Отиде си актьорът Анани, чийто син Владимир, бе дясната ръка на световния Кристо Явашев
Племенникът продължава делото му
Известният български актьор Анани Явашев беше винаги до брат си Кристо. Чрез своя син Владимир, който от 30 години помага на маестрото да реализира проектите си, а когато той си отиде, сам доведе докрай опаковането на Триумфалната арка.
Уви, Анани последва Кристо към небето - дано там опаковат облаците, казват приятели на фамилията.
Анани Явашев ни напусна на 89-годишна възраст, съобщи тъжната вест Българската национална телевизия.
Повече от пет десетилетия продължава кариерата му в киното и театъра, изпълнена с множество роли и участия. Анани Явашев е роден на 18 октомври 1932 г. в Габрово. Внук е на археолога и ботаник Анани Явашов, открил руините на древния римски град Абритус.
Баща им е Владимир Явашев, инженер, роден във Варна, а майка им Цвета Димитрова е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Леля им Дора Явашева е съпруга на видния български политик Иван Багрянов.
Анани Явашев завършва средното си образование във Френския лицей в Пловдив, след което учи актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”.
Актьорската си
кариера започва
в Габрово,
играе множество роли в Младежкия театър и на други български сцени. Някои от спектаклите са “Параграф 22”, “Напразни усилия на любовта” (1963), “Есенна градина” (1987), “Зикови”, “Кухнята”, “Както ви се харесва”, “Мария Стюарт”, “Херцогинята от Падуа”, “Дванайсета нощ”, “Ричард III” и други.
Любим актьор на няколко поколения български режисьори, сред които Вили Цанков, Иван Андонов, Николай Поляков.
Взима участие в повече от 20 спектакъла в телевизионния театър, между които “Макбет” (1977), “Страстната неделя” (1978), “Сократ” (1980), “Смъртта на Пастухин” (1982), “Затворникът от Второ авеню” (1986), “Делото "Опенхаймер” (1988) и други.
Голямото земетресение във Вранча на 4 март 1977 година сварило актьора Анани Явашев на сцената на Младежкия театър на булевард “Дондуков” в столицата.
Вървял спектакълът “Чайка” на Чехов. Анани усетил земетръса по дрънкането на някакви железа зад кулисите. Публиката скочила от местата си, сградата се люшнала наляво и надясно, после хората седнали по местата си.
Актьорът не загубил присъствие на духа. “В ролята текстът, който трябваше да произнеса, беше: “Страхът от смъртта е животински страх”. След като казах тези думи, в салона настъпи невероятна тишина, всички вдишваха и издишваха едновременно. След 3-4 минути, вече успокоена публиката започна да излиза на улицата”, спомня си Явашев.
Един от малкото актьори, слезли от сцената, без да чакат да ги пенсионират.
“Обичам да избирам това, което играя”.
През свободното си време обичал да се занимава с дърводелство - реставрирал стари мебели, ремонтирал мансардния си апартамент. Откакто са пенсионери, всяка година ходели със съпругата си Даниела до Ню Йорк на гости на брат му Кристо и сина им Владимир, който работи в САЩ. При всеки сериозен повод тримата братя - Анани, Христо и Стефан, по традиция били заедно.
Министър Петър Стоянович през 2014 г. връчва на Анани Явашев наградата “Златен век” на Министерството на културата.
Участвал е в повече от 50 български филми, между които “А бяхме млади”, “Бъди щастлива, Ани”, “Карамбол”, “Игрек 17”, “На всеки километър”, “Черните ангели”, “Юлия Вревская”, “Адио, Рио!”, “Бързо, акуратно, окончателно”, “Вълкадин говори с Бога”, “Дунав мост”, “Откраднати очи” и много други.
Какво са
наследили
внуците на акад.
Анани Явашев?
Любопитството преди всичко. Човек трябва да е любопитен към света и сам да открива истините за себе си, а ние сме такива. Това вероятно е причина брат ми, който е по-артистичен от мен, да стане художник, а аз, който рисувах много добре, да стана актьор, разказва Анани.
- Като деца всичките рисувахме, това идва може би от баба ми - чехкиня от много известен род и голяма красавица, която напуска родината си от любов по дядо ми. Брат ѝ също е художник и идва в България, както и прочутият Мърквичка. Когато боледувахме, нашите ни даваха по един молив и лист да се занимаваме в леглото. Но аз после бях много запален да уча химия като баща си. Мечтаех си за лаборатории, после - за геология. Много неща ми се въртяха в главата. Христо не признаваше нищо освен рисуването, макар да правеше театър, издаваше вестници, пишеше книги. Домашните ни представления бяха съвсем истински, дори продавахме билети за тях. Но не успях да избегна театъра. Не ми даваха никъде да уча, след като баща ми влезе в затвора. Добре че се намеси приятелка на майка ми - Жени Дюстабанова, годеницата на Христо Смирненски. Тя убеди майка ми, че единствено за актьор мога да кандидатствам, тъй като там имала връзки и щели лесно да ме научат да рецитирам стихотворения. Друга приятелка на майка ми - Олга Кирчева, започна да ме учи да рецитирам.
Приказка за
стълбата
Не знам сега колко хора от богатите подпомагат бедните деца да учат, но понеже баща ми беше в затвора, ние бяхме много затруднени и фактически и тримата ни издържаха приятели на родителите ни. Мен ме издържаше лелята на Джони Пенков - Мара Пенкова, която е основателка на Кукления театър, а Христо го спонсорираше Райна Кацарова, която е издирвала автентичен фолклор и брат ми е живял у тях. Стефчо, най-малкият ни брат, който единствен наследи професията на баща ни, беше подпомаган и живееше при Олга Кирчева по време на следването си. Ето това са истински меценати.
“След като завършва висше образование във Виена, баща ми се завръща у нас да работи в известната текстилна фабрика “Принц Кирил”. Година по-късно се жени за майка ми. По това време в България най-добрите инженер-химици били двама и той е единият от тях. През 1941 г. баща ми, след като въвежда за пръв път у нас разни нови химически продукти, имаше и малка работилница за тяхното производство. След това родителите ми купиха друго място и направиха нова сграда. След национализацията той остана да работи във фабриката. Една вечер един пиян работник изгаря 100 000 метра плат в един автокклав. Вкараха баща ми в затвора. Беше през декември 1947 г. Това обърна живота на семейството ни и ние останахме отново без собствено жилище.
През 1992 г. по закона за връщане на индустриалните предприятия ни върнаха сградата, но след това един кмет реши, че може да си я вземе обратно, и отново искаха да ни я експроприират.”
В дома на брат му Стефан има всички от скъпите албуми на Кристо (които издържат проектите) и на неговия племенник, снимащ по света. Но най-важното. Има една картина, заради коята Кристо е изключен от академичната институция - защото е нарисувал работници с цветни потници... Смяташе се, че тази творба не съществува. Не е опакована. Истинската е. (24часа)