НИНКН връща проектите за Небет тепе и Източната порта в Пловдив заради пропуски
Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) върна за преработване проектите за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе и за благоустрояване на подходите към Източната порта на Филипопол. Писмото с мотивите на експертите е изпратено до зам.-кмета на Пловдив Пламен Панов в петък.
През март 2020 г. Министерството на културата отказа да съгласува двата инвестиционни проекта. Във внесените през август 2021 г. проекти отново има значителни пропуски и проблеми, смятат от института.
В проекта за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе не са включени археологическите разкопки от 2016 и 2017 г. В края на август м . г. ръководителят на разкопките София Христова изпрати сигнал до НИНКН и МК, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство.
В частта „Заснемане, проучване и патология“ липсват описанията на различните строителни разтвори и исторически периоди на градеж. Не са отбелязани по-ранните реставрационни намеси. Върху тази информация стъпват изискванията за реставрация по правилата и без нея археологическите структури могат да бъдат увредени необратимо.
Не е отразено конструктивното състояние на подпорната Източна крепостна стена с множеството пукнатини и обрушвания по нея.
Тази част от проекта е върната с изискване да се допълнят липсващите данни, както и да се приложат рецептите за видовете разтвори за зидане, префугиране и запечатка, съответстващи на оригиналните и съобразени с различните периоди и техники на градеж.
За Източната крепостна стена проектът е по-добър, но и в него не са отразени достатъчно патологията и проектните намеси, коментират от НИНКН. В частта „Консервация, социализация и експониране“ не са отчетени специфичните изисквания към реставрацията на отделните участъци и към експонирането на различните периоди.
И тук не са документирани археологическите разкопки от 2016 и 2017 г. Отсъстват данните за отделните техники на градеж и няма указания за експонирането на различните строителни периоди. Проектът е непълен заради липсата на координация с Регионалния археологически музей – Пловдив.
Документът се нуждае от преработване, като отрази предвидените дейности в представените силуети и планове. Без тях липсва проект, по които да бъдат проследени и след това приети консервационно-реставрационните работи.
Частта „Паркоустройство и благоустройство“ предлага изграждането на нова алейна мрежа с настилки от павета, каменни плочи и трева върху полиетиленова мрежа. Според експертите на НИНКН това решение е крайно неподходящо, тъй като не се съобразява със съществуващите археологически дадености. Алейната мрежата минава през антични зидове и пренебрегва трасето на запазената антична улица. Предвидената метална пасарелка стъпва върху най-старата крепостна стена в пълен разрез със заданието за проектиране и с принципите на експониране. Лоша идея е изграждането на защитно покритие от поликарбонат с метална конструкция върху зърнохранилището на фона на изцяло откритите археологически структури. Алейната мрежа и изборът на паваж за настилките са много спорни заради добавянето на камък и на подпорни стени от габиони в зоната на археологическите структури. Заедно с това проектът не представя мостри, размери, начин на редене, цветове и детайли и не дава никаква представа за намеренията.
Проектантите предлагат археологическият комплекс да бъде осветен с 639 тела от типа „паве“ и „луна“, вградени в пешеходните пътеки. Това осветление поставя на преден план нехарактерни за обекта линеарни геометрични фигури, които пречат на възприемането на археологическите ценности. В Закона за културното наследство липсват текстове за подобен метод на експониране. Той може да бъде оценен само с демонстрация на място, но тогава вече би бил свършен факт.
Предложеното равномерно осветяване на крепостните стени и кули отвътре и отвън не създава акценти и не улеснява прочита на културните ценности. Художественото осветление на Небет тепе трябва да отчита няколко фактора, тъй като археологическите структури се виждат и от различни точки на града. В същото време много хора се качват вечер там, за да наблюдават града.
Благоустрояването, информационната система и осветлението не бива да нарушават ритъма на живот на хълма, а да го подсилват. Смисълът на опазването на недвижимото културно наследство е да остане част от живота на хората – само тогава то изпълнява функцията си.
В проекта е предвидена двуметрова метална ограда, която създава друг облик на комплекса и ограничава достъпа до него. В заданието няма изискване за ограда. Включването ѝ в документацията за проекта на този етап е недопустимо. Охраната може да се осъществява с видеонаблюдение.
По тези причини частите „Електрическа“ и „Благоустрояване“ също се нуждаят от преработване.
Общината не е представила на НИНКН част „Количествена сметка“ за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности.
Експертите на НИНКН изискват проектите да бъдат допълнени и заверени от археолога-проучвател, преди да бъдат предадени за ново съгласуване. Те отбелязват, че проектите изпълняват изискванията за консервация и реставрация, без да „доизмислят“ и дострояват археологическите обекти – една от лошите практики през последните години.