Страстта към конете: Мирела и Сияна Райкови
"24 часа" започна поредица за бъдещото на българския конен спорт и защо той пред последните годините регистрира истински възход у нас.
Започнахме със статията "Със страст, любов и жертви, конният спорт се държи на раменете на родителите", а сега започваме с представянето на младите таланти.
Мирела Райкова е мъничка, когато за първи път попада на конната база в Ихтиман и не просто остава там: тя е вече балкански вицешампион по обездка, а нейната по-малка сестричка Сияна Райкова завоюва второто място на балканиадата в Атина през 2021 г.
Баща им Станислав Райков е вече Представител на комисията по обездка в УС на Българска федерация по конен спорт (БФКС).
Всичко започва, когато лудата и летяща като вихър бяла кобила Шакира ще бъде изпратена в провинцията, защото едва четирима души смеят да я яздят. За Мирела обаче Шакира е любов. И когато научава, че ще се разделят, тя се хвърля по очи и казва, че отведат ли Шакира – умира. Стресът и отчаянието и? са толкова големи, че родителите купуват кобилата.
Малко след това обаче, Шакира отключва проблеми с краката и започват грижите и лечението. Междувременно Мирела язди и много по-висок клас коне и става ясно, че е талантлива в обездката.
На конната база като треньор работи Райко Гануков, който е дългогодишен състезател по обездка и вече шампион в дисциплината на Балканиада. С неговата професионална експертиза купуват кобилата Бруклин и той е първият треньор в ежедневните упражнения на Мирела.
Тогава таткото Станислав се включва с пълни сили в каузата и приема, че вече е с четири дъщери, две от които четирикраки. Мнозина се смеят с глас, когато загрижен от злоядството на Бруклин, той стои до нея в бокса, докато тя се нахрани, а после й реже моркови на парчета и й ги подава, за да е сигурен, че усеща позитивно отношение.
Майката на Мирела, която е фармацевт, се смее от сърце – такава трансформация във вечно работещия си съпруг никога не е предполагала.
Когато и малката му дъщеря показва отлични ездови качества, купуват и „сина“ Сиско – огромен и изключително красив кон, с когото тъничката Сияна се справя със забележително изящество.
Благодарение на професионалната си дейност, свързана с филмопроизводство, видеомонтаж и високи технологии и вече дълбоко ангажиран с ездата, той изцяло променя визията на състезанията, където е поканен като специалист.
Така, в перфектна симбиоза между Столична община и подкрепата на Йорданка Фандъкова, конната база на Ихтиман, Българската федерация по конен спорт и техническите познания на Станислав Райков, се провежда първия градски турнир по прескачане на препятствия и обездка в Южния парк.
На следващата година пътят е прокаран и събитието дори надминава дебюта, за целия ден състезанието уважават хиляди зрители. Дни преди третия турнир, чиято цел е да стане ежегоден, всичко спира заради Ковид.
Още на първия градски турнир обаче, за първи път в България зрителите виждат в реално време всеки елемент от състезанието на екран с размери осем на пет метра. Само за сравнение – на последната Балканиада в Атина, тези екрани бяха около четири пъти по-дребни и затова не се и виждаха.
Станислав Райков организира и цялата техническа подготовка за първото проведено у нас състезание под марката Longines, което се проведе на конна база „Ген. Крум Лекарски“ в Божурище.
И докато всичко това се случва и дъщерите яздят упорито и ежедневно, и двете са част от националния отбор на България, те продължават да се грижат и за Шакира, чиито болни крака поддържат с огромни грижи. Вече цялото семейство се пренастройва за изцяло нов живот, подчинен на конете.
Станислав Райков и съпругата му, които в самото начало благосклонно са чували коментари, че тяхната малка дъщеричка Мирела е със забележителен усет и умее да усеща животните, вече живеят неразривно с конете. Само Райков знае как смогва със същинския си бизнес и организацията на събития, посветени на обездката, канене на специалисти от световна величина и организиране на конференции, посветени на бъдещето на този дял от ездата.
И двамата родители са наясно с рисковете и травми не липсват, но всичко отминава и ездата продължава.
Нито майката, нито бащата са се качвали на кон, но семейството им вече е седемчленно.