Едно наум: Русия удря най-често през зимата
Любимите месеци за това са ноември, декември, януари и февруари
Днес, когато светът следи с лек уплах покачването на напрежението между Русия и Украйна, а във въздуха летят ултиматуми като от най-лошите години на студената война, не е зле да си припомним някои уроци по военна история. Защото, когато говорим за Русия или бившия СССР, урокът може да е повече от поучителен.
Руснаците удрят и настъпват най-често през зимата.
От царските
маршали Суворов
и Кутузов до
червените Жуков
и Конев,
от войните, водени от императорската армия, до тези, в които участва Съветската армия, настъпателните операции на Голямата сибирска мечка се провеждат най-често, когато навън дойде “Генерал Мраз”. Любимите месеци за това са ноември, декември, януари и февруари. Ето един кратък любопитен преглед.
29 ноември 1812 г. Река Березина, днешна Беларус. В условията на вече настъпила на тези ширини зима армията на Михаил Кутузов нанася тежък удар на войските на Наполен Бонапарт, които се опитват да се изтеглят от Русия. С невероятни маневри френският военен гений успява да спаси част от войниците от руското настъпление, но дори той е принуден да се съобрази с преимуществата на руския войник, свикнал да живее и воюва в изключително неблагоприятна климатична среда и условия. Всъщност термините “Генерал Мраз” или
“Генерал Зима”
като определение
за руснаците
са употребени
за първи път
от самия
Наполеон
20 ноември - 8 декември 1919 г. Гражданската война. Провежда се Хоперо-Донската операция на Червената армия срещу Донската армия на белите. Това е началото на края на Бялата съпротива срещу болшевиките. Между другото тя се развива точно на териториите, които днес наричаме Донбас, а още по- точно Донецк.
5 декември 1941 г. Втората световна война. Един милион и 100 хиляди съветски войници при поддръжката на 7652 оръдия, 774 самолета и 1000 танка започват контранастъплението на Червена армия край Москва и нанасят първото голямо поражение на войските на Германия и нейните съюзници през Втората световна война.
19 ноември – 8 декември 1942 г. Втора световна война. Провежда се операция “Уран” или огромното по мащаби съветското контранастъпление при Сталинград, довело до разгрома и пленяването на армията на фелдмаршал Паулус в едно от най-големите сражения в човешката история. Ако говорим за мащаби, към началото на настъпателната операция в сталинградското сражение участват
1 милион и 140
хиляди съветски
войници, които
воюват с общо
987-хилядна групировка на Вермахта и съюзническите войски на Германия, в това число 143 хиляди румънци, 200 хиляди унгарци, 220 хиляди италианци и 4-хиляден хърватски корпус.
3-13 ноември, 1943 г. Втора световна война. Провежда се Киевската настъпателна операция. Съветската армия под ръководството на прочутите маршал Иван Конев и генерал Николай Ватутин превзема Киев. Ако в НАТО погледнат старите съветски исторически карти за тази операция, могат да направят някои интересни аналогии със съвременната обстановка.
24 януари - 17 февруари 1944 г. Втората световна война. Провежда се мащабната Корсун- Шевченсковска операция, пак на територията на днешна Украйна, от тогавашните Първи и Втори Украински фронт на Съветската армия. Тази операция бележи края на германското военно присъствие в Украйна. Руската военна история я посочва като част от по-голямата и осъществена пак през зимата Днепро-Карпатска операция, наричана още “Битката за “деснобреговата” Украйна” (в Русия е прието за Украйна да се говори като
“левобережна” и
“деснобережна” спрямо разположението на териториите към течението на река Днепър. Общо взето “левобережната”, или Източна Украйна се води за “проруски” настроена, а “деснобережната”, или Западна Украйна - за “прозападно” и “антируски” настроена. За нас, българите, последните операции са важни и с това, че след тях Съветката армия излиза на стратегическите направления, водещи към Балканите.
12 януари - 3 февруари 1945 г. Втората световна война. Започва огромната
Висло-Одерска-
та настъпателна
операция
Над 2 млн. и 200 хиляди съветски войници при поддръжката на 36 436 оръдия и миномети, 7000 танкове и самоходни артилерийски установки и 4772 бойни самолета в рамките на 20 дни прегазват германските войски в Полша, навлизат в самата Германия и се озовават на подстъпите на Берлин.
Изводите. В цялата си история руската армия предпочита да действа настъпателно точно през зимата. Нейната стратегия винаги е била да се възползва максимално от качествата на личния си състав,
свикнал да
живее в сурова
среда,
и от доброто познаване на терена на бойните действия. И старата и съвременната руска военна техника са създавани изключително за действия в екстремални зимни условия.
Що се отнася до военния театър на Украйна, руската армия е провеждала над 300 години бойни операции на него, а през Втората световна война той е проучен и до най-малката пътечка и поточе.
По време на студената война, така нареченият “Киевски военен окръг”, призван да действа на Югозападното стратегическо и оперативно направление (демек и на Балканите), беше една от най-могъщите войскови групировки във Варшавския договор. Днешната руска армия буквално познава цялата украинска територия не до метър, а до милиметър. Всичко това, взето накуп, както се казва, “буди мисли”.
С пожелания и надеждата за дълъг мир и добри отношения имайте едно наум, когато Голямата сибирска мечка почне да трупа войски през зимата на нечия граница,
за нея зимен
сън няма,
а когато удари, го прави тежко, с крупни сили и обичайно, когато градусите слязат под нулата.