Княз Фердинанд се заключвал в тоалетната на “Ориент Експрес” заради страх от убийци
Какво е общото между княз Фердинанд, Лев Толстой, Мата Хари и Марлене Дитрих? Те са сред най-впечатляващите личности на XX век и през годините всеки от тях е изпитал удоволствието да се придвижва с прочутия “Ориент Експрес”. Влакът е пътувал от Париж до Лондон и е приютявал шпиони, аристократи, хора на изкуството.
През 1867 г. белгийският инженер Джордж Нагелмакерс заминава за САЩ, след като сърцето му е било разбито от негова братовчедка. Там той вижда железниците в съвсем различна перспектива – за разлика от мръсните европейски вагони, американците започват да пътуват във влакове, които са предвидени за дълго пътуване. Вагоните са на Джордж Пулман, който ги обособява като хотели. Те са чисти, с дружелюбен персонал и предлагат нещо, което в Европа липсва - легла.
След като Пулман отказва на Нагелмакерс да стане негов съдружник на Стария континент, белгиецът решава
да открадне идеята
и да я направи дори по-добра, като превръща това в мисия на живота си. Той не просто иска да въведе спалните вагони в Европа, а да създаде съвсем нова концепция за пътуването. Неговата услуга трябва да предлага луксозно преживяване, придвижване от Париж до Константинопол, без да се губи време на международните граници. За това му помага кралят на Белгия Леополд II, който е ентусиаст на тема железници и има семейни връзки с други европейски владетели.
Девет години по-късно Нагелмакерс основава “Международна компания за спални вагони”, която става известна със своите луксозни и комфортни влакове.
Първият “Ориент Експрес”, както пресата го кръщава, потегля на 5 юни 1883 г. от Париж и пристига във Виена, която временно остава крайна дестинация. Влакът няма нищо общо с тези преди него. Вместо мръсотия и лошо обслужване той има блестящи дървени повърхности, плюшени седалки, копринени чаршафи, също като тези в хотелите. В ресторанта са сервирани изискани ястия като стриди и хайвер, а музиканти забавляват пътниците.
На 4 октомври 1883 г. от гара Изток в Париж отново тръгва впечатляващият влак, като този път стига до Гюргево, Румъния. Там пътниците се качват на параход, за да пресекат река Дунав, и слизат в Русе. С друг влак те стигат до Варна, където отново чрез параход се придвижват до Константинопол, където пристигат 40 пътници. Шест години след това релсите до Константинопол са завършени и маршрутът се променя – вече се минава през Виена, Белград, Ниш и Пловдив.
На борда на “Ориент Експрес” е бил и българският княз Фердинанд, който е бил почитател на железниците. За неговите пътувания с влака се разказват легенди. Според някои от тях понякога му е било позволявано да контролира влаковите системи, а според други се е заключвал в тоалетните, за да се крие от потенциални убийци.
Едни от често срещаните пътници във влака са били шпиони – превозвал е хора като Робърт Баден-Поуел и Мата Хари. Той дори получава прозвището “Шпион Експрес”.
На два пъти влакът временно е спирал да изпълнява маршрутите си – по време на двете световни войни. След края на Първата световна война през 1918 г. “Ориент Експрес” се завръща със стария си блясък, като дори е пусната нова линия. От 1919 г. втори влак започва да минава през тунела Симплон в Алпите и вече свързва Париж с Константинопол през Милано, Венеция и Триест в Италия. “Ориент Експрес” вече не е само един влак, а по-скоро название на влаковете на компанията, които напомнят на подвижни петзвездни хотели, пише "Нешънъл Джиографик".
София също става спирка на “Ориент Експрес”, като тя е част от маршрутите Лондон - Атина и Лондон - Истанбул.
Популярността на влака се разраства допълнително, когато на 1 януари 1934 г. Агата Кристи публикува криминалния си роман “Убийство в Ориент Експрес”
с главен герой
детективът
Еркюл Поаро
Той пътува с влака, но малко след полунощ влакът засяда в снежна преспа. На следващата сутрин живите пътници са с един по-малко - американски магнат е намерен мъртъв в купето си, а вратата е заключена отвътре. Останалите разчитат на Поаро, защото той е единственият, който може да разгадае загадката и да разбере кой от тях е убиецът. Предполага се, че написването на историята е вдъхновено от няколко истински събития. През 1929 г. влакът затъва в сняг в Черкезкьой, Турция, и прекарва там шест дни. Две години след това самата Агата Кристи е на борда на “Ориент Експрес”, когато той аварира заради силни валежи и наводнения, които разрушават част от трасето.
След като “Ориент Експрес” отново се завръща след Втората световна война, славните му дни вече са в миналото. Вагоните са се пълнили с обикновени пътници, а маршрутите са били затруднение заради затворени държавни граници.
Няколко десетилетия по-късно заетостта на влака започва да намалява заради развитието на авиацията. “Ориент Експрес” прекратява дейността си на 14 декември 2009 г., след като става “жертва” на високоскоростните влакове и нискотарифните авиокомпании. Въпреки това легендата за него е жива.