Всеки може да хване бракониер на дървесина, ако пусне в ново приложение снимки на камиона
Гаранция за контрол дават и въведените от началото на годината видеонаблюдения в обектите за преработка и GPS проследяване на натоварените коли
Веднъж влезе ли “картинката” в системата, няма триене
Дойде краят на жълтите пластмасови пластини, забити по дърветата - сега се спестяват по 300-400 хил. лв. годишно
Снимка на камион с дърва, направена от случаен човек, може да стане причина да се залови бракониер. Позволява го ново приложение, чрез което може да се разбере броят на валидните превозни билети, издадени от временен склад.
“Евентуален бракониер може да бъде разкрит, като
се снима
номера на
превозното
средство и
бъде въведен
в новото приложение, обяснява Здравко Бакалов, директор на Южноцентралното държавно предприятие (ЮЦДП), което е най-голямото у нас.
Приложението дава възможност всеки гражданин, който види натоварен с дървесина камион, при съмнение да извърши проверка за колата, количеството и вида на транспортираната дървесина, както и мястото на получаването. Информацията е визуализирана - публикувани са снимки с натоварените с дървесина автомобили преди тръгването им от временния склад.
“Всеки заинтересован има възможност да получи пълна информация, както и да сигнализира при установени нередности. При несъответствие гражданинът или служителят
трябва да се
обади на тел. 112
- тогава съответните горски на територията, на която е засечено нарушението, или мобилна група ще поемат бракониерския камион”, допълва Здравко Бакалов.
Целта е да има пълна прозрачност и контрол на целия процес по снабдяване и транспортиране на дървесината. Гаранция за това дават и въведените от началото на тази година видеонаблюдения в обектите за преработка на дървесина и GPS проследяване на камионите. По този начин
се затваря
системата на
проследяване
на пътя на
дървесината
във всички горски територии независимо от тяхната собственост. Това до голяма степен ще допринесе за ограничаване на незаконните практики, обяснява Бакалов.
Досега процесът е бил контролиран по друг начин. Използвали са се пластмасови пластини с уникален идентификационен номер, които се забиват във всяко отсечено дърво. Веднъж поставени, пластините не могат да се свалят, защото се чупят. Предприятието, което обхваща горските стопанства в областите Смолян, Пловдив, Пазарджик и Кърджали, обаче харчи годишно между 300 и 400 хил.лв., за да купува пластини, чукове и да осигурява екип минимум от двама лесничеи, които бият жълтата пластмаса по дърветата.
От края на миналата година с решение на ръководството на Южноцентралното държавно предприятие пластините са премахнати, правят се снимки и така се спестяват разходите.
В Пазарджишка област пластмасовите марки все още се използват, но това ще е до изчерпване на закупените количества.
“Снимката не натоварва икономически, съкращава се и процесът на експедиция. Снима се регистрационният номер на автомобила. Трябва да се осигурят и кадри, от които да са видни видът и качеството. След като приключи снимането, се издава превозен билет.
Горските
служители
издават билета
с таблети,
на които има всичко необходимо. Цялата информация влиза автоматично в системата на агенцията по горите. Нямам данни в друга държава да има такава публичност”, казва Бакалов.
При транспортирането на дървесина трябва да се реагира веднага, защото до 2 часа тя може дори да е избичена на дъски. Дигитализацията на процеса помагала за бързи действия, защото в контрола може да се включи всеки с мобилно устройство и мобилни данни. В сайта на агенцията по горите и в този на Южноцентралното държавно предприятие, който скоро също ще даде възможност за проверка, излизат всички превозни билети дори със задна дата.
Още по-рано дърводобивът е бил контролиран чрез горски контролни пунктове и мобилни контролни звена.
Сега пак има
мобилни групи,
които патрулират и правят проверки на случаен принцип.
В страната се издават около 5000 превозни билета дневно и ако всички влизат в единната система, контролът ще е по-голям.
Всъщност въвеждането на снимките при издаването на превозен билет е пилотен проект, който тръгва от Благоевград. С него основно се е целял вътрешноведомствен контрол, насочен към служителите на горските стопанства, разкриват лесничеи от Пазарджишкия регион.
Новото е, че ако не приложиш снимки - правят се поне четири от всички страни на натоварения камион, приложението не ти позволява издаването на превозен билет.
“Самото снимане и въвеждането в приложението на снимките е елементарно и се справяме. Освен със служебните таблети може и с мобилен телефон, като имаш приложението”, казват горски служители. Фотосите не позволяват да се излъже.
Не може да
натовариш
10 кубика, а
да впишеш 8,
защото на снимката се вижда обемът на камиона и колко е натоварен. А като влезе снимката в системата, няма триене. Проверяващият може да се върне и назад във времето и да направи съпоставка.
“Хората са чувствителни, защото гората е държавен ресурс. Непрекъснато се говори за бракониерство. Често НПО-та говорят за огромни количества изсечени гори. Това обаче не отговаря на действителността. Не всеки камион, който вози дървесина, идва от държавна гора. В страната около 75% от горите са държавни, останалите са частни, общински и на религиозни организации. Контрол се извършва обаче върху всички, независимо от собствеността. За изминалата година на територията на цялото предприятие има задържани 600 кубични метра, които са предимно дърва за огрев. Стойността им е около 40 хил. лв. Отделно има и строителна дървесина за около 5000 лв.”, казва директорът.
По правило бракониерската дървесина се съхранява в складове. Според регламент 995 на ЕС предприятието няма право да я продава, защото има незаконен произход. След като тя бъде освободена от съда, се дарява на църкви, джамии, детски градини и социални домове.
На фона на добитите и отчетени около милион и двеста кубика дървесина за годината бракониерският добив бил нищожен. Бакалов признава обаче, че
дори и новата
система няма
как да проследи
окачествяването
ѝ. Проверяващият ще види, че всички документи са изрядни, но няма да разбере как лесничеят е оценил товара. Наскоро имало случай в Борино, когато лесничей поставил качествена дървесина в по-долна категория и нанесъл сериозни щети на стопанството. Тези практики можело да се спрат само при сериозен лесовъдски контрол.
Южноцентралното държавно предприятие добива дървесина, чиито количества са равни на обема от трите северни държавни предприятия, взети заедно. Около 300 хил. кубика е едрата дървесна маса. Като се добавят технологичната дървесина и дървата за огрев, излиза, че предприятието добива продукт на стойност около 1 млрд. лв.
“В момента пазарът на дървесина е в подем. От 130 лв. начална цена търговците я предлагат до невижданата досега цена от 320 лв. на един куб. метър. В Австрия например кубичният метър обла иглолистна дървесина е със средна цена от около 130 евро. За първи път от 30 години, откакто се продава на търг, дървесината на ЮЦДП достига толкова високи цени. Най-вероятно се изнася в чужбина”, коментира Здравко Бакалов.