Капитан Скетино, заради когото потъна “Коста Конкордия”, е затворник за пример, учи право
През май италианецът ще може да излиза денем, за да работи
На 13 януари се навършват 10 г., откакто круизният кораб “Коста Конкордия” потъна до бреговете на остров Джилио в Тоскана, при което загинаха 32-ма души. Капитан Франческо Скетино, който днес е на 61 г., е единственият изтърпяващ присъда в затвора. Той беше осъден на 16 г. за предизвикано корабокрушение, убийство на много хора и причиняването на множество щети.
Само след няколко месеца обаче италианецът ще получи правото да се възползва от алтернативни на затвора мерки. Това се полага по закон на осъдените след изтичането на 1/3 от присъдата. За мнозина всичко това може да изглежда и като абсурд, при положение че
именно Скетино
причини с
действията си
катастрофата,
а на всичкото отгоре се измъкна от потъващия съд още преди да го бяха напуснали пасажерите и персоналът.
Капитанът обаче е затворник за пример в римския “Ребибия”, където излежава наказанието си. На 17 май той ще може да поиска да излиза денем, за да работи.
“Хората може и да не вярват, но и аз имам своите кошмари. Не съм забравил 32-те жертви. Не забравям обаче, че бях единственият, който беше третиран като жертвено агне”, каза тези дни капитанът пред в. “Стампа”.
Капитан Скетино все още очаква отговора на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, от който е поискал ревизия на процеса преди 4 г. Следят го психолози, тъй като продължава непрекъснато да изживява онази нощ и жертвите ѝ. Според адвоката Донато Лаино капитанът все още не може да приеме факта, че е единственият наказан със затвор за случилото се.
“Истината е, че корабокрушението е резултат от организационна грешка. Целта на правосъдието беше да се открие виновен, а не истината”, допълва защитникът.
Капитанът се смята и за
жертва на
медийния процес,
който според него го е осъдил още преди съда. Затова сега се опитва да преодолее и да разбере случилото се, следвайки два университетски курса в римския затвор - по право и журналистика.
Все още обаче Скетино не е дал отговор на въпроса защо напусна кораба преди другите и не организира спасителните акции.
Свещеникът на затвора описва капитана като много вежлив и внимателен човек, демонстриращ респект към останалите съкилийници. Прави и всичко възможно да не губи времето си зад решетките, а да ги изпълни с учение. Скетино се посвещава и на спорт във фитнес залата, на четене на книги на английски. Сътрудничи и на затворническия вестник.
Единствената му радост са срещите с дъщеря му Росела, които са възобновени отскоро. Заради пандемията
в продължение
на 500 дни
затворниците
не са могли
да виждат
външни хора
“Още от първия момент баща ми е останал сам на корабния мост, където целият екип не си е влязъл в ролята”, казва Росела пред “Стампа”.
“Това беше изключително труден и вълнуващ процес. Като се имат предвид и другите съдебни нива, присъдата беше перфектна. Тя беше потвърдена на всички инстанции. Когато съдиш, трябва да се “съблечеш” от всички емоционални аспекти. Скетино никога не съм го съжалявал и не е бил изкупителната жертва, както някой се опитва да го изкара”, коментира обаче пред в. “Национе” съдията Джовани Пулиати. Той и досега си спомня за много вълнуващи моменти по време на процеса.
“Най-разтърсващ беше онзи, когато се опитвахме да разберем как точно е загинала малката Даяна. Свидетелят в процеса Марио Пелегрини, който навремето беше и зам.-кмет, разказваше как тичал от човек на човек, за да спасява хора, изпопадали в един коридор, превърнал се в кладенец. В един момент обаче разказът му секна така, сякаш му се беше изпарил от главата в определен момент. Прокурорът го подкани да се опита да си спомни добре случилото се. Чак тогава той разказа как видял момиченцето да изчезва във водата. Баща ѝ се пуснал от въжето и се хвърлил във водата да я търси. Никой повече не ги видял, намерили ги мъртви и прегърнати.”
Само преди месец “Коста Крочиере”, компанията-собственик на потъналия кораб, беше осъдена да плати 92 хил. евро обезщетение за постоянния стрес и психическото разстройство, получени от един от оцелелите пасажери след корабокрушението. Така реши съдът в Генуа, който призна, че Ернесто Карузоти е получил посттравматичен стрес.
“Това е много важна победа за “Кодаконс” - асоциацията за защита на потребителите, която смята, че корабокрушенците от 13 януари 2012 г. не са били обезщетени справедливо за понесените морални щети. Според Карузоти той и до днес продължава да изживява стреса от кошмарната нощ.
Удар в подводни скали уби 32-ма души на борда на кораба
“Коста Конкордия” тръгва от пристанището на Чивитавекия, до Рим, в посока Савона, област Лигурия. Това е последният етап от круизното му пътешествие, което трябва да стигне до Тосканския архипелаг, близо до остров Джилио. Корабът се приближава твърде много до него, опитвайки се да направи “поклон”, както се казва на моряшки жаргон, за да покаже прелестите на острова от възможно най-близък ракурс.
Огромният съд обаче се удря в подводни скали, което довежда до отварянето на цепнатина от 70 м. на лявата му страна. Ударът предизвиква рязкото прекъсване на навигацията, силно килване встрани на “Коста Конкордия” и засядането му върху подводна скала близо до брега северно от пристанището на Джилио. Част от кораба потъва.
На 11 февруари 2015 г. капитан Скетино беше осъден на 16 г. затвор. Както той, така и компанията “Коста Крочиере” бяха осъдени да платят обезщетение от 1,5 млн. евро от Министерството на околната среда, на 1 млн. евро от Министерския съвет, на 500 хил. евро от Министерството на отбраната, на инфраструктурата и на Гражданска отбрана, на 300 хил. евро от общината на остров Джилио, както и на много други суми, обезщетяващи жертвите, роднините им и оцелелите корабокрушенци.
Преди това компанията “Коста Крочиере” вече беше обезщетила 2623 пасажери и 906 членове на екипажа с 85 млн. евро.