Огнян Герджиков: Промени в конституцията не трябва да се правят по хрумвания на някого
Няма пречка в основния закон за по-широко гражданско участие в управлението, това не налага промени. А въвеждането на индивидуалната жалба до КС ще е грешка, казва професорът юрист, който е бивш шеф на Народното събрание
Още акценти от интервюто:
ГЕРБ няма много основания да обича Радев, но в политиката конфронтацията е необходимо зло
Ще има известна еманципация на Кирил Петков от президента
Не може един закон да се напише за 20 - 30 дни, както не може едно агне да се изпече за 10 минути
Северна Македония да влезе в ЕС, но това не трябва да става на всяка цена. Ние нямаме от какво да отстъпваме, крачките трябва да ги направи Скопие
Новият шеф на парламента има потенциал. Но трябва да се старае да бъде на висотата на поста и да не показва пристрастия
- Проф. Герджиков, президентът Румен Радев се закле в сряда пред парламента. Вие бяхте там – какви са впечатленията и очакванията ви от втория мандат?
- За мен президентът направи едно добро и балансирано слово, което като цяло се прие добре и от пленарната зала.
- Но ГЕРБ напусна пленарната зала, след като в словото си президентът даде знак, че ще продължи с битката срещу Борисов и във втория мандат.
- Разбира се, те нямат основания много да го обичат.
- Обаче очакванията за словото на президента като че ли бяха други, а не отново конфронтация?
- Конфронтацията в политиката е необходимото зло. Не знам да е имало период без конфронтация, като се изключи периодът на социализма, когато всички бяхме 99,99% “За”. Така че това е нещо нормално.
- Никога обаче не бяхме имали толкова остър тон между президент и изпълнителна власт. Дори при обтягането на отношенията между Първанов и Станишев навремето не се стигна до такова публично изостряне. А при Радев и Борисов беше почти лична война, не е ли така?
- Да, има такъв момент. Това е нормално, защото и двамата са мъжкари. И щом са на различни позиции, не може да няма такъв сблъсък между атовете, каквито са и президентът, и Борисов.
- През последните години Радев изгради печелившия си образ именно на това противопоставяне и битката срещу Борисов. Сега, когато няма враг в лицето на правителството, в каква битка ще влиза?
- Тази теза често се лансира напоследък – като няма враг, какво ще прави, няма да се чувства в силата си... Не смятам, че това може да е проблем, напротив. Няма нищо лошо нещата да се успокоят. Защото свръх противопоставянето не е най-доброто за една държава.
- Вие бяхте служебен премиер в първото правителство, назначено от Радев още през 2017 г. Работили сте с президента, в края дори имаше някакво напрежение и между вас. Знам, че има разлика между служебно и редовно правителство, но на сегашния премиер Кирил Петков пък се гледа като на креатура на президента. Ще направи ли той стъпки за еманципиране от Радев?
- Първо, наистина има голяма разлика между служебен и редовен премиер. Не бих казал, че с президента сме имали конфронтация. Имаше един-два съвсем дребни случая, в които малко се разминаваха разбиранията ни, но като че ли аз успях да намеря точния подход. Но сериозен конфликт между мен и Радев категорично не е имало. А и не трябва да се забравя, че служебният кабинет се контролира от президента, който го е назначил, а не от Народното събрание. Така че връзката е по-различна, отколкото между редовен премиер и президента.
Смятам, че ще има известна еманципация от страна на Кирил Петков, но едва ли ще се стигне до крайно противопоставяне. Не виждам такива предпоставки.
Петков вече понатрупа опит покрай служебните кабинети, но му трябва още известно време, за да се почувства комфортно в новата си роля. Той има добър потенциал.
- Смятате ли, че президентът ще се опитва да се налага на работата на правителството?
- Не мисля. Това не е служебно правителство, по-различно е. Може да се опитва да внушава, не го изключвам, вече натрупа сериозен политически опит. Но не ми се вярва.
- Не беше ли така със Северна Македония - видяхме, че на заседанието на КСНС беше забранено на Петков да говори със Скопие за срокове, но той не спази напълно това при визитата си?
- Това са дребни отклонения. Не трябва да бъдем педантични. От това, което успях да проследя за тази визита, ми се струва, че Кирил Петков се представи добре в Скопие. Позицията му беше коректна от гледна точка на интересите на България. Защото имаше опасност преди известно време, когато се усети негово желание да даде известен приоритет на икономическите интереси на България, каквито безусловно има - Северна Македония да влезе в ЕС, но това не трябва да става на всяка цена. И в това отношение за пример трябва да ни служи Гърция, която последователно и упорито си отстоя своите позиции и постигна целите си. Може някъде да се направи някаква отстъпка, но за основните, базовите неща не трябва в никакъв случай да се прави това.
Най-важното са правата на българите в Северна Македония. За това и Западът най-много ще ни разбере. Правата на сънародниците ни там се погазват от десетилетия и ние трябва да ги отстояваме категорично. След това - този тон на омраза, който съществува от години в медиите на Северна Македония и в учебниците. Това не е в духа на съюзници в ЕС. И тези въпроси бяха поставени от Кирил Петков по един добър начин. Скопие има огромен интерес да влезе в ЕС. И ние имаме такъв интерес. Но ние нямаме в какво да отстъпваме, изпълнили сме задачите си. Крачките трябва да ги направи македонската страна.
- Да се върнем на президента. След като отдавна говори за промени в конституцията, в словото си той вече даде и конкретни параметри, което показва, че това ще е основна задача на втория му мандат.
- Не съм съгласен 100%. Аз съм против промените в законите да се правят така - по хрумвания на един, втори или трети. Конституцията е основен закон - колкото по̀ не се пипа, толкова по-добре за една държава. Тези промени, които трябваше да бъдат направени, бяха направени в навечерието на влизането ни в ЕС. Но да се смята, че през година за всяка възникнала идея трябва да се променя конституцията ни, не го приемам. Много внимателно трябва да се правят такива промени.
- Една от идеите, които Радев анонсира, е за по-активно гражданско участие в управлението. Как разбирате вие това?
- Това налага ли някаква промяна в конституцията?! Аз не виждам каква пречка има в конституцията, за да има по-голямо гражданско участие.
- Какво се крие според вас зад тази формулировка? Само индивидуалната конституционна жалба или желание за президентска република, както заподозряха някои политически наблюдатели?
- Не знам точно какво се крие, трябва да питате президента. Това за президентската република се говори от доста време и аз го намирам за безпочвено. Защото нашата конституция не позволява подобно нещо. А да се прави коренно различна конституция, за да станем като САЩ или Русия - изобщо няма място да се мисли за това тук.
Колкото до индивидуалната жалба до КС- това ще бъде грешка според мен. Аз съм говорил с немски юристи по този повод преди доста време. Те казваха: Направихме грешка, като допуснахме индивидуална конституционна жалба. А при нас тази грешка ще бъде двойна, защото българите много обичаме да се жалим за щяло и нещяло. И КС ще бъде залят от жалби, повече от половината от които ще бъдат недопустими и абсолютно неоснователни. Но за да може да бъдат разглеждани всички тези жалби, ще се наложи десетократно да се увеличи персоналът в КС, който да пресява жалбите. Защото ще има хиляди жалби, които трябва първо да бъдат пресявани с оглед на допустимост, преди да се стигне до разглеждане по същество. Такъв автогол ще си вкараме, че няма накъде повече.
- Защо се предлага тогава?
- Защото звучи добре българите да имат възможност да се жалят до “най-върховния съд” - Конституционния! По този начин даваме на хората още един инструмент, за да могат да защитават правата си. Звучи добре за тези, които не са вътре в темата.
- Друга промяна, която президентът иска, е за въвеждането на финансова децентрализация на общините. Нея одобрявате ли я?
- Това е добре като идея. Подобна идея преди доста време лансира и Стефан Софиянски. От него я знам. Той дори беше подготвил проект за конституция. И смятам, че това е рационално и би могло да се мисли сериозно в тази посока.
- Основната идея за промяна в конституцията обаче е в посока съдебната реформа и ролята на прокуратурата. Вие нееднократно сте защитавали Иван Гешев, но управляващите дадоха знак, че няма да отстъпят, докато той не бъде сменен. Имахме дори безпрецедентен случай - поискаха оставката му с декларация от парламентарната трибуна. Как ще го коментирате сега?
- Не ми се иска да говоря по въпроса за Гешев. Нито за Цацаров.
- Предстои обаче парламентът да гласува оставката на Цацаров...
- Да, той си е подал оставката, от 1 март ще напусне и толкова!
- Правилна ли е идеята неговата комисия да бъде разделена на две?
- Трудно мога да преценя, защото не съм в материята, за да имам мнение дали е правилно, или не.
Поначало не обичам многото промени. Те водят до несигурност и нестабилност. Нещата трябва да се премислят още в начален етап. А не да се правят набързо и след това да се променят непрекъснато. В това отношение сме царе!
Чух вицепремиерът и лидер на БСП, която преди десетина дни постави темата, че вече е подготвила закон за колекторските фирми. Това е добра идея, но само като го чуя, и си казвам: Тези хора не се научиха, че така не се правят закони. Аз съм участвал в законодателния процес, бил съм и в Германия, когато готвихме с немски юристи третата част на Търговския закон. Подходът е много високо професионален. А при нас е самодейност, едни хрумки, едно прибързване. Хайде сега – хоп-хоп, и готов е законът. А след 2-3 месеца – май сбъркахме тук, дайте да го поправим. Няма друга държава в света, която така да си променя законите. Ние сме световни шампиони в това, нямаме конкуренция!
Много пъти съм давал пример с Кодекса за социално осигуряване, който е в сила от 1 януари 2000 г. 137 поправки има този кодекс досега – това значи средно по 7 поправки на година. Каква сигурност има в обществото ни? Това е такава катастрофа, че просто трябва да си заровим главата дълбоко и да не се показваме, защото сме абсолютни некадърници в законодателството. Уж искаме стабилна среда за инвеститорите, а непрекъснато им променяме условията. Отблъскваме бизнеса.
- Тъй като дадохте за пример инициативата за колекторските фирми - не смятате ли, че хората трябва да бъдат защитени от произвола им?
- Идеята е добра, но защо трябва да се прави за 20 или 30 дни?! Не може едно агне да се изпече за 10 минути! По същия начин закон за 1 месец не може да се направи и да е качествен!
- За първи път толкова млад човек застава начело на Народното събрание, как се справя Никола Минчев?
- Сравнително прилично. Началото винаги е трудно. Аз самият за себе си знам в началото колко беше трудно. Но ще набере опит, има потенциал.
- Какво бихте го посъветвали?
- Да се старае да бъде на висотата на поста и да не показва пристрастия.
- Колко живот давате на четворната коалиция? НДСВ навремето беше част от тройната и знаете колко трудно се работи с партньори с различни политически убеждения.
- Трудно е. Много е важно да се търсят балансите. Хубаво би било да се задържи до края на мандата, но не съм прекален оптимист. Не изключвам още през втората половина на тази година да започнат вътрешни противоречия между партньорите. Дано не се оправдаят тези ми опасения. Важно е да имаме завършен мандат.
- В каква посока ще се появят тези противоречия?
- Не ми се иска да прогнозирам, но понеже приличат малко на орел, рак и щука, сигурно ще има. Хубавото е, че успяха да направят коалиция и дано да успеят да съхранят коалиционния дух до края. Много ще се радвам.
ВИЗИТКА
Роден на 19 март 1946 г. в София
Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Специализира във Виенския университет и в хамбургския институт “Макс Планк”
Професор по търговско право и преподавател в СУ
Председател на 39-ото НС (2001-2005). Депутат в 39-ото и 40-ото НС
Член на НДСВ
Носител на орден “Стара планина”
Премиер в първото служебно правителство, назначено от президента Румен Радев през 2017 г.