Дигитализация, финансиране и медицински кадри са основните проблеми в здравеопазването
Медицински кадри, финансиране и дигитализация са основните проблеми в здравеопазването, около които се обединиха представители на лекари, фармацевти, политици и индустрия по време на дискусията на тема "Здравеопазване", част от Powers Summit.
Липсата на ефективност и електронизация, не добре развита болнична система, както и не добре работеща бърза помощ са основните проблеми според д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.
Дигитализация е посока, към която трябва да се насочат проблемите пък според Димитър Маринов от Български фармацевтичен съюз.
"Смятаме, че процесът дигитализация трябва да се усили и да работи за пациентите. Смятаме, че в българските аптеки може да се използват много повече услуги. Фармацевтите могат да вършат много повече работа за здравеопазването" каза той.
Дигитализацията щяла да даде основата и да покаже проблемите, добави Маджаров. "Чрез нея ще получим информация кой как се справя в своята област. Тя обаче има своя път. Трябва да я разглеждаме като национално ядро. Не може една организация да приеме дигитализацията като нещо свое", каза той. Имала нужда от контрол обаче, заяви Маринов.
"Той трябва да е превантивен, а не последващ както в момента. Фармацевтичният съюз е направил много по отношение на дигитализацията. Тя има много големи аспекти, да работи в полза на лекари и пациенти", обясни Маринов.
За акад. Лъчезар Трайков голям проблем е липсата на кадри. "30% от студентите веднага напускат страната, още 30%, когато вземат специалност. Това е изключително тревожно" обясни Трайков. За председателя на медицинските университети в София е от особена важност автономията на медицинските университети. "Университетите не се опитваме да дърпаме чергата за нас. За нас е важно обучението да е качествено, особено в медицинските науки" каза той.
"Комисиите за специалност са от значение. Ние нямаме нищо против общи критерии за специалност, но нека ние да ги изготвим. Всички ректори сме обединени около това ние да изготвим въпросници и т.н.", обясни Трайков.
Продължаващото обучение е другото, което трябва да се взема под внимание според Трайков. "Фиксирали сме се около заплащането, но не по-малко важно е гаранцията за развитие след обучението. Нямаме стройна система за продължаващото обучение", обясни той.
Проблемите, дискутирани на срещата били стари според новия здравен министър проф. Асена Сербезова.
"Това, което дискутирахме са въпроси и проблеми, поставени през годините. Надявам се проблемите да не са същите след време.
Нищо ново не чух. Това са проблеми, дискутирани през годините. Няма да обещавам нищо, защото ще го покажа с действията си. Вие ще разберете дали съм ви чула.
Ние трябва да работим заедно, в сътрудничество, да работим ефективно.
Наболял проблем е сливането на двете болници подписах писма, с което да се спре временно това решение. Първата ми среща ще е с медицински факултет на СУ", каза Сербезова.
По думите на проф. Георги Михайлов от БСП другата година ще се направи оценка на всички медицински дейности и кадри в страната.
"Знаем, че изискванията към политиците са много големи. Все говорим за ефективност, достъпност, устойчивост, но все ги няма. Ще се направи детайлна оценка на всички медицински дейности и специалисти. Това го обещаваме, че ще се случи другата година. Първата ни насока е реална оценка", заяви той.
"Ние трябва да обърнем внимание върху катастрофалното състояние на кадрите. Осигуряване на реални условия за специализация на всички специалности в областта на здравеопазването. Ние нямаме нищо против автономията на университети. Искаме да има единна система за специализацията", добави още Михайлов.
Младите специалисти искали възможност за кариерно развитие, не много повече пари пък смята д-р Александър Симидчиев от "Демократична България".