Икономиката - с 4-ма министри при Луканов, 2-ма при Костов, едно суперминистерство при Станишев
За всяка нова структура да се закриват по две стари
Да не стане така, че едно ведомство привлича инвеститори, друго ги кани в индустриални зони
Според анонси от коалиционното споразумение в новото правителство Министерството на икономиката ще се раздели на две – едното ще е Министерство на икономиката и индустрията, а другото - на растежа и иновациите.
Това не е първата трансформация на министерството, всъщност то претърпява много промени през последните десетилетия. Многократно
имаше циклично
роене и сливане
на икономическите министерства.
В първото правителство на Андрей Луканов през 1990 г. имаше четири министерства - икономика и планиране, индустрия и технологии, външноикономически връзки и търговия и услуги.
Малко по-късно три от тези министерства се сляха в едно Министерство на индустрия, търговия и услуги.
При Филип Димитров отпадна и Министерството на външноикономическите връзки, така че остана само едно Министерство на индустрия и търговия – но за кратко. През 1992 г. то се раздели отново на две – търговия и индустрия, разделение, което се запази и при Любен Беров.
При Жан Виденов освен министерства на промишлеността и на търговията се създаде и ново Министерство на икономическото развитие, ръководено от Румен Гечев, както и ново Министерство на енергетиката, ръководено от Румен Овчаров.
При Иван Костов
и двете нови
министерства
бяха затворени,
като останаха две ведомства – промишленост и търговия и туризъм. През 1999 г. те бяха слети в едно ново Министерство на икономиката.
Но при Симеон Сакскобургготски през 2001 г. отново беше създадено Министерство на енергетиката.
При Сергей Станишев през 2005 г. икономиката и енергетиката отново бяха обединени в едно единно ведомство, пак оглавено от Румен Овчаров, сменен в средата на мандата от Петър Димитров. Това се запази в първото правителство на Бойко Борисов, но във второто отново икономиката се раздели от енергетиката в две отделни министерства, като също така беше създадено и отделно Министерство на туризма, които три министерства съществуват и до днес.
Сега в новото правителство, изглежда, отново ще станат четири – туризъм, енергетика, индустрия и иновации.
Така че, общо взето, извървяхме няколко цикъла на роене и сливане на министерства – от едната крайност - четири министерства, стигнахме до другата - само едно министерство, после обратно към първата крайност с четири, после отново обединение в едно и постепенно роене, като сега пак вървим към четири отделни ведомства.
За съжаление, не може да се види някаква особена полза от тези циклични промени.
Те най-често се
правят заради
коалиционни
или други съображения. Дори бих казал, че твърде много промени често пречат.
Ако някой модел работеше добре, нямаше постоянно да се правят промени. Когато министерствата се нароят много, няма координация, а и новосъздадени секторни министерства (например, туризъм), докато се структурират, намерят си сграда и персонал, и то мандатът е свършил. Обратно, когато всичко се слее в едно суперминистерство, то става неуправляемо.
Например когато икономиката и енергетиката бяха в едно,
реално това беше
министерство на
енергетиката, а
икономиката
беше на заден
план
Но министерствата не са единствените структури, които се създават.
Например в енергетиката освен министерство беше създаден и Български енергиен холдинг, който представлява нещо като второ министерство, което командва енергийните компании.
В икономиката пък всички държавни компании бяха вкарани в мегахолдинг Държавна консолидационна компания, която също е нещо като неформално министерство. Нещо повече, имаме и Агенция за публичните предприятия, чиято цел беше да контролира държавните компании и да осигури прозрачност, но резултатът е печален.
Министерството на финансите спря да публикува тримесечните отчети на държавните фирми, а новата агенция трябваше да поеме тази дейност, но все още не е станало.
Ако остане сегашното положение, ще се получи дублиране – БЕХ дублира Министерството на енергетиката, ДКК ще дублира евентуалното ново Министерство на индустрията. Може би трябва да се избере само едното от двете – или ще има секторно министерство, или ще има мегахолдинг.
Ако ще има министерство, холдингът трябва да се закрие. Не е лошо да се въведе и общ принцип –
за всяка
новооткрита
структура да се
закриват поне
две стари
Така едновременно ще могат да се правят нови неща, но и ще има принуда да се закриват други, вече ненужни институции. ДКК спокойно може да си отиде като структура, щом ще имаме отделно министерство на индустрията.
Но да не пропускаме идеята да се създаде отделно министерство на растежа и иновациите. Аз напълно подкрепям и двете цели, сложени в името – растеж и иновации.
Да, това са изключително важни цели за едно правителство. Без растеж и без иновации няма развитие. Но са нужни и инвестиции. Както изглежда, при растежа и иновациите ще бъде и Агенцията по инвестициите, но пък индустриалните зони, които са важни за инвестициите, няма да са в същото ведомство. Това може да породи проблеми – едно ведомство привлича инвеститори, а
друго решава
дали да ги пусне
в индустриалната
зона
Но има и друг въпрос – къде е мястото на инвестициите в едно правителство? Многократно напомням, че привличането на инвестиции не може да е отговорност на една агенция, която седи толкова ниско в йерархичната структура.
Ако искаме да имаме стратегически инвестиции, трябва да качим инвестициите на ниво вицепремиер – а най-добре привличането на инвеститори да е при премиера (заедно с цялата Агенция по инвестициите).
Световните компании няма да се впечатлят, ако ги пратим да се срещат с шеф на агенция или дори с министър – ако искаме да ни обърнат внимание,
трябва да ги
поканим на
среща с премиер
или вицепремиер. Защото само на най-висше политическо ниво могат да се поемат сериозни и трайни ангажименти.