Щети след 2 г. онлайн: В клас със страх от провал, дупки в знанията и бягство от реалността от реалността
Товарът, че може да заразят близките си, ги смазва. “Аз съм убиец” – с ужас живее момче, чийто татко е починал от COVID
Директори: за новите условия, трябват нови навици - как да се храним, как да ползваме санитарните помещения, как да се държим в коридора и на двора
60% от понеделник пак на училище, след като 5-и - 12-и клас бяха у дома 6 седмици
В неделя осмокласничката от столичното 1-о СУ “Пенчо Славейков” Ема Николова готви домашното си по испански и се притеснява, че в понеделник, като се върне в училище, ще започнат сериозно с изпитванията.
“По-спокойно ми е вкъщи и повече мога да се съсредоточа.
Когато сме на живо, госпожите са по-нервни
и е малко по-напрегнато. Не ставам толкова рано. Но обичам и присъствено, тогава се виждам с много хора и ми е приятно, че говоря с тях”, споделя Ема. Тя учи в паралелка с биология, английски и интензивно изучаване на испански.
14-годишното момиче се ядосва понякога по време на онлайн обучението, че интернетът прекъсва, когато правят тест. В същото време учителите обвиняват децата, че те са виновни за прекъснатата връзка и че мамят.
“Защо ни слагат под общ знаменател?”, дразни се Ема, която не разчита на помощта на родителите си, държи сама да се справя с уроците . Мечтае да стане лекарка.
За майката на Ема живото присъствие е много по-полезно за децата, затова
няма нищо против те да се тестват”,
за Ковид редовно.
Детският психотерапевт Надежда Милева описва реакциите, които се забелязват все по-често сред децата от затварянето вкъщи: засилена асоциалност, трудно адаптиране, гняв и тревожност.
Най-тежките поражения от близо двугодишното онлайн обучение са в социално-емоционален план. Една от важните роли на училището е адаптацията в социума, което сега им е отнето.
Децата все по-трудно изграждат социални умения и знаят, че във всеки момент, в който не се чувстват комфортно, могат да затворят компютъра и да “избягат”, да се “скрият” или да се конфронтират, защото са в безопасност зад екрана.
“Все по-често идват ученици с трудност при адаптацията, отказват да се върнат в училище, имат много тревожни мисли”, разказа Милева.
Изчезва естественият навик да се ходи на училище, където се общува с връстници и учители. Тези 2 години в изолация създали ново привикване и силен страх и тревога от живия контакт.
Зависимостта от технологиите
също е част от причините за отказ от връщането в училище. Стоенето вкъщи, липсата на контрол и нуждата да се избяга от реалността често се изразяват в играене на виртуални игри.
Заради онлайн обучението децата вече не познават съучениците си, страхуват се от реакциите им, от това как ще се представят, какво ще си помислят другите за тях, анализира Милева.
При тези, на които им предстои кандидатстване – в 7-и и 12-и клас, освен адаптацията от връщането се очакват високи резултати, което също създава голяма степен на тревога, че няма да се справят. Тази повишена тревожност се отразява на отношението им към самите тях,
все по-често се чува: “Аз не ставам!”, “Аз съм провал!”
В последните месеци психотерапевтката е установила още една тенденция. “Две години живеем на фона на страха и тревогата от смъртта, всеки ден чуваме броя на жертвите от COVID. Това се отразява на децата и сред тях е повишена много тревожността за здравето и живота - собствения им и на близките. Случи ми се в кабинета да влезе дете, което ми заяви, че е убиец на баща си, защото той почива от COVID”, разказва тя.
Чувството на вина и страх, че си безсилен, със сигурност покачва нивото на тревожност в децата, а изолацията дава възможност да се “хранят” фантазията и страховете им в тази посока, обяснява Милева.
Тя отчита и повишено напрежение в семейната среда, тъй като родителите изпълняват роля, която не им е присъща, а децата не могат да отговорят на техните очаквания и на тези на учителите си.
“Учениците имат нужда от разбиране и подкрепа при на връщане в училищна среда. Търпението ще даде възможност за адаптиране към стария нов процес”, категорична е психотерапевтката.
“От 21 октомври беше въведено дистанционното обучение в тъмно червените зони. На 10 ноември се върнаха част от малките от 1-и до 4-и клас с щадящи тестове. Учениците от 5-и до 12-и клас продължиха онлайн.
Пропускът за прогимназиалния и гимназиалния етап е
най-дълъг, но ощетените са всички”,
обобщава директорът на столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов” Диян Стаматов, който е и председател на Сдружението на работодателите в народната просвета.
Според него след 20 месеца в пандемична ситуация не могат да се следят пропуските на учениците. Диян Стаматов е убеден, че е нужен сериозен, обстоен и дълъг анализ по всички предмети от всички етапи, за да бъдат установени дефицитите.
Най-сложно щяло да бъде засичането на пропуските в социалните умения, психологическите проблеми на учениците и комуникативните им способности.
Не е маловажно според Стаматов създаването на навици в училище - как да се хранят, да ползват санитарните помещения, как да се движат по коридорите, как да се държат в двора . При малките това трябва да започне буквално наново.
Стаматов е категоричен, че например безопасност на движението по пътищата сексуалното образование в 9-и клас, е абсурдно да се преподават онлайн, а
трябва да е очи в очи, останалото е бутафория
Директорът предлага поне седмица срок за адаптация на учениците, смяната на средат, защото те ще са в стрес, ако се започва с контролни и класни. Той е категоричен, че масираната проверка на знанията няма да покаже реалния резултат.
Колегата му - Асен Александров пресмята какво са загубили учениците от 5-и до 12-и клас след 6 седмици в къщи.
“Губят основно мотивацията си за учене, смята директорът на 51-о СУ “Елисавета Багряна” в София, който е шеф на Сдружението на директорите в средното образование.
Според него оценките в онлайн обучението нямали нищо общо с реалните им знания. Забелязвало се, че много ученици не искат да се връщат от страх, че ще бъдат изпитвани. Някои искали предварително да знаят по какво ще бъдат изпитвани, били против изненадващите въпроси.
Вместо тройки и четворки всички ще имат шестици, с какво обаче ще им стане по-добър животът, пита се Асен Александров.
Планът е от 6 декември присъственото обучение да бъде възстановено в цялата страна. Условието е във всички общини със заболяемост над 250 на 100 хил. души учениците да бъдат изследвани безплатно с щадящи тестове веднъж седмично, а учителите - 2 пъти седмично.
За децата това ще става в началото на първия присъствен учебен ден за съответната седмица. Отсъствалите в деня за изследване ще бъдат проверявани в първия, в който дойдат на училище, обясниха от МОН.
Изключение се прави за
децата със специални образователни потребности - те ще бъдат
тествани вкъщи от родителите си.
Непълнолетните ученици ще бъдат изследвани със съгласие на родители, т.е. трябва да се попълнят декларации. А пълнолетните ще решават това сами.
Освободени от тестване са притежателите на зелен сертификат - документ за ваксинация, преболедуване, наличие на антитела или отрицателен резултат от лабораторно изследване.
Следващо условие за връщане в клас е в една паралелка поне 50% ученици да се тестват или да имат зелен сертификат.
12,5% от
гимназистите
са със зелен
сертификат,
сочат данни на МОН. А над 46% от учителите са ваксинирани.
Николай Денков: Седмица без изпитване – има нужда от адаптация
Образователният министър критикува здравното министерство за “безотговорни изказвания”, които рефлектирали върху родители и ученици
“Има тестове за всички училища за новата седмица. Около 60% от всички ученици са заявили, че искат да бъдат тествани. Процесът ще отнеме една-две седмици и огромното мнозинство от учениците ще се върнат в клас преди Коледа”, обяви министърът на образованието Николай Денков пред БНР.
Ключова се оказала промяната в заповедта на здравното министерство, с която се разреши едно вместо две тествания седмично.
“В склада има над 80 660 теста. Имаме уверение, че се очакват още няколкостотин хиляди следващата седмица. Нисък е процентът положителни проби при децата от 1-и до 4-и клас, те стоят по-затворени вкъщи. Но знаем, че след стартирането на учебната година за един месец имахме рязко нарастване на случаите във възрастовата група от 6 до 19 г. След затварянето на училищата имахме съществено спадане. Бих обсъдил със здравните власти да се гледа каква е заболеваемостта и колко са тестовете - на тази база да търсят решенията. Най-важното е решенията да се вземат съвместно, защото не са само здравни, имат социални последици, влияят върху родителите, оттам и върху икономическата ситуация. Това е институционален проблем и трябва да бъде променено”, настоя Денков.
Безотговорно е от Министерство на здравеопазването да правят изказвания, които рефлектират върху родителите и учениците по неправилен начин, коментира той.
“Целият абсурд е, че нашето министерство беше позиционирано като такова, което спира учениците да влязат в клас... Който пази здравето на хората, трябва да си обяснява мерките, с които го пази. Ние трябва да пазим здравето на учениците в рамките на това, което е задало МЗ, и да се грижим учениците да бъдат в клас”, заяви просветният министър.
Въпросът за нарушенията в учебния материал може да бъде наваксан, но няма как да се компенсират пропуснатите процеси по социализация на подрастващите, коментира Денков и препоръча: “Тези деца са се откъснали от училищната среда, трябва им време да се адаптират, затова не е добре да се започне с изпитването още в първата седмица.”
Маргарита Бакрачева, психолог:
Изтощени са и учителите - постоянно преправят уроците, за да не отегчат
Липсата на живо общуване с връстници нанася щети, особено
при големите
Като цяло обучението в електронна среда отслабва вътрешната мотивация. Днес то започва във все по-ранна възраст, децата набират все повече опит и инстинктивно търсят начини да върнат живата комуникация с връстници, която в пандемията бе ограничена. Затова не изненадва, че младите разделят ученето и училището - училището е онова, което им липсва, защото там общуват с приятели и връстници, а ученето не е толкова мотивиращо и този аргумент се засилва, особено при големите.
Всяко нещо, което е от днес за утре и е принудително, изтощава не само учениците, но и преподавателите. Трябва много време, за да се пригоди и структурира учебният материал за дистанционно обучение, особено в университетите, които се оказаха сред най-опасните средища на зараза. Преработването на цялата изучавана материя и изваждането на акцентите изискват огромно усилие, за което времето винаги е малко, защото на практика означава учебният материал да се пренапише и преструктурира. Ако обаче не се направи умело, по-скоро би отблъснало и отегчило учениците и студентите, отколкото да предизвика активното им участие в урока или лекцията.
Не само при дистанционното обучение, но и при бизнес срещите онлайн или работата хоум офис технологично организацията изисква време. Като добавим камерите и невербалния език, който е основна част от процеса на комуникация, такива срещи повече уморяват и отегчават, отколкото да бъдат полезни.
Всъщност не е случайно, че в перспективата 2030 за хибридната форма на обучение било в училище, било в университета се дава толкова много време - за да се намери баланс между присъствени и дистанционни учебни часове и да се гарантира активност у обучаваните.
Италия, Франция и Англия почти забравиха урока от вкъщи
В тези 3 държави нивото на ваксинация
сред учениците е много високо
В Италия навсякъде обучението в училищата през 2021 г. е присъствено заради високия процент ваксинирано население. Според данни от 5 декември 84,75% от жителите на Апенините над 12 г. са със завършен цикъл на ваксинация. На 4 декември в 60-милионна Италия са регистрирани 16 672 нови случая на зараза и 75 смъртни случая.
Учениците се тестват за COVID единствено в случаите на регистриран заразен сред тях или преподавателите. Тогава те трябва да направят възможно най-бързо тест и ако е отрицателен, да се върнат в класните стаи. След 5 дни тестът се повтаря, той е безплатен.
Ако в даден клас има двама положителни, ваксинираните или оздравелите от вируса през последните 6 месеца деца се следят за симптоми чрез тест. Неваксинираните пък се поставят под карантина. При три положителни случая целият клас се карантинира.
Изолацията е 7 дни за имунизираните и 10 за тези без ваксина,
като за 10-те дни класът минава на дистанционно обучение.
При детските градини е по-различно. Ако има заразен при най-малките до 6 г., цялата група минава онлайн.
В определени училища в Италия се прави мониторинг през 15 дни чрез молекулярни тестове със слюнка сред учениците. Те се извършват първоначално с помощта на здравните власти, а във втората фаза се правят от родителите, които проверяват децата си вкъщи. Прилагането на тези тестове е доброволно. Целта е правителството да държи под контрол епидемията в сектора на образованието.
Училищата в Англия не са затваряни заради коронавирусната криза през последните 9 месеца, независимо че дневният брой на новозаразените периодично се увеличава до стойности като през едни от най-тежките месеци миналата зима, когато се наложиха и национални блокирания. Английските ученици
са учили дистанционно общо около 6 месеца
за цялата пандемия
За първи път им се наложи през март 2020 г. за около три месеца и след това още веднъж през януари 2021-а. За да се върнат в училище през март, те трябваше да спазват социална дистанция. Всеки клас да влиза и да излиза в определен часови пояс и да не се смесва с друг. От по-големите ученици от гимназиите и колежите се искаше да носят маски и да правят бързи тестове всяка седмица.
Всички тези предпазни мерки бяха премахнати от началото на тази учебна година през септември, тъй като благодарение на високия процент ваксинирани в страната болниците не са пълни с пациенти с коронавирус, а броят на починалите от него е 10 пъти по-нисък отпреди година. В петък във Великобритания бяха регистрирани 143 смъртни случая и 50 584 заразени.
Британските власти са категорични, че училищата ще бъдат последното нещо, което ще се затваря, тъй като проучвания са показали, че пропуснатото време в клас се отразява сериозно върху развитието на децата. Затова на 10-дневна карантина подлежат вече само заразените ученици, а не и съучениците им. Бързи тестове всяка седмица правят само юношите над 12 г., а близо 40% от тийнейджърите са получили първа ваксина.
Във Франция учениците бяха подложени на локдаун и онлайн обучение само два пъти - през ноември 2020 г., когато започнаха да се увеличават случаите след младите, и през април 2021 г. за три седмици.
Независимо от появата на делта варианта френските училища повече не затвориха врати. Според статистиката
те са били под ключ само малко повече от 9 седмици
по време на цялата пандемия за разлика от много други европейски страни. “Тази криза може да се окаже образователна катастрофа, опитвам се да предотвратя това”, заяви в края на миналата учебна година министърът на образованието Жан-Мишел Бланке.
Новата учебна година тази есен тръгна с амбицията да няма онлайн обучение, макар и под условие, че това ще зависи от хода на пандемията. В тази връзка бяха определени 4 нива с различни протоколи на действие. Дори и най-опасното ниво 4 обаче не предвижда пълно затваряне, а хибридна форма на обучение за гимназиите и напълно присъствено за всички класове от началното училище.
75% от френските ученици на възраст между 12 и 17 г. са напълно ваксинирани. Ваксина вече са получили и 17 хил. деца на възраст от 5 до 12 г.