Земята, а не Слънцето топли исландците още от 70-те години
Геотермалните ресурси може да се използват от 20 до 30 години
Българско богатство, което “не сме използвали до този момент въобще”. Така премиерът Кирил Петков определи геотермалната енергия. С експлоатация на минералните извори в страната новото правителство обещава чиста българска енергия. Подобни проекти влизат и в шестата версия на Националния план за възстановяване и устойчивост, по който България чака над 12 млрд. лева от ЕС.
Геотермалната енергия е евтина, надеждна и възобновяема. Тя може да осигурява отопление, охлаждане и електроенергия, но Европа никога не е реализирала напълно своя потенциал.
Всеки геотермален източник е уникален със своето местоположение, температура и дълбочина, затова има различни технологии. Исландия, Италия и Турция са най-големите производители и потребители на геотермална енергия наред с Франция и Германия, а напоследък и източноевропейски страни като Полша и Чехия, които се намират над басейна Подхале.
Още през 1974 ч. в. “Ню Йорк таймс” пише, че столицата на Исландия Рейкявик се е превърнала в първия град в света, който се отоплява почти изцяло с геотермална енергия заради нарастващите тогава цени на горивата. При световната петролна криза през 70-те години цената на суровия петрол на световния пазар се повиши със 70%.
Преминаването към геотермално отопление се ускорява от откритието, че Рейкявик стои директно над дълбоки резервоари с вода, някои от които горещи до 135 градуса по Целзий. Днес исландците обичат да казват, че са единствената страна на Земята, която получава топлината си от земята, а не от Слънцето. Около 85% от всички исландски домове се отопляват с геотермална енергия. Електричеството идва почти изцяло от нисковъглеродни хидроенергии и геотермални източници. По този начин се загряват също много от обществените басейни и се
подпомага производството на
домати и краставици
в специално отопляеми оранжерии
В бъдеще Исландия иска да постигне “въглероден неутралитет” преди 2040 г. и да бъде напълно свободна от изкопаеми горива до 2050 г.
Обявявайки българските планове, премиерът Кирил Петков направи сравнение с Турция, която има 1600 мегавата геотермални мощности. При нас можело да се построят до 2026 г. поне 400 мегавата. По-късно вицепремиерът Асен Василев уточни, че у нас добивът може да е по-лесен, тъй като в Турция сондите за геотермални води са на 2 км надолу, а в България - 200-300 метра.
Геотермалната енергия е разделена на две основни категории: плитка до 1 километър под земята и дълбока, за която се копае до около 8-10 км. Плитката обхваща всичко - от малки инсталации на около 1 км до отоплителни системи, изкопани едва на 1 или 2 метра в градини и оранжерии. Дълбоката геотермална енергия досега бе ограничена до области с вулканична активност като Италия, Америка и Индонезия. Колкото по-дълбоко се копае, толкова повече се увеличава температурата - с около 30°C на километър. Днес пробивите в техниките за сондиране отварят нови хоризонти.
Електроцентралите, които използват подземна топлина за задвижване на турбини, генериращи електроенергия, може да осигурят нисковъглеродна енергия, която не се влияе от климата. Това прави технологията подходяща за базови мощности. Много често тя намира приложение и за отопление на оранжерии. В Турция например селското стопанство представлява 30% от пряката употреба на геотермална енергия.
От години Анкара има стратегия и за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници. Тя е сред водещите страни в света в децентрализираното соларно отопление, както и в геотермалната енергия. Неотдавна в Хърватия турска фирма изгради най-голямата геотермална бинарна електроцентрала в Европа. В края на миналата година Световната банка одобри два заема на стойност
$ 300 млн. за геотермални
проекти в Турция
Те са допълнително финансиране към два първоначални заема на стойност $ 250 млн. С добавянето на двата нови заема се очаква да бъдат финансирани общо над 380 мвт нов геотермален капацитет, мобилизирайки около $ 555 млн. частен капитал.
В една от предишните версии на българския план за възстановяване от времето на бившия вицепремиер Атанас Пеканов също бе засегната геотермалната енергия - предвиден бе пилотен проект за комбинирано производство от геотермални източници на 5 мегавата електрическа мощност и 30 мегавата топлинна енергия. За ocъщecтвявaнe нa пpoeктa щеше да се изгради cпeциaлизиpaнa лaбopaтopия в Texничecкия yнивepcитeт в Coфия зa изcлeдвaния и oбyчeния oтнocнo cиcтeми зa гeoтepмaлнa eнepгия. Предвидени бяха 92,6 млн. лева безвъзмездни средства, изцяло за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, а мощността беше с период на изпълнение 2022-2026 г.
Най-голямото предизвикателство пред добива на този вид енергия е геоложкото картографиране, необходимо за намиране на правилните топлинни потоци и избягване на запаси от природни изкопаеми. Наемането на техниката за сондиране също не е евтино. Между 40 и 70% от разходите за големи геотермални проекти се изразходват за наем, доставка и използване на сондите. Наред с това има дълги процеси за издаване на разрешителни.
Еврокомисията от своя страна вярва, че геотермалната енергия може да помогне на Европа да постигне целта на ЕС за възобновяема енергия от 32% от потреблението до 2030 г. Но за разлика от вятърната и слънчевата енергия мерките за подкрепа на геотермалната енергия остават неясни. В миналото бяха повдигани въпроси относно емисиите, отделяни от подземните газови запаси по време на копаенето. Съществува и риск от замърсяване на водата.
Геотермалните ресурси също може да бъдат изчерпани, ако скоростта на извличане на топлина надвишава тази на естественото презареждане. Обикновено те може да се използват от 20 до 30 г., като производството на енергия може да намалее с времето.
Първи са Сапарева баня и разложкото село Баня
ТОНИ МАСКРЪЧКА
В Сапарева баня освен хотелите с геотермална енергия се топлят кметството, училище, детска градина и читалището.
Общината, прочута с горещите си минерални извори, през 2020 г. изгради резервоар за минерална вода и довеждащ и отвеждащ водопровод за 440 хил. лв. Направен е резервоар за минерална вода с обем 1000 куб. м с две камери, преливна система, изпразнителна система, довеждащ водопровод от сондаж 1 до новопроектирания резервоар и др. Така новата система дава възможност водата да се резервира през нощта, когато консумацията е минимална, и да се използва активно през деня. По този начин вече има по-пълно оползотворяване на топлинната енергия на минералните води.
Разложкото село Баня е едно от най-богатите на минерални извори у нас. Заради това и инвеститорският интерес към хотели със спа процедури и минерални басейни е голям. Минералната вода от 6-те находища е разпределена за хотелите и къщите за гости. Община Разлог е издала около 70 разрешителни за водовземане на минерална вода, като всяка година броят на желаещите се увеличава.
Освен хотелите минералната вода в Баня чрез улични чешми ползват и жителите на селото. На уличните чешми възрастните перат и дори мият чиниите си. Някои с тръби са вкарали и водата до домовете си, но общината прави проверки и налага санкции на нарушителите. Преди 3 г. бе изграден компенсаторен резервоар за минерална вода за 300 хил. лева. По този начин се решава проблемът с недостига при върхово потребление, осигурява се по-ефективно и балансирано използване на водата, по-доброто ѝ съхранение и се намаляват загубите. Минералната вода на с. Баня се ползваше и от хотелите в Банско, доставяна с цистерни.