Джейкъб Пинтар: Потапям моите класове в английския не с учебник, а с игри и упражнения
Преподавам на 300 ученици в Пловдив от 8 и 9 клас в Математическата гимназия
В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път представяме една от програмите на “Фулбрайт” , която се реализира с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Тя е за помощник-учители по английски език и предоставя възможност на млади американци с бакалавърска или магистърска степен в различни области да преподават английски език в държавни и общински български гимназии за 1 година. Учителите развиват разнообразни извънкласни дейности, които допълнително спомагат за развитието на комуникативните умения на учениците. За повече информация посетете сайта: www.fulbright.bg.
Джейкъб Пинтар е роден в Бойси, Айдахо. Учил политически науки в местния колеж. По време на университетските си години работи и като тенис инструктор. Сега е помощник-учител в Математическата гимназия в Пловдив.
- Г-н Пинтар, вие сте учител по английски език в Математическата гимназия в Пловдив, но учите политически науки в Айдахо. Как се стигна до вашето идване в България и какво знаехте за нашата страна?
- Три са причините, поради които избрах България. Първата е участието ми в програма за студенти отличници, заради която дойдох тук. Второ - по бащина линия семейството ни
има балкански
произход
от Хърватия и Сърбия и за мен това беше възможност да науча повече за културата на този регион. И на трето място - може би най-важната причина, че програмата “Фулбрайт” в България има фокус върху създаването на клубове по дебатиране и развитието на местните общности. Това е нещо, което ме привлече изключително много, защото в гимназията участвах в такъв, клуб и беше едно от любимите ми занимания.
- На колко ученици преподавате и по колко часа седмично?
- Преподавам на около 300 ученици, те са от 8-и и 9-и клас. Общо са 12-13 класа. Като прибавим и заниманията ми в дебатьорския клуб на седмица се събират 18-19 часа уроци.
- Какво е важно за вас в часовете и ще отбележите ли някои интересни моменти в работата с учениците?
- От най-голямо значение е в уроците ми да има пълно потапяне на учениците в английския език. Надявам се те да могат да започнат изцяло да мислят на него, докато го ползват.
Един от най-интересните моменти по време на преподавателската ми дейност досега е създаването на съревнование между класовете, чрез която да събудя интереса им към английския. Защото на тази възраст, 8-и и 9-и клас, те обичат да се конкурират помежду си.
Един конкретен пример от тази седмица е състезание между класовете в създаването и решаването на гатанки. От една страна, това беше съревнование между учениците, от друга, беше възможност, която ги накара да мислят изцяло на английски, използвайки различни букви от английската азбука или конкретни думи, с които да създадат гатанки за своите съученици.
- Искате всичко във вашите часове да е на английски - защо това е важно?
- Да, това е моята цел. Те се опитват изцяло да говорят на английски в часовете. Понякога, естествено, е приемливо да се ползва преводач, но само когато е крайно необходимо. Моята цел е те да добият представа какво би било и как трябва да се справят в една ситуация, ако примерно пътуват в САЩ и изцяло са обкръжени от англоезичен свят.
- Какви са големите трудности при обучението на български ученици?
- Може би едно от предизвикателствата за мен е материалната база и ресурсите, които съществуват в класните стаи. В някои от тях примерно може да има проектор, а в друга - само бяла дъска. В трета има хубави бюра и столове за разлика от другите. На моменти не мога да създам еднакви условия за абсолютно всички, когато организирам заниманията.
На второ място всички ученици много се стараят и са ученолюбиви, но много от тях очакват, че ще има някакъв учебник, който ще следват. В моите часове обаче всичко е предимно упражнения и игри. Така че им отне малко време да свикнат с този подход и да се отпуснат свободно да участват в заниманията.
- Какво бихте искали да видите като промяна в образователната система на България, а и на Америка?
- Най-основната необходимост по отношение на България е в училищата да има допълнителни ресурси. Това ще е най-голямата и въздействаща промяна.
Трябва да има повече клубове по интереси, тъй като ученици ми казват, че рядко има достатъчно, в които да се запишат, най-вече поради липсата на отделено време и пространство за такива извънкласни занимания. А те са изключителни важни, за да могат децата да реализират това, което им е интересно, за да общуват и да се развиват професионално.
А в САЩ трябва да се обърне повече внимание на липсата на професиално обучение след гимназията. Например как
да специализираш в
професии като
механик
или металобработване. Защото не всички ученици, които завършват гимназия, продължават своето образование в колеж.
- Да поговорим и за клубовете по дебати. Какво правите по време на тези срещи?
- Основен акцент в дебатьорския ни клуб е изнасянето на речи по различни теми - от обсъждане и разговор по обществени политики до социални теми.
Другото основно занимание е да се подготвяме за турнири. Един от ключовите е Националният турнир по дебати на английски език. Той обикновено се провежда през април, като месец преди това се обявява какви ще са темите. В часовете ние се подготвяме по тях и се упражняваме да дебатираме по конкретните теми.
- Каква смятате, че е ползата от програмата на “Фулбрайт” за помощник-учители, която е подкрепена от Фондация “Америка за България”, и как тя помага за развитието ви?
- Изключителна е ползата на програмата по отношение на културния обмен - това да можем да развием мирогледа си, да придобием представа и разбиране за света, за различните начини на живот, общуването между хората от различни култури.
Бих казал, че е полезно и за учениците, тъй като преди някакъв реален досег с американец те вече са добили представа за американската култура и англоезичния свят чрез медии, социални мрежи и канали. А по този начин чрез реален досег до истински представител на САЩ имаме възможността да общуваме лично и те да разберат повече за нашата култура. Така допринасяме и за продължаване на добрите отношения между нашите държави.
- Какво е мнението ви за българските ученици?
- Отново ще подчертая, че те са трудолюбиви, особено когато сме в час. Онлайн е малко по-различно. Всички са много подкрепящи - например наскоро си навехнах сериозно глезена, в момента съм на патерици и всички предложиха да ми помогнат. Не на последно място се интересуват, любопитни са и това много помага за научаването на английския език.