Образователни дупки при Радев и Петков в уроците за силна ръка и успех независимо от цената
Дрънченето на оръжия е предупреждение към президента, че 6-те месеца еднолична власт трудно ще се повторят при действащ парламент и правителство. А премиерът не бива да жертва истината към целта.
Ако войната избухне - зад ъгъла през април е Борисов
Институционална война, криза в отношенията, нови “Боянски ливади” и още силни описания чухме и прочетохме за престрелката между президента Румен Радев и екипа му и отговорите от премиера Кирил Петков.
Да, държавният глава не изчака и половината от 100-те дни толеранс, които се дължат на едно ново правителство, за да напомни, че той кара влака към Северна Македония и “Булгаргаз”.
Да, Кирил Петков от първия си ден като министър-председател демонстрира, че ще се еманципира от лидерството на патрона си и ще прави това, което смята за редно. Затова и остро напомни на Радев, че има разделение на властите, а президентската е само представителна.
Острите реплики превъзбудиха ГЕРБ, че тия дни има шанс за смяна на правителството, а защо не и за предсрочни избори. Логично очакване, след като в София политици все по-често говорят къде открито, къде по кьошетата, че
този кабинет я изкара до април, я не
Дори в “Продължаваме промяната” се осмеляват да го шептят.
А коалиционният партньор Христо Иванов на глас директно предупреди своята партия “Да, България” да се готви за нови парламентарни избори.
Конфликтът Радев - Петков обаче не е нито “Боянски ливади”, на които президентът Желю Желев имаше своите принципни позиции (не е задължително да са исторически верни), за да се противопостави на кабинета на Филип Димитров. Не е и “Иване, кажи си”, който противопостави президента Петър Стоянов и тогавашния премиер Иван Костов и чиято цел бе изчистване на съмненията, че правителството на СДС покровителства корупция.
Днешната караница е просто липса на добро образование и при двамата герои. Главно гражданско образование и желание да се вникне какво е конституционното устройство на България и на кого каква власт се полага.
Увлечен в битката на живот и смърт с Борисов, Радев реално влезе в униформата на боен генерал, който води армията на кръстоносен поход срещу корумпирани бивши управляващи.
Така президентът премина през първия си мандат и спечели заслужено с вдигнатия юмрук втори. Промеждутъкът от половин година еднолична власт обаче му хареса. На неговите съветници, на които той има безгранично доверие - още повече. Те събаряха окопали се хора на ГЕРБ на важни и ресурсни постове и намираха “достойни” по техните критерии кадри.
Положение, което просто няма как да продължи при работещо Народно събрание и редовно правителство.
Още със съставянето на кабинета Радев демонстрира, че дори и добре да знае какви правомощия има по конституция,
няма да е просто президент с втори, последен мандат
Получи квотата от трима министри в лицето на Бойко Рашков в МВР, Стефан Янев в отбраната и Теодора Генчовска във външните работи.
И нещата изглеждаха напаснати - сигурността и външната политика са работа на президента, Кирил Петков и Асен Василев ще си гледат икономиката.
И всички съвместно ще “чегъртат” Борисов. Докато сред жертвите на този основен ремонт попадна шефът на “Булгаргаз” Николай Павлов.
Казват, че президентството е кипнало, когато Кирил Петков е тръгнал срещу енергийния министър от първото служебно правителство на Румен Радев.
Иначе сгорещяването и бълбукането в екипа му са започнали още от първия ден на управление на четворната коалиция. Когато Корнелия Нинова и БСП са получили право да метат кадрите на служебните правителства. И да проверяват какво точно и в чий интерес са свършили те през 6-те месеца президентска власт. Или какъвто е коалиционният хумор - съветническа власт.
Че Румен Радев не приема и не вижда границата между правомощията на президента и премиера, се усети от свикания КСНС по темата “Северна Македония”. С помощта на уж презрените ГЕРБ и ДПС Кирил Петков трябваше да бъде усмирен във външната политика. За огромно съжаление на държавния глава обаче, премиерът не разбра какво му се подсказва.
И си тръгна по своята пътека със Северна Македония, по която очевидно няма табели с табутата на Радев.
Петков “дръпна ушите” на уж президентския човек Стефан Янев, напомняйки му, че няма право на лично мнение по проблеми с НАТО и Русия. Само политически интриги засега са слуховете, че бившият служебен премиер и президентски човек се е разминал с Радев и му е по-уютно в кръга на Кирил Петков и Корнелия Нинова например.
Да, на държавния глава определено му куца гражданското образование за сметка на военното. От същия дефицит обаче страда и премиерът.
Кирил Петков от самото си стъпване на политическата сцена като служебен министър на икономиката отказва да разбере, че държавата трудно се управлява като фирма. Пък била тя и най-модерният производител на биодобавки или най-хипстърската сладкарница в София.
Като начало Петков демонстрира разтегливите си понятия какво са закони и конституция, подавайки онази декларация за канадското гражданство. Паралелно предизвика смут със смяната на ръководствата на Българската банка за развитие, която разпоредил ден преди да стане министър и да има право да го направи.
Петков демонстрира и доста разтегливо понятие какво е истината. Като се започне от онези спорове като служебен министър дали един язовир не е източен, за да се снима той пред него, и се стигне до твърдението, че заради смяната на борда на “Булгаргаз” ще бъде свалена цената на природния газ от февруари. Факта, че новото ръководство, което още не е влязло в управлението, не може да направи това, му напомниха едновременно и свои, и чужди - откъм екипа на Радев и откъм ГЕРБ.
Подмяната на реалността с желаното и непризнаването на порядки и закони не е нещо ново за българските министър-председатели. И Жан Виденов се смята все още за невинен за фалирането на държавата през 1996-1997 г., и Иван Костов още отрича, че управлението му е имало проблеми с корупцията. За делюзиите на премиерите Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев пък дори няма нужда да се споменава.
Проблемът на Петков обаче е, че в продължение на 12 години преди него по абсолютно същия начин действителността променяше Бойко Борисов. Той раздаваше пари с благословия, все едно ги вади от джоба си, отказваше да приеме, че управлява най-бедната и нереформирана страна в ЕС, представяше страха си да взема решения като върха на политиката.
До степен, че обществото стана изключително чувствително на подобно премиерско неразбирателство с реалността. Като изключим Петков, който очевидно е пропуснал и този урок по най-близка история.
Радев и Петков са демонстрация на кризите на българското образование. Държавният глава е продукт на система, в която водеща бе ролята на генералния секретар на партията, и открито изповядва идеите за силната ръка, които 30 години ни държат реално на едно място. Петков пък е продукт на мътните 90-те, когато единственото, което имаше ценност, бе успехът, независимо каква е цената.
Тези две системи просто няма как да работят заедно. Още повече че тепърва има какво да делят, а енергетиката и Северна Македония са само началото. Да, войната още не е започнала, но е съвсем близо, направо дрънчи на нея, както би казал премиерът. И единственото мирно решение изглежда спешна образователна реформа в главите на двамата. Или Борисов ги чака зад ъгъла да дойде април.