Павел Михайлов : Алтернативно околовръстно шосе ще свързва Родопската яка
- Със заем от 2 млн. лева ще светнат населени места в общината
Павел Михайлов е кмет на община "Родопи" от 2019 година. Роден е на 13 юли 1973 година в Пловдив. Завършил е право в ПУ „П. Хилендарски” и е започнал практиката си като адвокат в частна кантора. Бил е два мандата общински съветник в „Родопи” от 2011 до 2019 и ръководител на групата съветници на БСП. Живее в с. Първенец. Женен е, с две деца.
- Господин Михайлов, кои са най-неотложните проблеми в община „Родопи“ които предстои да решите през 2022 г.?
- Свързани са с инфраструктурата в населените места. Когато встъпих в длъжност преди две години, в нито едно от 20-те села на община „Родопи“ нямаше завършена канализация, въпреки че сме е една от най-бързоразвиващите се общини. В края на миналата година отделихме 700 хил. лева за проектиране на мрежа в по-големите населени места – Ягодово, Крумово, Белащица, Браниполе, Марково, Първенец, Цалапица и Устина. Тепърва за изграждането ще търсим финансиране от държавата, защото няма как да се справим със собствени средства. Но живеем в XXI век и трябва да оправим водопроводите. Част от канализацията в Първенец вече е завършена. В момента се изгражда тази на Устина. Приключваме с главния колектор там. Но изграждането или довършването на канализацията и по другите населени места, се превръща в приоритет № 1 за нас.
8 години в инфраструктура се влагани много малко пари. Ще дам пример. За ремонти на вътрешни улици по селата са инвестирани около 1,7 млн. лева.
От началото на нашия мандат за две години успяхме да асфалтираме повече от 11 километра улици. Да оправим 3,3 км канализации и 5 км водопровод за 7, 5 милиона лева.
- Другият ви наследен проблем е уличното осветление. Как ще го решите?
- Търсим около 2 милиона лева за подмяна на уличните лампи с умно LED осветление, което е енергоспестяващо и ще намали разходите ни с 60%. Дали сме задание и работим по тоя проект от доста време. Както виждате били сме далновидни, защото с днешна дата цените на тока са вече тройни. Ще се направят нови трансформатори, фотоклетки, ще има повече луксове и ще бъдат по-добре осветени селата ни. Мисля, че това може да се реализира със заем. По наши разчети той ще се изплати само от пестенето на енергия.
- Съществуващата пътна мрежа вече трудно поема нарасналия трафик от селата към града. Какво правите по този проблем?
- Планираме да създадем алтернатива на Околовръстното шосе, което да свърже всички села в Родопската яка. Това ще бъде скъпо съоръжение, но така ще се подобри инфраструктурата в района. Ще търсим съдействие на държавата за него.
Вторият важен за нас проект, по който работим съвместно с община Куклен, е за околовръстното на Брестник. Искаме да изведем цялото транзитно движение, което в момента минава през центъра на селото.
Третият важен проект, свързан с пътищата, е да изведем автомобилния трафик от центъра на Марково и да създадем успоредно трасе. Това е крайно необходимо, защото в момента целият огромен поток от коли минава покрай училището, детската градина, детската площадка. Целим пътна безопасност.
Надявам се да успеем да вложим достатъчно собствени средства тая година в инфраструктура.
Проектираме разширяване на детските градини в Марково и Първенец, тъй като населението се увеличава и трябва да има място за всички деца. Повече места ще има и в детските заведения в Белащица, Златитрап и Крумово. Тях също ще ги разширим. Направихме нова яслена група в Брестник, която предстои да открием.
По времето на пандемията населението на общината се увеличи с 10 процента. Това е някъде с около 3500 души. Млади семейства се заселват непрекъснато особено в Марково, Белащица и Първенец. Затова започваме строежа на нова детска градина в Браниполе за 7 групи, която ще бъде средищна и ще поеме децата на три села включително на Белащица и Първенец. Имаме отпуснати от държавата 4,6 милиона лева целево и се надявам догодина да режем лентата.
- А водата в Брестовица?
- Двата ни най-големи проблема – не само за нас, но и за Пловдивска област изобщо, които не търпят отлагане, са водата на Брестовица и кариерата в Белащица. По първия правим, каквото зависи от нас. Заделихме 80 хиляди лева за два нови сондажа в търсенето на нов кладенец. В първия не излезе достатъчно вода. Опитахме в съседното землище на Йоаким Груево, където засега и дебитът, и пробите са добри. 15 литра в секунда чиста вода и във всички норми. Новият кладенец е достатъчно далеч от стария водоизточник, който беше компрометиран с манган. Но за да се реши цялостно въпросът, трябва да се подмени цялата водопроводна мрежа. Според един стар проект сумата възлизаше на около 25 милиона лева, но тепърва трябва да се изготви нов, съобразен с новите реалности. И очакваме адекватна намеса от страна на държавата, тъй като това не е по силите на една община.
- Какъв е инвеститорският интерес към общината?
- От няколко години община „Родопи“ се нарежда на второ място след София по брой на издадени разрешения за жилищно и промишлено строителство.
Оформят се две индустриални зони - „Марково“ и „Родопи“. Но аз мисля, че разрастването тепърва предстои, тъй като терените - като почнем от Първенец до Асеновградско шосе, всичко това може да се заеме от бизнеса. Имаме два основни стратегически обекта – Летище Пловдив и Интермодалния терминал до Златитрап, който е единствен в България. Имаме излаз към магистралата. На всички тези терени може да се оформят индустриални зони, които да създават нови работни места.
Искаме да развием туризма в района, тъй като сме селска община, през която минава Пътят на Дионис. Известни сме с производството на хубаво вино. Брестовица е официална столица на виното – търговското наименование е патентовано вече. Имаме десетки винарски изби в региона. Така, че това е един от пътищата да развием общината. Като стъпим на естествените й дадености. Искаме да оформим екопътеки, защото имаме прекрасна природа в нашия регион – особено в Бойково, Дедево, Ситово Лилково, Скобелево. Много работа ни чака в близките години.
Две индустриални зони дърпат бизнеса в община „Родопи“
230 милиона лева инвестиции ще преобразят община „Родопи“ в следващите години. Прогнозната цифра е заложена в Плана за интегрирано развитие 2021-2027 година, одобрен от местния Общински съвет в края на миналата година. Парите се очаква да дойдат от европейски програми, от държавата и от инвеститори. Разчетите са, че най-бързоразвиващия се район на България ще се превърне в още по-притегателно място за насърчаване на предприемачеството и привличане на чуждестранни капитали.
Факт е, че икономиката на община „Родопи“ се разраства скокообразно в последните години.
В състава й влизат 21 села от Родопската яка, които са притегателно място за живеене. Едно от предимствата им е близостта до втория по големина град Пловдив. Но основният аргумент за избор е чистият въздух, природата и близостта на планината Родопи.
Марково, Белащица, Брестник, Брестовица и Първенец са сред най-големите и предпочитани села в яката. Само за две години по данни на общината населението се е увеличило с 3 500 души с постоянна адресна регистрация. Най-много са заселилите се в Марково.
Любопитен факт е, че общината се нарежда на второ място след София по брой на издадени разрешителни за строеж – на жилищни и промишлени сгради.
Създадена в далечната 1987 г. с правителствен указ, намеренията на тогавашната власт били да се окрупни и централизира управлението на населените места в полите на Родопите. Очевидно идеята не сработва добре и десет години по-късно, през 1998 г. град Стамболийски и Перущица се отцепват и стават самостоятелни административни центрове. През 2001 година ги последва и село Куклен, което след пет години е признато за град.
Така в състава на община „Родопи“ остават само селата. Заради добрата си локация и големия си потенциал в последните 10 години районът се превръща във все по-желано място за инвестиции. Добра скорост набират по-малките индустриални паркове, които привличат най-вече средно големи български и чуждестранни производствени компании.
Покрай Околовръстното на Пловдив изникнаха като гъби две зони - Индустриален парк "Марково" и парк "Родопи". И въпреки, че са на десетина километра една от друга, това явно по никакъв начин не се отразява на конкурентоспособността им. С малко по-бързи темпове се развива ИП „Марково“, който е в подножието на едноименното село. За кратко време той се превърна в индустриален хъб със своите 158 декара площ. За пет години 80 процента от терените вече са запълнени.
В зоната има силно присъствие на машиностроителния бранш, навлизат компании от леката промишленост. Бизнесът им е улеснен от добрата локация и развитата транспортна инфраструктура на района. В близост е магистрала „Тракия“, железопътни линии и международното летище Пловдив, което е само на 14 км. На 10 км е Интермодалния терминал, а Митница Пловдив е на 5 км от парка.
Логистичен център „Родопи“ засега още се застроява и са запълнени едва 20 процента от 100-те декара, с които разполага. Интересът към него обаче също постепенно нараства.
И въпреки добрите си природни и икономически дадености, пред годините е имало и многобройни опити на села и градчета да се отскубнат от прегръдката на община „Родопи“ и да се присъединят към Пловдив.
През 2011 г. дори се стигна до местен референдум в най-близкото до града Ягодово. Тогавашният кмет на „Родопи“ Пламен Спасов (в момента изпълнителен директор на Летище Пловдив) днес смята, че хората са били доста заблудени за ползите, които ще имат от подобно присъединяване.
„Мислеха, че Ягодово ще бъде нещо като квартал на Пловдив и това ще ускори благоустрояването – ще се изгради по-бързо канализация, ще се асфалтират улиците, ще има социални придобивки“, припомня си Пламен Спасов. Междувременно се разбрало, че гласят Ягодово за съставна част на район „Източен“, където е най-компактният ромски квартал „Столипиново“.
„ Не знам дали това отказа хората или друго, но малко излязоха да гласуват и идеята беше отхвърлена от местните“, казва Спасов.
Десет години по-късно Ягодово има само 400 метра завършена канализация, която не е вързана към централен водопровод и на практика е безполезна. Желание за присъединяване към Пловдив декларираха през 2012 г. и от близкото село Браниполе, но всичко остана само на думи и до реални действия изобщо не се стигна.
Сегашният кмет на „Родопи“ Павел Михайлов смята, че селата от Родопската яка не биха имали никаква полза от евентуално присъединяване като съставна част на втория по големина град. Собствената му визия за развитие на района включва подобряване на инфраструктурата и инвестиции в пътища и канализация. Развитието на туризма и подобряване на екологията и транспортната свързаност са друг акцент, върху който ще положи усилия до края на мандата си.