Доц. Георги Лозанов: Властта не си дава сметка, че медиите я убиват с ласки, не с критики
Достоверността се превръща във все по-важен репутационен маркер, казва медийният експерт
Политическата класа все е под влиянието на феномена “Хаджи Генчо” - да изтеглим ушите на
журналистите, преди да са ни счупили стомната
Като председател на СЕМ изпитах най-голямо удовлетворение от работата си, когато
от парламентарната трибуна ми крещяха: “Трябва да се сложи край на ерата на Гого Папийонката в медийната регулация”
Тошко Йорданов нямаше нищо против връщането на наказателната отговорност за журналисти, въпреки че би трябвало да защитава правата на тази професия
- Мина почти месец от едно заседание на медийната комисия в парламента, но отзвукът от него продължава заради предложение, подхвърлено в разговора от Антония Димитрова, депутат от “Продължаваме промяната” – да има наказателна отговорност за журналистите, които разпространяват фалшива информация. Защо тази заплаха отново излиза на дневен ред, г-н Лозанов?
- Това е феноменът “Хаджи Генчо”, чието влияние явно е неотминаващо за политическата класа у нас – да изтеглим ушите на журналистите, преди да са ни счупили стомната. Който и да дойде на власт, търси начин да ги обяви за виновни до доказване на противното и да ги заплаши с наказания. Благовидни мотиви трябва да скрият далечната цел на рестрикциите – да осигурят медийно спокойствие на поредните управляващи. Без да си дават сметка, че медиите убиват властта с ласки, а не с критики. Критиките ѝ пречат да затъва в лоши практики и в последна сметка да се провали с трясък.
В интерес на истината трябва да признаем, че Антония Димитрова бързо се усети и се отказа от подхвърлената идея за наказателна отговорност за журналистите в полза на административна отговорност за медиите, които не изпълняват ангажиментите си по Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. А това вече е съвсем друго. Опира до идентифицирането на собствениците на медии, което немалко от тях, особено в онлайн среда, се опитват да избегнат, и действително се нуждае от далеч по-строги регламенти.
Направи ми впечатление обаче, че председателят на комисията по култура и медии Тошко Йорданов нямаше нищо против връщането на наказателната отговорност за журналисти, макар че работеше като такъв в тв 7/8 и би трябвало да познава и защитава правата на тази професия. А и цялата нова управленска гарнитура, която обвиняваше старата, че си е осигурявала медиен комфорт, за да има промяна, трябва да допуска и понася журналистическа критика. Даже, дано не прозвучи иронично, да ѝ се радва и поощрява.
- Сигурно помните как в началото на демокрацията подобна наказателна отговорност все още грозеше журналистите. В един момент тя отпадна и това се възприе като голяма победа за прохождащата ни демокрация. Ако сега тя отново се върне в Наказателния кодекс, ще доведе ли до по-голяма журналистическа отговорност, ще спре ли фалшивите новини?
- Не, разбира се. Отговорността на журналистите е да спазват стандартите на професията си, които стъпват върху етични, а не законови норми. Тоест въпрос е на свобода, а не на принуда, в което и се състои разликата между етиката и морала, от една страна, и закона, от друга. Ако законодателната власт все пак може да се намеси с нещо в журналистиката, за да повиши нивото ѝ, то е да укрепи нормативно органите по саморегулация в медиите. Може и да съдейства за създаването на журналистическа камара, подобна на лекарската, адвокатската или на тази на архитектите, която да изключва нарушителите на етиката в професията и те да не могат да я упражняват, докато не възстановят членството си.
Иначе, за да има санкции по закон на журналисти, те с публикациите си трябва да са извършили престъпление, предвидено в Наказателния кодекс – заплаха за живота и здравето на гражданите, клевета, обида и пр.
Всяка друга намеса в медиите
от която и да е от трите власти
е посегателство върху свободата на словото
Още повече че има и Закон за радиото и телевизията, според който се предполага, че независим регулатор следи сектора за нарушения от различен порядък – на правата на аудиторията, на толерантността към различните, на лоялната конкуренция, на авторските и сродните права, на програмните ангажименти, на плурализма на съдържанието…
- Обществото ни сякаш е наясно, че борбата с фалшивите новини е доста сложна. Непрекъснато възникват и платформи за проверка на фактите и т.н. Как може да се справим – и медиите, и обществото, с дезинформацията?
- Именно с множенето и утвърждаването на подобни платформи, възникването на които Европейската комисия стимулира, включително и финансово. Засега ролята им все още изглежда абстрактна и камерна, но съм убеден, че в близко бъдеще те ще станат част от медийното ни всекидневие и ще доведат до
авторитетни
“рейтинги по
достоверност”,
с които аудиторията ще добие навик да се съобразява. А това от само себе си ще декласира продавачите на дезинформация и ще кара медиите да се пазят от фалшивите новини като от информационен СПИН. Аз работя в БТА, за която достоверността винаги е била запазена марка, но виждам, че тя се превръща във все по-важен репутационен маркер за всеки, който иска и утре да е на медийния пазар.
За да могат да функционират обаче платформите за факт-чекинг, трябва да се отчита журналистическият стандарт за разделение на фактите от мненията. Например “новината”, че Ноам Чомски подкрепя Реджеп Ердоган, е фалшива, защото няма такъв факт, обратното е – критикува го. Докато, да речем, мнението, че ваксините не са надеждна защита от COVID-19 не е фалшива новина именно защото е мнение. Аз съм негов убеден опонент по много причини – от научни до политически, но не мисля, че трябва “по условие” да бъде изключено от публичния дебат. Антиваксърите трябва да бъдат опровергавани и разобличавани, но не забранявани, което само би увеличило влиянието им на “медиен апокриф” и би нарушило основен демократичен принцип – всяко мнение, което не е предварително обявено от закон за престъпление, може да бъде изказано.
- В Народното събрание сякаш има консенсус за промяна на Закона за радиото и телевизията. Впрочем в много от предишните парламенти също имаше такъв консенсус, но до промяна така и не се стигна. Как трябва да се промени медийният закон?
- На първо място трябва да престане да бъде Закон за радиото и телевизията и да разшири обхвата си и върху аудиовизуалните услуги в интернет. Това впрочем е европейска директива, но засега почти няма практика по нея. А с просто око се вижда, че тези услуги спешно се нуждаят от регулация, особено в защита на децата, и от враждебна реч.
Необходима е и радикална реформа на обществените медии, която да ги превърне наистина в обществени, а не хибрид между държавни и частни, каквито са сега. И тук повече няма място за общи приказки, а трябва да се изследват и формулират ясно обществените потребности с днешна дата и медийното съдържание конкретно да отговаря на тях, като регулаторът следи за това. Например има ли обществото потребност и очакване БНТ да развива разследващата журналистика и ако е така, прави ли го – в кои предавания, по какви теми и с какъв резултат. В един момент се бяхме докарали дотам, че забавно предаване в частна медия като “Господари на ефира” да дава далеч по-голяма територия на разследваща журналистика, отколкото обществената телевизия. А вече
и това предаване
е изпратено на
“заслужен отдих”
в интернет
Трябва също обществото със свои представители да влезе в ефективното управление на тези медии и да бъде генератор и коректив на съдържанието им. Трябва и да се преформулират изискванията за плурализъм, така че да не се свежда само до политически плурализъм, а той пък до гледните точки само на парламентарно представени партии. И т.н.
- Много от депутатите в медийната комисия се обявиха за промяна на Съвета за електронни медии. Като “регулаторни простотии” бе определена част от дейността му от депутата Александър Симов. Тошко Йорданов, който е председател на тази комисия, предложи дори да бъде закрит. Какво трябва да се случи със СЕМ?
- Пак ще го закриваме…
Щом БСП влезе във властта,
винаги възниква този въпрос
Предполагам, че е израз и на някакъв отложен червен реваншизъм, защото регулаторът беше създаден от сините в мандата на ОДС.
Не че няма основание за критики към СЕМ, но показателно е от кого идват и с каква цел. В мисленето на нашите политици – всички, не само червените, е заложена системна грешка, която не се поправя със смяната на поколенията им. Те си представят регулатора като петглав началник на медиите, който им казва какво да правят, а себе си – като негов началник. И така по веригата управляващите искат да управляват и медийния сектор, както всеки друг. Регулаторът обаче според европейските директиви е създаден тъкмо за да прекъсне влиянието на властта върху медиите. Тоест той има проблем не защото политиците не го харесват, а защото гледа да се хареса на едни или на други от тях. Навремето като председател на СЕМ изпитах най-голямо удовлетворение от работата си, когато от парламентарната трибуна ми крещяха: “Трябва да се сложи край на ерата на Гого Папийонката в медийната регулация”.
Затова нека се върна към едно мое старо предложение, макар да знам, че то пак няма да бъде чуто. В регулатора заедно с парламентарната и президентската квота да се въведе и трета – гражданска, която да затрудни формирането на политическо мнозинство в него. Ако пък и още нарасне напрежението между управляващите и президента, това от само себе си допълнително ще деполитизира СЕМ и ще го приближи към функцията му, предвидена в общностното европейско право.
Лошото е, че, за съжаление, споменатите във въпроса ви господа са представители на партии, станали част от управляващата коалиция, с недоказана проевропейска ориентация. И затова може да им хрумне идеята България да осъмне без медиен регулатор. Все едно, тъй като пътищата ни са разбити, вместо да ги оправим, да започнем да караме през полето.
- Най-забележимата работа на СЕМ е изборът на генерални директори на БНР и БНТ. Как трябва да се прави, за да не бъдат обвинявани избраните, че са политически назначения? Кой да ги избира - СЕМ, парламент, както беше преди 30-ина години, или по друг начин?
- Вярвам, че другите две партии в управляващата коалиция няма да позволят да върнем календара на медийната регулация с 30 години назад. Това, което може да се направи, е да заменим генералния директор – обикновено човек на властта, сам преяждащ на поста си с власт, с изпълнителен директор. Той да се избира от управителния съвет, който вече да бъде избиран от СЕМ в пет позиции, за всяка от които да тече паралелен конкурс: право, икономика и финанси, техника, продуцентство, журналистика.
- Как ви изглеждат медиите днес, промени ли се нещо в тях? И ще се промени ли?
- Медиите днес живеят в много трудно време между времената, когато старите комуникативни и бизнес модели все по-малко работят, а новите още не са навлезли достатъчно. Всеки се спасява поединично, като е готов на компромиси, за да оцелява. Корпоративните кръгове само това чакат, за да ловят риба в мътна вода и хващат едри риби, защото колкото по-големи са медиите, толкова по-големи компромиси са принудени да правят.
- Ако направите сравнение с времето, когато избуяха социалните мрежи и всеки едва ли не безрезервно вярваше в тях, и днес, когато в тях виреят предимно т.нар. инфлуенсъри, как тези мрежи влияят в момента върху традиционните медии, има ли разлика?
- В мътната вода традиционните медии се хванаха за социалните мрежи като удавник за сламка и започнаха да възпроизвеждат съдържание и фигури от тях с надеждата, че по този начин ще отговорят на новите комуникативни моди. Така “по съседство” им дадоха статут на медии. А това е огромно заблуждение,
социалните мрежи поддържат
частно-публично общуване,
чийто продукт е нещо средно
между разговор на маса
и любителски стенвестник
Той няма как да понесе професионалната отговорност на една медия, свръхочакванията към него го провалят. И социалните мрежи, които довчера бяха фаворити на комуникацията в един свят без граници, днес, подобно на традиционните медии, са уплашени за бъдещето си. Европа и България като част от нея след заканата на Зукърбърг вече е на прага да остане без фейсбук. За Коледа може би ще трябва да се върнем към пощенските картички.
CV
Роден е на 26 април 1958 година в София
Завършва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Работил е в сп. “Българско фото”, бил е зам. главен редактор на в. “Култура” и главен редактор на сп. “Егоист”
Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ, гост-преподавател е в Нов български университет, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и Националната художествена академия “Николай Павлович”
Бил е член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) от основаването му и има два мандата в Съвета за електронни медии, на който е бил и председател
Ръководи дирекция “Наука, култура и образование” в БТА