Грък откри находище на рядък яспис в Момчилградско
Грък, който живее от 10 години в България, откри находище на изключително рядък яспис. Николаос /Никос/ Дафнис е нарекъл минерала с името "Арда Джаспер ТМ". Според любителя-геолог камъкът е от вида орбикуларен яспис и до момента в света са известни само още 2 находища. Едното е на остров Мадагаскар и носи името "Оушън Джаспер". Другото находище се намира в Индонезия, където се нарича "Ривър Джаспер". Минералът е известен още като океански яспис, защото находищата му обичайно са край океана.
"Попаднахме на непознатия за нас камък със съпругата ми Асмина Склари, докато се разхождахме в планината. Стори ни се интересен и взехме няколко къса", разказа Никос. Когато двамата се прибират в дома си в Кърджали, разглеждат камъка под микроскоп и правят справка в специализирани сайтове. Оказва, че са попаднали на редкия вид орбикуларен яспис. За да са сигурни, че наистина е така, изпращат проба в музея "Земята и хората" в София. Специалистите там потвърждават, че минералът е наистина рядко срещан вид яспис.
Откритият от Никос камък е разновидност на ясписа, който съдържа или е изграден от малки, различно оцветени топчета, споени от кварц. За първи път този вид е описан през 1927 година, но побива популярност през 60-те години на 20 век. Минералът е непрозрачен, има блясък и е гладък на допир. Изключително издръжлив, устойчив е на драскотини. Любителите на минерали вярват, че орбикуларният яспис спомага за възстановяването на емоционалния баланс, поглъща негативната енергия и открива пред притежателя си нови творчески възможности.
"Почувствахме се наистина като откриватели. С Асмина решихме да кръстим камъка "Арда Джаспер ТМ" в чест на най-голямата река в района - Арда", казва Никос. Той и съпругата му избират красиво парче от редкия яспис и го даряват на музея "Земята и хората".
"Намерихме го не само за нас, но и за цяла България, за цяла Европа, за целия свят. Не само за мен или за моята жена. За цяла България. Защото ние живеем тука и съм като българите, тук е нашата къща", категоричен е Никос.
Това не е първото дарение на интересен камък, което Никос и Асмина правят на музея. Преди 4 години двамата попадат на огромен 60-сантиметров ахат. Когато разрязват камъка, за да го обработят, се оказва, че сърцевината му съдържа цветовете на българския трибагреник.
"Горната част беше с бял цвят, следваше зелен и накрая червен. С Асмина бяхме категорични, че мястото на този ахат е точно в музей и ние го дарихме. Това е богатство, с което българите трябва да се гордеят, ето защо го дарихме в музея. Там ще може да бъде видян от много хора", обяснява любителят-геолог. Той е изключително горд, че е получил свидетелство за дарение от институцията, а за церемонията в София дори пристига синът им от Гърция.
"Родопите са изключително богати на полускъпоценни камъни. За съжаление хобито да ги откриваш може да бъде практикувано в България, но не и в гръцката част на планината. Там нямаш право да събираш минерали, защото законът предвижда големи глоби и дори затвор за тези, които го правят", твърди гъркът. Той и съпругата му се запалват по колекционирането на полускъпоценни камъни, след като идват да живеят в Кърджали.
"В България живеем от 10 години. Първоначално се бяхме установили в Сандански, но там не беше спокойно. Решихме да заживеем в Кърджали и тук ни хареса много", разказа Никос. Той е родом от Катерини, но е живял в Солун и в Кавала. Пенсионирал се като военен в гръцката армия. 10 години е бил офицер на кораб, а след това още толкова в артилерията. Двамата с Асмина търсели спокойно място и го намерили в Кърджали. За времето, прекарано в България, Никос е научил български език и го говори свободно. Казва, че не му е било трудно. Гъркът е успял да научи и турски език. Често ходи на гости на свой приятел в Анкара. За разлика от съпруга си езиците не се удават на Асмина, която се справя по-трудно с българския, но отбелязва, че това не означава, че не й харесва в България.
"Тук хората са дружелюбни, не се усеща напрежение, а природата е изключително красива. Тук станахме свидетели на необичайни гледки. Никъде другаде бях виждала свободно движещи се крави, а край тях да притичват сърни и елени", казва Асмина. Тя и Никос често излизали на излети сред природата. Направило им впечатление, че на местата, които посещават, има интересни и необичайни камъни. Започнали да ги събират и така постепенно се запалили по геологията.
Двамата започват да четат в интернет информация за различните минерали. След стотици изчетени страници се шегуват, че вече са истински геолози, но без дипломи.
В намирането на минерали се включва дори и 9-годишният лабрадор Санди, който е домашният любимец в семейството. Никос твърди, че кучето често открива интересни образци.
"За да се разкрие истинската красота на един камък, той трябва да се обработи. Затова закупихме машини", казва Никос. Специалист по обработката на минерали е Асмина. Тя с удоволствие и много търпение придава форма на намерените по време на излетите с Никос минерали.
"Винаги е много вълнуващо, когато започнеш да обработваш камък. Не знаеш каква изненада има във вътрешността му. Минералите разкриват постепенно красотата си пред теб. Наистина е много емоционално", твърди Асимина.
Постепенно откриването на интересни камъни и минерали се превръщат в основно хоби на Никос, който по-рано се е интересувал от самородно злато, откриване на метеорити и е свирил на йоника. Единственото хоби, на което остава верен са радиостанциите. Никос се запалва по тях още докато е в армията и практикува хобито си до момента. Има 3 радиостанции в дома си, благодарение на които успява да осъществява контакт с хора от цял свят. Радиостанция има дори в автомобила си. Въпреки това той твърди, че истинско удоволствие му доставя търсенето на минерали, защото това го пренася в друг свят.
Никос не иска да каже къде е находището на орбикуларен яспис. Причината е, че се е сблъскал с човешката завист.
"Много хора, които обичат камъните, казват: Защо Никос откри камъка?, Никос не е българин, Никос е грък. Аз искам да съм първи, не Никос", казва гъркът. Въпреки горчивината, Никос и Асимина продължават да се чувстват като у дома си в България, а планината им дава свободата.