Фонд “Стамболов” - но с още 2 инструмента за повече талантливи и образовани тук
- Има много българи, успели навън -
да ги привлечем с конкретни проекти
- Как Естония обърна
емигрантската вълна
Тези дни премиерът Кирил Петков повтори идеята да се създаде специален фонд “Стамболов”, който да отпуска стипендии на българи, приети в най-добрите световни университети – с условието след това да се върнат обратно в България. Тази идея присъства изрично и в коалиционното споразумение в глава V - “Българите по света”, като “Фонд за стипендии” (“Фонд “Стефан Стамболов”),
но все още не е
включена в
държавния
бюджет.
Вероятно това
ще стане
през юли
при актуализацията на бюджета, за когато са отложени всички важни реформи.
Идеята е закъсняла, но както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Това не означава, че повечето талантливи българи ще изберат да ползват държавна стипендия – някои печелят стипендии от други източници, други са финансирани от заеми или от родителите си, трети може би не искат да се връщат. Така че едва ли 100% от младежите ще ползват държавно финансиране и ще се върнат.
Но създаването на такава стипендия е начин да се осигури и тази възможност - за финансиране с условия за връщане,
а България да
покаже, че се
интересува от
талантите си
Другите страни се интересуват от нашите таланти, време е да покажем, че и ние се интересуваме от тях.
Фонд “Стамболов”, разбира се, не е достатъчен – той би обхванал младежи, наскоро приети в топуниверситети в чужбина. Но не бива да забравяме и талантливите младежи, които избират да учат в България – на тях не трябва ли да се помогне? Не бива да забравяме и много други български граждани, които са напуснали страната, учили са в чужбина и са се реализирали успешно. Как ги задържаме в страната или ги привличаме обратно? Въпросът е много по-сложен, защото не опира само до пари, а България да се възприема като привлекателна страна.
1. Един от начините повече от българските таланти да остават в страната е тук да имаме световен топуниверситет, който да привлича както български, така и чужди студенти. Знаем, че страни като Сингапур са привлекли чужди топуниверситети в страната – макар и трудно, може би трябва да положим усилия в тази посока. Но по-важно е да имаме поне един български университет, който да е високо в класирането на световните университети. Такъв университет ще е привлекателен не само за студенти, но и за учени и изследователи, ще привлича международни проекти, ще е търсен участник за международни мрежи. МОН прави стъпки в тази посока с
идеята за
“изследователски
университети”,
но може би трябва да се върви по-смело и с ясно финансиране - целево и според резултатите.
Преди години четох в книга за Южна Корея, че младежите там масово кандидатстват за най-добрите местни университети - да бъдеш в най-добрия местен университет е приоритет №1. Само тези, които не ги приемат в най-добрите университети, отиват в чужбина в американски университети. Южна Корея е краен пример, но е показателен за това, към което би трябвало да се стремим тук.
2. Тук важна роля има и бизнесът. Всички сме чували за дефицита на кадри и постоянните оплаквания на работодателите, че няма хора. Но реално хора има – те просто не са в България. Имаме над един милион български граждани в Западна Европа (когато излязат данните от преброяването в европейските страни, ще разберем точното число).
Но нямаме много силен контакт с тях, а други страни от региона – като Полша - са активни, постоянно
провеждат
трудови борси
в чужбина,
за да привличат емигранти да се върнат обратно и да заемат новооткритите работни места. Разбира се, предлагат и привлекателни заплати, защото отдавна са разбрали, че с ниски заплати няма перспектива за развитие.
В крайна сметка, това е голямата цел - България да стане привлекателна страна, в която българите от чужбина искат да се върнат, а българите от България да искат да останат. За много хора тази цел звучи безнадеждно, тъй като сме бедни и сме географски близо до богатите западни страни. Но всъщност точно в Европа има най-много примери на страни, които са били бедни с много емиграция, които са забогатели и са започнали да привличат хора обратно.
Естония също
имаше
десетилетия наред
висока емиграция,
но това вече е история и все повече хора се връщат в страната. И не е само Естония – преди това имаме Ирландия, Португалия и пр.
Но има и друг разрез – страните с голяма диаспора често успяват да използват това в своя полза. Не само чрез получаването на преводи от чужбина (т.нар. емигрантски пари) или чрез връщането им в родината, но и чрез по-конкретни проекти. Например, автомобилната компания Тесла откри развоен център в Гърция, и то не заради някакви държавни субсидии, а заради активността на няколко гърци, които са на високи постове в компанията.
България също има такъв потенциал, много българи в чужбина, както и редица българи на високи позиции в международни компании, а и в европейски и международни институции. Но истината е, че българската държава дори не знае колко много успешни българи има в чужбина и въобще не прави сериозен опит да поддържа контакти с тях. Това е основната разлика между другите страни с голяма диаспора и България – те използват диаспората като актив, а за нас тя е единствено повод за негативизъм. Време е това да се промени.