си страна в социалните медии, което може да бъде стресиращо за децата, когато трябва да се справят със ситуации в реалния живот, казва естонският професор по социално здравеопазване Мерике Сисаск.
Затова все повече специалисти по дигитална сигурност препоръчват малчуганите да изучават в училище как безопасно да използват интернет, а регулаторните органи да изискват от компаниите, произвеждащи онлайн съдържание за тях, да гарантират, че няма да използват функции за персонализиране, рекламиране или автоматично възпроизвеждане по подразбиране на видеоклипове.