ДАНС разследва 67 от 116-те златни паспорта, издадени за 9 години. Инвеститорите, парите им и работните места ги няма
l Проверките за 4-ма от Казахстан, китаец и египтянин вече са приключили, отнемат гражданството им
l Правителството и ДПС внесоха законопроекти за отмяна на порочната практика, за която ни критикуват от Европа
За 67 от чужденците със “златни” български паспорти тече проверка в ДАНС по сигнал на Министерството на правосъдието, а за 6-има вече има процедура по отнемането им. Това казаха за “24 часа” от ведомството, ръководено от Надежда Йорданова. Тя е изпратила 19 сигнала за нарушения, а проф. Янаки Стоилов от първото служебно правителство - 48.
4-ма души от Казахстан, един от Китай и един от Египет скоро няма да са български граждани. Всички са получили златните си паспорти по сложна процедура, за която отговарят няколко институции - ДАНС, министерствата на икономиката, на правосъдието, МВР, президентството. За всички, на които гражданството ще се отнеме, е доказано, че не поддържат инвестицията от над 1 млн. лв., което е едно от условията за натурализацията им.
С промените в Закона за българското гражданство, предложени от Министерския съвет, тази възможност ще отпадне и по всичко личи, че това ще е един от първите законопроекти, които ще бъдат гласувани в 47-ото народно събрание.
Възможността чужденци да стават българи срещу инвестиция от 1 млн. лв. стана факт с промени в същия закон от началото на 2013 г.,
предложени от
първото
правителство
на ГЕРБ
В началото на миналата година след намеса на прокуратурата контролът стана по-стриктен отново с промени в закона, но паспортите срещу инвестиция останаха с гласовете на ГЕРБ, ДПС и “Обединени патриоти”.
От 2013 до края на 2021 г. златни паспорти са получили 116 души, научи “24 часа” от една от отговорните институции.
От докладите на комисията по българско гражданство към президента, който издава указите, става ясно колко паспорта са издадени в последните години:
2021-а - 9,
2020-а - 22,
2019-а - 26
2018-а - 29
2017-а - 12
Още през 2019 г. бившият главен прокурор Сотир Цацаров повдигна темата в парламента, настоявайки за прекратяване на порочната практика. Същата година след проверка на ДАНС той поиска от министъра на правосъдието, тогава Данаил Кирилов, да отнеме документите на 7 души. Сред тях са издирваният за пране на пари казахстанец Каир Рахимов и руските граждани Сергей Дружинин, Владислав Левицки и Галина Улютина. Дамата е
съпруга на
вицепрезидента
на руската ВТБ,
която беше акционер във фалиралата КТБ. Същата година е отнето гражданството на египтятин и пакистанец, които не са поддържали инвестицията си.
В петък депутатът от ДПС Хамид Хамид обяви в парламента, че предава на прокуратурата сигнал за над 120 души, основно китайци и руснаци, част от които били свързани със специалните служби за сигурност в техните страни. Според Хамид те получили пребиваване в България, като са използвали едни и същи пълномощници, превъртали са едни и същи суми през една банка, само срещу фотокопия от тези извлечения са получили пребиваване в периода 2015-2021 г. Хамид не уточнява дали китайците и руснаците са получили гражданство, или са още в процедура. Посочва името само на Стамен Янев, който е шеф на българската агенция за инвестиции. (Какво отговори той - виж по-долу)
В понеделник Върховната административна прокуратура
започна
мащабна
проверка по
сигнала на ДПС
и изиска информация от всички замесени институции. А движението предложи и свой законопроект за изменение на Закона за българското гражданство, който предвижда отпадане на златните паспорти.
Те нашумяха за последен път през юни м.г., когато САЩ санкционираха по закона “Магнитски” трима българи - обвиняемия бизнесмен Васил Божков, който е в Дубай, депутата Делян Пеевски и вече бившия зам.-шеф на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков. Едно от обвиненията тогава беше, че Пеевски и Желязков са съпричастни към схема за “подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна”. И двамата отричат тези твърдения.
В 47-ия парламент Делян Пеевски е един от вносителите за забраната на златните паспорти заедно с колегите си от парламентарната група Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев и Хамид Хамид.
Предложеният от тях законопроект обаче е отхвърлен на първо четене от комисията за контрол на службите. По него е постъпило становище на ДАНС. Вносителите искат агенцията да направи проверка на всички златни паспорти и преписки за издаването им в срок от 3 месеца, което не било възможно, а в тях трябвало да участва и Министерството на икономиката. Не са съгласни и с други предложения. От ДАНС посочват, че вече са дали становище по другия законопроект за отмяна на златните паспорти - този на Министерския съвет, който е внесен седмица след този на ДПС.
Липса на реални инвестиции е един от мотивите на правителството за премахване на гражданството срещу инвестиции.
Златните паспорти са раздавани на чужденци, които са купували държавни ценни книжа за над 1 млн. лв. или са депозирали в банка същата сума. В процеса на процедурата обаче те са
продавали
книжата или са
теглили парите в
разрез с
правилата
Имало случаи, в които т.нар. инвеститор от чужбина дори нямал открити банкови сметки и не е регистриран като такъв в посочената от него банка. Проверките за извършените инвестиции често са невъзможни заради банковата тайна, посочват в мотивите си вносителите от МС. Освен това инвестициите в ценни книжа и банкови влогове не откривали работни места, които с промените в сега действащия закон от февруари 2021 г. са фиксирани на най-малко 20.
“Вложенията, които могат да направят чужди граждани, са предпоставка за законно продължително или трайно пребиваване в България, а не за кандидатстване за българско гражданство при облекчени условия”, пише в мотивите на вносителите.
Още през юни м.г. Европейската комисия е изпратила писмо до правителството, в което се изразява безпокойство за издаването на български паспорти срещу пари. Златните паспорти са наречени “схема” за гражданство в ЕС срещу инвестиции в полза на държавата. От всички страни в ЕС златни паспорти има само у нас, Малта и Кипър.
Стамен Янев: Това е сложна процедура с много
институции, нашата компетентност е малка
АЛБЕНА АРАБАДЖИЕВА
Тази програма е приета през 2013 г. и може много лесно да се направи анализ кой е имал интерес от това и е вменил компетентността на Българската агенция за инвестиции. ДПС наричат удостоверителните документи сертификати, смесвайки ги със сертификати за клас инвеститор по Закона за насърчаване на инвестиции, които се издават от министър. Не говорим за такъв тип процедура. Това уточни председателят на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев.
По думите му компетентността на агенцията е много малка на фона на цялата процедура, която минава през различни служби – Министерството на правосъдието, съвет по гражданство, миграция, ДАНС. ДАНС първо проверява хората, за да могат те да влязат в България и да кандидатстват за златен паспорт.
Янев обясни, че лицето, което иска да получи златен паспорт, първо взима виза Д, за да дойде в България и за да сключи сделка, която се удостоверява от лицензирана финансова институция. Това са част от документите по сключването на сделката, които се изискват, за да може агенцията да направи удостоверителен документ, който да даде основание за придобиване на право на постоянно пребиваване.
Удостоверенията се издават на база посочените документи от чл. 39 от правилника за прилагане на Закона за чужденците в България - документ за произход на средствата, за осъществена сделка с финансов актив, за потвърждаване за осъществяване на такава сделка и документи, които идентифицират лицето. Процедурата за придобиване на постоянно пребиваване е първи етап от този тип на получаване на паспорт.
Обикновено издаването на златни паспорти става срещу сделки с финансови активи – най-вече държавни ценни книжа, както и акции, облигации, колективни инвестиционни схеми, които се търгуват на борсата, договори за доверително управление. През 2020 г. Народното събрание направи изменения, с които отпадна възможността за сделки с ДЦК, а критериите за сделки с финансови активи бяха завишени. Със законопроекта се предложи ново основание за натурализация във връзка с директни инвестиции и материални активи на стойност най-малко 1 млн. лв. и разкриване на минимум 20 нови работни места.