Кирил Ананиев: И в ГЕРБ теглехме заеми, но не за да трупаме нов дълг
- Ако се даде допълнителен приход на общините, ще трябва да им се дадат и още функции, казва бившият финансов и здравен министър.
- Господин Ананиев, ГЕРБ обяви, че ще внесе проект на решение за мораториум за поемане на нов държавен дълг. Защо смятате, че това е толкова нужно?
- Защото сме разтревожени от очевидно неразумната емисионна политика на служебния кабинет. Няма как за един месец всяка седмица да се теглят по 500 млн. лв., без да се даде обяснение защо е необходимо да задлъжнява държавата толкова при сериозен фискален резерв от около 12 млрд. лв.
Изпълнението на бюджета по предварителни данни на финансовото министерство завърши с около 500 млн. лв. излишък. За да е нужен такъв дълг, трябва да има около 5 млрд. лева дефицит, което за мен е невъзможно в рамките на месец. Ако трябва да се определя или тегли нов дълг, това трябва да стане на базата на програма за управление на нов, редовен кабинет. Това ме кара да мисля, че се налага да има мораториум.
- Мислите ли, че ще намерите подкрепа за това в парламента?
- Ако някой прочете добросъвестно мотивите, които сме записали в нашия проект на решение, сам ще стигне до необходимостта от него.
- По време на управлението на ГЕРБ също бе теглен дълг, и то в немалки размери. Казвате, че нов дълг е вземан, когато това води до доходност към държавата. Да обясните какво е това?
- Разбира се, че правителството на ГЕРБ е теглило заеми, но те са били свързани единствено с рефинансиране на дълг и за покриване на дефицит в бюджета. Никога не сме си позволявали да теглим дълг само за да трупаме едни пари. Когато държавата държи парите си в банки, плаща отрицателна лихва, последните месеци от минус 0,7%. За разлика от нашите емисии, при които кредиторите, които купуваха, ни плащаха за това. В момента заради нестабилността се получава обратното -
държавата
плаща за това,
че ни купуват
емисиите
Общата загуба от това е 1,2%. Това ще се плаща от българския данъкоплатец и от идните поколения. Това е и разликата между нас и служебния кабинет.
- Каква е вашата прогноза - как ще приключи тази година?
- Ще приключим с неголям дефицит, по-нисък от предвидения в актуализирания бюджет. Считам, че няма разходи, които се налага да се извършват до края на годината, за да има разпускане.
- Да изясним нещо, за което се изказват доста мнения. През януари и февруари 2022 г. с какво може да се разполага - с 1/12 от тазгодишния бюджет, или до 1/12, но от харчовете за съответния месец?
- В закона за публичните финанси няма такова определение, че се харчи по 1/12 всеки месец, когато нямаш бюджет. Там е казано, че може да се извършва разход, не по-голям от разхода през миналата година, като се вземат предвид постъпилите приходи и приетата нормативна база до този момент.
Това на практика означава, че кабинетът има своята маневреност, защото най-големият разход през януари и февруари са пенсиите. Ще могат да бъдат осигурени и не се очаква да има проблем през първите два месеца на 2022 г. След това ще имаме бюджет. Първите големи плащания по обслужване на дълга ни са през март.
- Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че очаква датата за приемането на еврото да се спази, освен ако не допуснем пробив в управлението на публичните финанси. Вие виждате ли опасност?
- Категоричен съм, че ние трябва да положим усилия и да спазим датата, която сме посочили – 1 януари 2024 г. Има потенциален риск за пробив в публичните финанси. По-конкретен мога да бъда, когато се запознаем с програмата на бъдещия редовен кабинет. Вече повече от 10 години ни сочат като пример за управление на публичните финанси, на дълга и дефицита и смятам, че в рамките на една-две години такъв обрат не трябва да се допуска.
- Какви са предизвикателствата пред бюджета за догодина?
- Отговорът на този въпрос пак стига до това, че е много важно каква програма ще предложи новият кабинет. От нея може да се види дали ще се тръгне към опасен популизъм и ще се върви към удовлетворяване на всякакви предложения. В никакъв случай не трябва да се допуска.
Не трябва да се правят постоянни условно временни разходи на базата на теглене на държавен дълг, защото това ще задължи следващите управляващи.
Що се отнася до
инфлацията, май
бе изпуснат
моментът Кабинетът разполагаше с инструментариум, в който можеше да я задържи. Има и вносна инфлация, която не можем да елиминираме.
- Говорите за цените на енергоносителите ли?
- Да, за тях става дума. Инструментът е механизъм за формиране на цените, както и механизми за по-ефективно използване на енергията. Това можеше да бъде използвано, за да не се подложи населението на шок от 1 януари догодина.
- Как гледате на идеята за финансовата децентрализация на общините? За това се говори от години, но не се прави.
- Наистина се говори от много време. Дебатът, който трябва да се проведе, ще даде възможност да се вземе правилно решение. Аз мисля, че ако се дадат допълнителни източници на приходи за общините, трябва да им се дадат и съответни функции и компетенции.
Въпросът е назрял, няма време за отлагане, но дебатът е важен. Има място за задълбочаване на децентрализацията, но въпросът е да се намери баланс.
- Ще проработят ли някои от намеренията от коалиционното споразумение - например криминализирането на парите в плик, новата форма на ДДС фактурите?
- Дали ще проработят, зависи много от това как ще се запишат конкретните текстове в съответните закони. Моето лично мнение е, че всяка мярка, която води до изсветляване на икономиката, трябва да се подкрепя.
- Какво мислите за съкращенията в администрацията? Към ГЕРБ има много упреци, че разду чиновничеството.
- Към
администрацията
погледът трябва
да не е
политически, а
професионален Трябва да се направи преглед на публичната администрация и където има повече персонал, да се направи съкращение. Но където се налага, поради нови функции например, оптимизацията означава увеличаване. Има сфери като социалната и образователната, където това може да се наложи. Така че аз не приемам процентно пропорционално съкращаване, а оптимизиране.
- Възможно и работещо ли е въвеждането на съотношение в заплатите между шефове и персонал, каквото се обмисля?
- За хората, които работят в публичния сектор, има класификатор, който разделя администрациите в групи и във всяка има минимално и максимално ниво на възнаграждение. Ние вкарахме и тримесечен механизъм за оценка, за да се определи заплата и допълнително възнаграждение. Т.е. публичният сектор си има скала.
Ако се налага промяна, то е в ръцете на изпълнителната власт, но там няма голяма ножица. Що се отнася до стопанския сектор, там възнагражденията се определят на базата на вътрешни правила и не бива държавата да се намесва. Тя трябва да създава условия за икономически растеж за развитие на бизнеса.
- Кое е най-доброто решение в сферата на финансите, което е било взето, докато бяхте министър? Има ли такова, за което съжалявате, че не ви е стигнало време?
- Голямото предизвикателство при мен беше, че когато се върнах от здравното министерство обратно във финансовото, при разразилата се вече пандемия трябваше бързо да преструктурирам бюджета, за да осигурим социално-икономическите мерки. Успях да го направя за по-малко от седмица.
Не ми стигна време за друго важно решение.
Подготвихме
план за
въвеждане на
еврото, но не
остана време да
го приемем
Това не бе приоритет на служебното правителство. Не съм убеден, че ще бъде и на новата коалиция.
- Бяхте финансов и здравен министър. Защо най-трудно се намира човек за здравен министър, това ли е най-ветровитият пост?
- Според мен две групи причини има за това. Първата е свързана с пандемията. Служебното правителство не бе дотам настоятелно при разясняване и убеждаване да се спазват всички мерки, които още по наше време въведохме. Както и в това да убеди хората, че най-добрата защита е ваксинирането. Ако помните, при нас се ваксинираха по 30 хил.-40 хил. души на ден.
Другата голяма и трудна задача, която стои пред бъдещия здравен министър, а също и правителството и парламента, е замисляната смяна на модела на здравната система. Аз направих две кръгли маси, събрах всички заинтересовани, получиха се дебати, но не се реализира.
- Защо не успяхте? Защото здравеопазването е чувствителен и консервативен отрасъл, а интереси има много ли?
- За съжаление, е така. Виждам, че този въпрос ще се разглежда от новия кабинет А това бе голямата ми кауза. Затова ще помагам, доколкото мога с опит и знания, на бъдещия здравен министър, ако пожелае това.