УТРЕ Трети опит да забранят чуждите езици на чиновниците
Бившият депутат от “Атака” Станислав Станилов подарил на “Възраждане” свой законопроект, вече е внесен в НС
Българският език да е задължителен за администрациите и техните служители, а използването на чужд да се наказва с глоба от 100 до 500 лв., предвижда проект на закон за българския език, който депутатите от “Възраждане” начело с Костадин Костадинов са внесли в парламента.
Това всъщност е трети опит да бъде приет закон за българския език за последните 10 години. Първо през 2011 г. в парламента бяха внесени два проекта - на Любен Корнезов и на “Атака”, които бяха отхвърлени, защото материята е
уредена вече в над 100 други закона
Нов опит направиха “Обединени патриоти - НФСБ, “Атака” и ВМРО” през 2018 г., когато управляваха заедно с ГЕРБ. Законопроектът тогава стъпи върху основата на този отпреди седем години, но бе разширен и освен употребата на езика с него се предлагаше създаването на нови два института за език, както и специална уредба за ползване на шрифтовете. И този закон не бе приет.
Отхвърленият от 44-ото народно събрание законопроект обаче се появи в абсолютно същия вид в 47-ия парламент. Но вече с вносител Костадин Костадинов.
Дори есемесите от институции, банки и мобилни оператори да се пишат на български език, както и всяко мобилно устройство или компютър, които се продават у нас, да подлежат на кирилизация, предвижда и законопроектът. Предлага се да се създаде Български културен институт “Св. св. Кирил и Методий” към външното ни министерство, който да провежда културната политика зад граница, а освен това и да удостоверява нивото на владеене на езика със сертификат така, както в момента е с английския, френския, испанския и др. Към Министерския съвет пък трябва да има съвет по езика, който да утвърждава правилата на българския, да възлага издаването на речници и граматики и пр. В случай че правилата, одобрени от съвета, бъдат нарушени от издателство или автор, се предвижда глоба от 500 до 2000 лв.
Държавата да се задължи да осигури учебници и помагала по езика за българчетата зад граница, налага друг от текстовете. За децата, чийто майчин език в семейството не е български, но живеят у нас, се предвижда допълнително обучение по езика.
Всички табели и указателни надписи също трябва да са на български език. Медиите пък ще трябва да популяризират книжовния български език с различни предавания и рубрики.
Законопроектът е същият като на “Обединени патриоти”, потвърди Костадин Костадинов пред “24 часа” (Интервю с лидера на "Възраждане" виж долу). Бившият депутат от “Атака” проф. Станислав Станилов му го подарил, след като разбрал, че и “Възраждане” готви такъв.
Костадинов все пак планира между двете четения да внесат подобрения в законопроекта за по-голяма защита на азбуката и по-силни
рестрикции за ползването на чужди езици
“Парламентарният живот е такъв, че всичко, внесено през един мандат, губи своята сила и после трябва да бъде внесено отново. Още повече че при негласуван или върнат закон обстоятелствата се сменят, философията се изменя и може винаги да бъде приет. Нека бъде отново обсъден или изменен по някакъв начин. В това няма лошо”, коментира проф. Станилов. “Написано е закон за българския книжовен език. Този, на който се пише - държавни документи, съдебни и прочее. Всичко това подлежи на кодификация”, защити той проекта.
“Върхът на пирамидата беше институтът, който трябваше да е контролен орган към Министерския съвет, свързан с института към БАН. Бившият директор на института, който се пенсионира, се съгласи да съдейства, но на следващия етап новата директорка се отказа. Езиковедите обикновено не са “за”, макар че би трябвало. Това трябва да се направи, защото българският език се изкривява”, категоричен бе той.
“24 часа” се свърза и с доц. Милен Михов като вносител тогава. “Този законопроект имаше задача да бъде надпартиен и не политически, а експертен. Постарахме се да обединим всичко, направено дотогава като законодателна инициатива”, обясни той.
“Инициативата за културния институт беше на евродепутата Ангел Джамбазки. За него тогава имахме и специална среща с вицепрезидента”, допълни Михов.
“Този закон беше неглижиран от ГЕРБ, а днес виждаме, че ако го бяхме приели и имахме законодателни норми, то българската позиция в спора с РСМ би имал далеч по-големи законодателни основания. В този смисъл - пренебрегването на този въпрос не бе проява на далновидност”, заяви още бившият депутат от ВМРО.
Костадин Костадинов: Езикова реформа може да ни сближи с Македония
С лидера на "Възраждане" разговаря РУМИНА ДИМИТРОВА
- Г-н Костадинов, защо решихте отново да опитате да прокарате закон за българския език?
- Работим по проекта от 2 месеца, а идеята е залегнала в програмата ни. Наш пропуск е, че не сме забелязали, че има такъв внесен законопроект, и миналата седмица ми се обади проф. Станилов, който се оказа негов идеолог и автор. Той ми каза: Разбирам, че работите по такъв законопроект. Помоли ме да прегледам закона и ако сметна, че е добър, да го внесем. Попитах го сигурен ли е, а той каза: Разбира се, все пак аз те карам.
Законът е добър, но може да бъде и още по-добър. Имаме предложения, които ще внесем. Те касаят малко по-голяма защита на азбуката и по-силни рестрикции по отношение на използването на чужди езици в България, защото това сега само е загатнато.
Ние критикуваме политиката на тези, които участваха в предишното управление, но истината е, че навсякъде има свестни и нормални хора. Проф. Станилов, който е с 16 г. парламентарен стаж, е от хората с безупречно име в историческата и археологическата гилдия, към която и аз принадлежа. 4 г. съм бил директор на музей и сме общували професионално. Той е сред безукорните и почтени имена в този сектор и за мен беше чест, че се обърна към нас.
- През 2011 г. обаче такъв проект бе отхвърлен, защото езикът е уреден в 100 други закона. Потърсихте ли вече подкрепа от другите партии за приемането му?
- Не съм говорил още с други партии, защото виждам, че в момента има много по-належащи въпроси като проблема с цените на храните, на енергоносителите, зеления сертификат, проблема с убиващата българите здравна система и т.н. Което не означава, че това трябва да бъде оставено на заден план. Казвате, че 2018 г. е внесено, но аз, между другото, питах Станилов: Добре, вие управлявахте държавата, внесли сте го 2018 г. и имахте 2 г. да го работите. Той каза: Беше поет ангажимент от страна на нашите партньори от другата част от коалицията, т.нар. ВМРО, натъртвам го, защото сегашната няма нищо общо с историческата ВМРО. Та той каза, че са имали разнобой в тяхната т.нар. патриотична коалиция и в крайна сметка не се е получило гласуване в парламента. Което е странно, защото се оказва, че продаването на паспорти в Македония е много по-важно от приемането на закон за българския език.
Законът урежда два много важни института - български културен институт, който да се занимава с пропагандиране на нашата книжовност и език зад граница по подобие на “Институт Сервантес”, на “Гьоте институт”. И съвет по българския език към Министерския съвет.
Разговарях с моя стар приятел Румен Стоянов, който е издател на книгата "Борба за език". Още 2009-2010 г. имам статия във вашия вестник по темата за езиковата реформа, която трябва да сближи източните и западните говори. Това е тема за друг разговор, той е стратегически и касае БАН и Института за българския език, защото когато нашият език е кодифициран, това е станало на база източните говори, а западните са изключени. Ятовата гласна е замислена на времето още от Кирил и Методий, защото чрез нея се обединяват я- кавите и е- кавите говори. С нея може да се напише например думата мляко и в Западна България ще я прочетат мляко, а в източна - млеко. И двете ще са правилни и ще е написана еднакво правилно. По този начин могат да се приближат западните говори. Обречени сме, ако искаме да търсим сближаване с Македония, да търсим сближаване с македонската книжовна норма, която е регионална норма на българския книжовен език. В закона пише, че има други книжовни норми, но те не са описани - македонската и банатската, която е на латиница и е кодифицирана още през ХVIII в.
Езикът ни в момента е подложен на много силен натиск дори и от медиите. Навсякъде се казва ковид зона или антиковид мерки. Ако сменим думата с туберкулоза, как звучи? Антитуберкулоза зона. Не, казва се антитуберкулозна. Не би следвало по този начин да се изкривяват нормите на езика и да се вкарват нови думи, които не съществуват. Там сме записали, че такива се използват само и единствено, ако нямат български аналог, а такъв може да бъде създаден от съвета по българския език.
Такъв съвет има в Хърватия. Хърватите имаха голяма ревност, че техният език до 1991 г. се нарича сърбо-хърватски и решиха да се отделят. Когато това стана, се оказа, че разликата е само в някои по-меки произношения на определени думи. За да засилят разделението, те направиха езикова комисия, която измисли хърватски думи за всички чуждици. Въведоха ги и по този начин хърватският започна да се отделя от сръбския. Ние трябва да направим същото, защото езикът ни лека-полека ще се превърне в смес от чужди думи с лека граматическа конструкция.
А виждаме, че и българската конструкция се променя. Имаме министър-председател, който имаш чувството, че мисли на английски и говори на български. Това му се отразява и в произношението, и в говора, което не е добре. Бившият ни министър-председател пък говореше тежко диалектно - ще ходиме, ще направиме... Аз нямам нищо против диалектите. Аз съм от Източна България, харесвам диалектите и смятам, че те са солта на езика. В нашия законопроект те са регламентирани и даже се поощрява тяхното използване в творчеството.
Имаме голям проблем и с въведеното двуезичие. То е на практика официализирано. Отидете във всяка една институция и ще видите табели на английски език. Откъде накъде? Утре, ако кметът на Кърджали реши да сложи надпис на турски на входа, някой може ли да му каже нещо?
- Преди години надписи на турски имаше на гарата във Варна...
- Това не е редно. Няма такъв статут английският, нито който и да е друг език. Нека да отворим и да погледнем личните си карти. Те са на два езика. Защо? В законопроекта сме записали, че трябва да има ясна норма за транслитерацията с латински букви, но това не означава, че те трябва да се превеждат.
- Но личните документи се ползват и при пътуване в чужбина. Как ще става това?
- Много просто. Българският език е официален в ЕС. На френските лични карти пише само на френски. Защо не пише на английски? Ще кажете: Защото е френски. Но каква е разликата между него и българския според международното право? Никаква. Каква е разликата между тях според правото на ЕС? Никаква. Това просто не е редно. Тоест ние сами приемаме, смятайки себе си като част от едни малки и малоценни народи, че трябва да имаме някакъв дублаж. Няма такова нещо. Българският е един от най-старите запазени писмени езици в света. И всичко това е описано вътре.
- А как ще говорят с чиновниците завърнали се изселници в Южна България например?
- Ако са се завърнали, трябва да знаят официалния език на републиката, в която живеят. Всеки един от тях има българско гражданство по рождение. В конституцията пише, че е право и задължение на всеки български гражданин да знае български.
- Как тогава гледате на твърденията на ДПС от 2018 г., когато се обсъжда законопроектът, че това е нов възродителен процес?
- Винаги се смея на подобни доводи, защото ДПС е една от силите, които са провеждали възродителния процес. Организацията им е създадена от хора, които са агенти на ДС и са участвали във възродителния процес. Не е ли малко лицемерно? Ние би следвало по същия начин да поставим статута на българския език в Турция. Там има огромно българско малцинство. Една малка част са християни, а по-голямата мюсюлмани. Това са две категории - едната част са български граждани с турско самосъзнание. Те са се заселили в Турция, имат и турско гражданство. Това са т.нар. изселници, както вие ги нарекохте. Другата част са български граждани с до някаква степен българско самосъзнание, но не турско. Т.нар. помаци, които са се изселвали в годините между 1878 - 1912 г.
1/3 от населението на Източна Тракия говори на български. Аз съм обикалял там в продължение на дни и съм говорил само на български с местни хора, на които нашият език им е майчин. И питат защо нямат право да ползват българския, както правят турците в България, защо нямат новини на нашия език в турската телевизия, както е у нас. Какво да им кажа? Всичко, което сме дали като права на хората, които имат чужд майчин език, сме го гарантирали не само в конституцията, но и в закона. Така че това са елементарни внушения от хора, които дори не са си направили труда да го прочетат.