Досие до досие в Пиринска и Вардарска Македония
Доста Димовска, Любчо Георгиевски, Борис Трайковски са упреквани в тясно сътрудничество и работа за чужди служби
Един 69-годишен разузнавач и бивш ръководител на Службата за държавна сигурност на Република Македония от 1991 до 1997 г., веднага след като обяви независимост от Югославия, тия дни за пореден път шокира с “разкрития”. Слободан Богоевски обяви, че лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е бил вербуван още през 80-те от службите на бивша Югославия, в интервю с журналиста Васко Ефтов за програмата “Во центар” в канала на Ефтов в ютюб. И както водещият анонсира, наистина пред микрофона Богоевски изнесе “ексклузивна, пикантна и изненадваща информация”. Каракачанов при посещение от обменна програма за студенти в края на 80-те години в Скопие е бил вербуван като сътрудник на югославските служби. Наистина пикантно! Така, както може да го разкаже човек, врял и кипял в тайните на младата държава. Между другото, Богоевски при редките си появи в публичното пространство винаги носи по няколко “бомби” в джоба и ги пуска ефектно и оглушително. Така и сега. Колко от казаното е истина, може да каже нашият войвода, а откъм Вардар засега не се появяват никакви документи и категорични факти, на които да повярваме, и засега всичко е като че ли съшито с бели конци. Че Каракачанов е бил агент Иван на нашата ДС, не отрича и самият той, но с уговорката, че е
правил анализи за Македония,
които да са в полза на
двустранните отношения
Замерянето с агентурно минало и работа за комунистическите тайни служби на този или онзи е запазена марка за нашите две държави. И там, и тук периодично се хвърля в пространството “от сигурен източник” име на изявен политик с етикет “агент”.
Пет години след смъртта ѝ Доста Димовска също бе обявена, че е агент на зловещата югославска УДБА.
Димовска бе заместник-председател на ВМРО-ДПМНЕ, “дясната ръка” на Любчо Георгиевски, депутат, а през 1998 г. e избрана за вицепремиер в правителството на Георгиевски. От декември 1999 до май 2001 г. е министър на вътрешните работи. Година по-късно подава оставка от партийните си функции, а от февруари 2002 г. е назначена за директор на Агенцията за разузнаване на Македония, където остава само 15 месеца. Несъгласна с политиката на Любчо Георгиевски, напуска ВМРО-ДПМНЕ и прави неуспешен опит за своя партия. През 2006 г. отново се връща в партията, след което е назначена за директор на македонския Културно-информационен център, а след боледуване почина в наша болница през 2011 г.
Истинска “бомба” бе
обявяването ѝ за агент на УДБА,
защото Димовска бе смятана за един от малкото искрени приятели на България откъм Вардар, пишеше и представяше свои книги у нас, опитваше се да допринесе за стопляне на отношенията.
Дали наистина е работила за зловещите служби на Тито и какво точно е изпълнявала, за съжаление, няма да може да се разбере от нейните уста. Не може да се подмине съмнението, че оттатък Деве баир както четат историята и са царе във фалшифицирането ѝ, така може и удобно да изфабрикуват “автентични” документи за Доста. В същото време, докато е на важни ръководни постове в Македония, тя често е упреквана, че сътрудничи на българските тайни служби. Интересно е да припомним, че
съмнения около личността ѝ
години по-късно
изразява и Любчо Георгиевски
Два пъти той е искал от нея да публикува имената на всички сръбски шпиони в Македония. Тя обаче му казала, че документите са унищожени. След лустрация в Македония обаче се оказва, че не са били унищожени. Тогава той останал шокиран, че е бил излъган от нея. Георгиевски допуска, че Димовска може и да е комуникирала с представители на нашите служби, но има съмнения, че е работила за нечии съвсем други интереси. Тези подозрения бившият македонски премиер изразява в книгата си “Моята македонска приказка, къде вървиш, Македонийо”. Пак там категорично декларира, че самият той никога не е бил агент на УДБА или на някаква друга чужда разузнавателна служба, каквито слухове в Скопие се носеха за негови връзки с българските служби.
Клеймото “агент” не подмина и покойния президент на Република Македония Борис Трайковски. Той също бе упрекван в родината си в служба на българските интереси. И всичко това, защото не нападаше яростно България, опитваше се да поддържа изключително добра комуникация с нашите политици и радееше за сближаването и поддържането на добросъседски отношения между двете държави. И щом не сипеш огън и жупел срещу съседите, значи “играеш” за тях.
Ако ли пък си яростен защитник на българския национален интерес, то комшиите много бързо могат да ти спретнат едно “досие” в опит за дискредитация, както се случва тeзи дни с Каракачанов.