Как "Малкия Париж" стана най-големият квартал на Пловдив

05.02.2022 20:10 Радко Паунов
В “Кючук Париж” има блокове мастодонти, като този в "Оазис 4", в които живее населението на малък български град. Снимки: Авторът
Някогашното кино “Тракия” в кв. “Кючук Париж” сега е превърнато в ресторант, а в част от него се помещава тракийското дружество “Войвода Руси Славов”.
Една от причините за разрастването на квартала е, че има къде да се строи на юг.
Новите територии, които се застрояват, са без инфраструктура и канализация.

Първите заселници в махалата са от ромски произход

“В малки улички, скрити от слънцето, и там къщите са без стъпала. Вали в бедняшкия квартал, вали в душата ми.”

Това пее големият гръцки бард Йоргос Даларас в емблематичната песен на Микис Теодоракис за един от атинските квартали от началото на миналия век.

Така е изглеждал по същото време и пловдивският “Кючук Париж”. Днес той е най-големият и най-многочислен в Пловдив, като от няколко години изпреварва престижния район “Централен”.

В началото на XX век обаче “Кючук Париж” е бил една малка махала. Тогава южно от гарата

започват да никнат

кирпичени къщурки,

вдигнати от

новодошлите

бежанци

от Македония и Тракия. Улиците носят имената “Охрид”, “Скопие”, “Дойран”, “Лерин”, “Воден”, “Кукуш".

“Неслучайно и първото кварталче се е казвало “Кирпич махала”. Започва да се населява след Илинденско-Преображенското въстание”, разказва шефът на историческия музей в Пловдив д-р Стефан Шивачев.

Нямало е регулация, общината не е имала възможност да продава имоти. Тогава наблизо е имало жп линия, наричана “Ухото”. Именно там влаковете, пристигащи от София, са обръщали и са поемали обратно към столицата.

Откъде идва името Кючук Париж, с което кварталът е известен и до днес, а пловдивчани го наричат просто Кючука?

“Един от първите заселници направил кръчма и я кръстил “Малък Париж”. И тя става прозвище на целия район, но с турската дума “кючук”. Всъщност най-първите заселници са от ромски произход, а сетне започват да идват бежанците от Вардарска и Егейска Македония, а впоследствие и от Одринска Тракия”, допълва Шивачев.

Така във всички официални документи до 1944 г. кварталът носи името “Кючук Париж”.

Но има и още едно обяснение. В най-южната част е била Сачмената фабрика с нейната кула, която е наподобявала Айфеловата.

“Оловото се е качвало високо и по въздушно-капков път е падало във водна баня. Та покрай тази кула местните нарекли квартала “Малкия Париж”, допълва Борислав Инчев, бивш кмет на район “Южен”. Същата легенда е изписана и в групата “Кючука - столица на Пловдив”.

Именно при управлението на Инчев (2015 - 2019) най-големият пловдивски район "Централен"

отстъпи първото

място по брой

жители

на “Южен”. Това стана в резултат на мащабното строителство, което в момента е в апогея си. Жилищата се изкупуват като топъл хляб от новите заселници, прииждащи от Смолянска, Пазарджишка, Хасковска и Кърджалийска област. Кореняците ги наричат “новите пловдивчани”.

Към края на януари цифрите сочат, че в “Южен” са регистрирани по постоянен адрес 83 524 души, а в “Централен” - 81 515. Сам по себе си всеки от пловдивските райони е с население колкото голям български областен град.

Но “Кючук Париж” е единствен, който е с тенденция за разрастване. Това се дължи на неговото местоположение - има излаз на свободни терени към Родопите.

Именно на този факт се дължи и бурното застрояване. Годишно се завършват по неколкостотин жилища и веднага се населяват. А полицията изпитва трудности да установи колко е точният брой на нерегистрираните. По неофициални данни те са между 10 и 15 хиляди души. Ако се прибавят към официалната статистика, “Кючук Париж” ще надмине 100 000.

Блоковете “Оазис 3” и “Оазис 4”

са нарицателни с

пренаселеността си

Те са огромни мастодонти. Всеки от тях е с по 900 апартамента - колкото едно средно село. Местата за паркиране са кът и често се водят войни. Инфраструктура почти няма. Но това не отказва “новите пловдивчани”.

По кални пътища се стига и в съседните квартали “Беломорски” и “Остромила” - естествени продължения на “Кючук Париж”. Освен огромни кооперации там никнат и баровски къщи, а цените са космически.

Картината е силно контрастна и

много напомня

за мексикански

квартал

- до малки стари къщурки се издигат лъскави резиденции.

“Въпрос на възможности. Всеки район се разширява, ако има накъде. “Централен” е притиснат между булевардите “Източен”, “Христо Ботев”, “Марица” и “Копривщица”. А “Южен” има излаз. Старите бежански къщички почти са съборени, тук-таме има още някоя, но и те ще изчезнат, а на техни места ще се вдигнат големи кооперации”, коментира историкът Шивачев.

Други от Пловдивски

Костадин Димитров: Нека съхраняваме огъня на знанието и безусловната любов към Родината

Нека съхраняваме огъня на знанието, стремежа към просветление и безусловната любов към Родината. Това призова кметът на Пловдив Костадин Димитров в Деня на народните будители

Костадин Димитров: Развитието на спортната инфраструктура е сред приоритетите на ГЕРБ

Традиционният футболен турнир, организиран от структурата на ГЕРБ в район „Западен", се проведе днес на игрище „Селект". Той бе открит от кмета на Пловдив Костадин Димитров в присъствието на

Кметът на Пловдив: Съединението ни дава увереност, че обединени можем да преодоляваме предизвикателствата

Най-пловдивският ден в българската история ни дава увереност, че обединени можем да преодоляваме предизвикателствата и да постигаме целите си. С тези думи кметът на Пловдив Костадин Димитров честити

Каква е истината за освобождението на Пловдив

Нелепо е да се твърди, че турците сами са напуснали града – напротив, готвели са пълното му опожаряване На днешния ден, вместо да спорим и сипем хули, е редно да отдадем почит  на онези

Областният управител на Пловдив: Когато даряваш, ти ставаш по-богат

Областният управител на Пловдив Илия Зюмбилев пожела здраве, мир и просперитет на всички жители на региона по случай Коледа и Нова година. Той призова хората да даряват, защото така стават по-богати

>