България да стане катерица в Македония, пробва Кирил Петков
Пиарът ще е новият път в отношенията на София със Скопие. Премиерът обаче трябва да пооправи личните си гафове, ако иска да успее
Разликата между катерицата и плъха е само в пиара. Помните тази шеговита максима, нали?
България в момента в Македония се възприема като плъх. Благодарение на целенасочените усилия на бившия им премиер Зоран Заев и активното съдействие от страна на българския президент Румен Радев, на пленения от мисълта да изпълни докрай последния си мандат бивш премиер Бойко Борисов и най-вече на кресливата шайка “патриотични партии”, начело с ВМРО.
Така за обикновения македонец, жертва на тоталната липса на обективна информация и някаква, макар и минимална форма на диалог, българите са
онези, които искат да му откраднат идентичността и езика
И то след като гърците им отнеха античността.
За да има някакъв успех с македонците, България трябва да опита да се превърне от плъх в катерица с добър пиар.
И това май е залегнало в главата на българския премиер Кирил Петков, който във вторник отиде на крака при новия северномакедонски министър-председател Димитър Ковачевски.
Реално това, което постигнаха двамата харвардци, е просто добър пиар. Който би могъл и да доведе до икономизиране на външната политика на България спрямо Северна Македония, но е доста малко вероятно.
Петков изтъкна два свои значими успеха от първата визита. ГЕРБ пък му отвърнаха, че първо, нищо не е постигнал, и второ, каквото и да е постигнал, то е заслуга на Бойко Борисов III.
Отново пиар и в двете посоки
Първият успех, който си сложи на ревера Петков, е пращането на нота от Скопие до ООН, че няма териториални претенции към България. За което 13-годишната ми дъщеря, решила, че я гъбаркам, попита всъщност кой идиот си е мислил, че македонците ще ни нападнат. И е права, защото този проблем се появи само и единствено заради това, че в третия си мандат Борисов бе заложник на ВМРО. И те си измислиха заплаха, след като бившата югославска република се прекръсти на Северна Македония, за да подпише Преспанския договор с Гърция. За всеки трезвомислещ българин тази разправия, продължила над 3 години, бе, меко казано, неразбираема. Но пък България, която първа призна независима Македония, през това време им отричаше правото да се казват както намерят за добре.
И макар и чисто символичен, фактът, че Петков се съгласи официална София повече да не се противопоставя на краткото име Северна Македония, сега трупа пиар точки за България.
За същата България, която съвсем открито и целенасочено изостави северните си братя на
сръбската пропаганда през 30 телевизионни канала
Вторият успех, който си закачи Петков, всъщност е още по-съмнителен. След 60 дни между София и Скопие ще лети редовна авиолиния, оптимистично обяви българският премиер. Ковачевски по тази тема предпочете да не говори. Вероятно защото знае, че в подобен проект няма никаква бизнес логика, но и няма нищо против българите да субсидират такива полети. Засега пасажери се очертават само членовете на новите работни групи между правителствата, ако изобщо самолетите литнат - няма логика да изкараш четири часа по летища за 20-минутен полет, след като за тези 4 часа стигаш от Скопие до София и по шосе.
Обаче редовните полети са си страхотен пиар и пак точките се трупат, както симпатична катеричка трупа лешници в хралупката.
Че Петков и Ковачевски са решени да движат взаимоотношенията между двете държави само на пиар плоскост, стана ясно и от начина, по който бяха обявени новите 5 работни групи за инфраструктура, енергетика, икономика, транспорт и какво ли още не. Та тези групи ще се събират веднъж месечно, всяка седмица по една, и ще съобщават какво са решили. Ама
само положителните новини,
ако трябва да преведем как Кирил Петков описа механизма на работа и преговори. На този фон е естествено историческите проблеми да отидат на заден план, както си пожела Димитър Ковачевски.
Северномакедонският харвардски възпитаник е прав, че добрият пиар за малки по значение, но интересно звучащи разбирателства може да измести трупания с години антагонизъм.
Но в думите му прозвуча и скритата надежда, че Петков накрая ще се откаже от претенциите към миналото, ще им хариже Самоил и Гоце и Македония ке я биде.
Самият български премиер очевидно предпочете в тази първа среща с Ковачевски и президента Стево Пендаровски
да не дразни излишно с историята
или преглед на правата на живеещите в Северна Македония българи.
Дотук пиар стратегията на Петков май дава резултат. Опашката на плъха вече покафеня и стана пухкава.
Но той ще си остане само с тази “историческа” визита, ако не анализира бързо грешките си.
Първата е, че Македония не е само външна политика, това е и вътрешнополитическа тема. И всеки е готов да го нападне, че е майкопродавец, защото си е позволил за 20 минути да забрави за Яне Сандански и Мара Бунева. А като е майкопродавец, ще му е трудно да си доизкара мандата, особено в коалиция с
“Има такъв народ” и БСП, които са повече патриотари и от ВМРО
Вторият по-голям извод, който трябва да си направи Петков, е, че понякога говори твърде много. И го изрича, преди да си е построил мисълта като хората. В резултат едно просто казване на истината, че не може да има “български фашисти”, защото фашизмът не е национален проблем, бе прочетено от войнстващите българи като обявяване на цар Борис III за фашист. А това си е голяма лъжица катран в иначе медения пиар, който успя да си направи в Македония. Ако продължава така, просто няма да успее да превърне плъха в катерица, колкото и да му се иска.
Димитър Ковачевски посрещна Кирил Петков с гвардейски оркестър. И македонският премиер изглежда убеден, че двустранните отношения трябва да се развиват през пиара.