Николай Митков: Чакаме министъра на културата да си дойде за празника на Първомай
- Търсим пари за поддръжката на 100 км междуселски пътища
- Нямаме възможност да подменим осветлението, една LED крушка е 50 лв.
- Трябва да започне строителството на нов мост до с. Градина, казва кметът на община Първомай
Николай Митков е кмет на община Първомай от 2019 г., издигнат от БСП. Магистър по стопанско управление и администрация от УНСС – София. Бил е зам.-директор в Областното пътно управление. Няколко години е работил като началник отдел в голяма пътно-строителна фирма и зам.-кмет в община Първомай. Женен е, има две дъщери.
- Господин Митков, ще стане ли Първомай център на културата, след като си имате "свой" министър - Атанас Атанасов, чиито корени са от с. Татарево?
- В интерес на истината не сме се виждали с Наско, откакто пое поста в министерството на културата. Само се чухме, за да го поздравя. Не сме го и търсили за някаква подкрепа, защото през зимата има други по-неотложни неща. Надявам се, че ще си дойде за празника на града на 1 май. Тогава става едно хубаво общоградско веселие. Поканили сме го. Надявам се тогава да имаме възможност да поговорим за някои проекти, но за момента още не мога да дам никаква конкретика. Може би ще го помолим за подкрепа за две от събитията, които са ни топ в културния календар. Едното е надсвирването в с. Дълбок извор, което е през юни месец, а другото е Празника на тракийската музика, който организираме в рамките на три дни през септември.
В момента още нагласяме програмата за празника на Първомай, но най-вероятно ансамбъл "Филип Кутев" ще ни гостуват тогава и ще вдигат градуса на веселбата.
- Кои проблеми не търпят отлагане в общината?
- Общо взето ние реализираме намеренията и нуждите си на базата на финансирането, с което разполагаме. Годишната ни държавна субсидия досега беше 800 хиляди лева. Сега в новия бюджет са заложени компенсации в размер на 30 %. Тоест очакванията ни са, че когато държавният бюджет се приеме, ще разполагаме с малко над 1 млн. лева. Разбира се тези пари са крайно недостатъчни за реализиране на капиталовата програма, защото както в повечето общини и при нас основните проблеми са свързани с инфраструктурата – пътища, улици, тротоари. В момента ние реализираме проекти, които финансираме от бюджета и с пари по Оперативни програми на ЕС.
- В какви проекти вложихте средствата?
- В последната година направихме доста основни ремонти на улици и тротоарни настилки. Получихме целево финансиране от държавата за ремонти на училищата в селата Искра и Караджалово. Имаме финансиране и за СУ „Асен Златаров” в Първомай.
Тази година предстоят ремонти и обновление на една детска градина в Първомай и в село Любеново за около половин милион лева. Средствата са от спечелен проект по линия на Фонд „Земеделие” .
По Програмата за бедствия и аварии получихме пари за почистването на коритото на Бяла река, която преминава през село Караджалово. Направихме ремонт на една от основните улици в квартал „Любеново”. Със собствени средства сме обновили детски площадки в града. Имаме спечелени 8 проекта по ПУДООС за кътове за отдих, включително и детски градини.
- Какво ви предстои през тази година?
- Това, което предстои тази година е ремонт на една отсечка по улица „Братя Миладинови” в квартал „Любеново” и ремонт на улици в квартал „Дебър” за 1 200 000 лева. Имаме готовност и за основен ремонт на детската градина в село Виница. Приключваме един ремонт, за който ни бяха отпуснати средства за изградената вече пречиствателна станция, която поради различни причини преди моя мандат не е била предадена за експлоатация на ВиК. След много голямо забавяне вече сме на финала за приемането й. Това беше от голяма тежест за общината, защото харчим общински средства за нея.
Имаме за решаване доста проблеми, свързани с водопроводната и канализационната мрежа по селата. Някъде вече изпълняваме проекти, на други места очакваме да осигурим финансиране.
- Къде не ви достигат средствата?
На наша територия, например, е село Поройна, което е може би единственото в област Пловдив, което няма водопровод и хората черпят водата от помпи, а канализацията им е на септични ями. В 21 век. Друг голям проблем, за който ще търсим решение е поддръжката на междуселските пътища, които при нас са някъде над 100 километра.
С едно правителствено решение от 2000 г., те бяха прехвърлени за стопанисване на общините. Но ние нито имаме пари, нито възможности да ги поддържаме.
Затова смятам, че е необходимо държавата да предвиди специални средства за поддръжката им, които да влизат в бюджетите ни като целево перо. Иначе няма как да се справим.
Друг проблем, за който очакваме разбиране и съдействие от държавата, е мостът над река Марица до село Градина, който свързва Първомай с двете автомагистрали - "Тракия" и "Марица" и околните общини. Той буквално трябва да бъде бутнат и построен наново, защото е отпреди 90 години и е морално остарял.
Има забрана за преминаването на автомобили над 5 тона по него, което блокира работата на фирмите в района. Най-зле са тези, които оперират в сферата на транспорта, защото трябва да правят десетки километра обходи, за да излязат на магистрала „Тракия“, която е буквално на десетина километра.
Всяка година във връзка с това съоръжение, община Първомай изпраща по няколко писма до институциите, МРРБ, Агенция "Пътна инфраструктура", Министерски съвет и все още чакаме да започне строежа, макар че вече има осигурено финансиране и е избран изпълнител.
- Има ли инвестиционен интерес към общината?
- Наскоро приехме План за интегрирано развитие на Първомай, който обхваща всички сфери. Включително е направен анализ на икономиката в областта на селското стопанство, преработвателна промишленост и други сфери, които са традиционни за нас. Тук на територията на общината, знаете, се намират 4 консервни фабрики за производство на прочутата първомайска лютеница и други зеленчукови продукти.
Имаме и други преработвателни предприятия и това за нас е традиционен поминък, макар че започват да пробиват постепенно и други промишлени сектори. Но за момента леката и хранително-вкусовата промишленост са преобладаващи. Вече имаме преговори с инвеститори, които започват строеж на предприятие за преработка на хартия. Според плановете то ще осигури двайсетина работни места.
Буквално вчера имах разговори с представители на германска фирма, която иска да строи на територията на Първомай производствено предприятие, което ще оперира в сферата на компютърните технологии. Нещата са още в много суров вид, но първите въпроси, които всички инвеститори задават, са за инфраструктурата и транспортната свързаност. Затова за мен това са най-приоритетните задачи за решаване.
- Как се отразява демографската криза на община Първомай? Успявате ли да задържите младите хора?
- Първомай е засегната от демографската криза толкова, колкото и всички други малки общини, които са в близост до големи градове като Пловдив, Стара Загора и Хасково. Естествено е младите хора да търсят по-добър живот и по-високо заплащане. При нас в момента средната заплата е някъде към 700-800 лева. Затова младежите бягат. Но по време на ковид кризата имаше и обратен процес, при който започна търсене на имоти, предимно по селата, където се купуват къщи и много млади семейства се връщат по време на почивни дни, отпуски или ако могат да работят дистанционно заради пандемията. Така че процесът не е само изтичане, но и на връщане към малките населени места.
- Наясно ли сте вече какви средства ще разходвате тази година?
- Започнахме подготовка за новия бюджет, но за първи път общините сме изправени в една ситуация, при която все още не е приет държавния.
Процедурата е такава, че на базата на държавния, ние трябва да стартираме разработка на нашия, след което той трябва да се гласува от Общинския съвет.
През годините на общините непрекъснато се вменяват нови допълнителни функции и отговорности. Затова с приемането на бюджета очакваме и по-голяма адекватност във финансирането, особено в частта за целевите средства, които се отпускат за ремонт на сгради, за ремонт на пътища, на улично осветление.
При тези тройно по-високи сметки за тока, които в момента плащаме, искам да ви кажа, че всяка преминаване към енергоспестяващи технологии или дори LED лампи, изисква голяма инвестиция, която ние не може да си позволим. Защото една LED лампа, например, струва 50 лева.
За да купим такива лампи за цялата община, това са средства, които няма откъде да вземем. Затова действаме поетапно и колкото ни стигат силите. Стараем се да подменяме, колкото е възможно. Но без подкрепата на държавата, ние няма как да оцелеем.