Елин Пелин спасява сърцето на Иван Вазов, изнася стъкленицата от пожар
Още когато е само Димитър,
иска да учи в Рисувалното
училище, късат го на
приемния изпит
Водът на Елин Пелин води началото си от панагюрското село Поибрене. Иван Вазов го е описал в романа си “Под игото”. По време на Априлското въстание селото дава много жертви.
В началото на ХIХ век от Поибрене към “софийското равно поле” тръгва някой си Станьо, който се заселва в Байлово.
Селото запустява по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия. Мъжът от Поибрене обаче харесва землището, защото става за овчарлък и земеделие. Той довежда и семейството си, заселват се и много хора от Поибрене и околните му села.
Бащата на Елин Пелин -
Иван Стоянов, наричан
Йото Варджията,
е буден и със силен възрожденски заряд мъж. Единственият грамотен човек в селото.
Надарен от природата с много сръчност и въображение, той освен земеделец е и зидар, дърводелец, майстори каруци, веялки, керемиди, тухли...
Прави проект за вятърна мелница. По този повод Елин Пелин ще напише разказа си “Вятърната мелница”, а през 1958 г. по него е заснет филм с Емилия Радева и Коста Цонев.
Безспорно най-известният човек от рода е Димитър Иванов Стоянов с псевдоним Елин Пелин. Той се ражда на 18 юли 1877 г. в Байлово като едно от 11-те деца на Иван (Йото) Варджията. Трудно е да се определи кой по ред е той, защото освен 7-те оживели деца има и четири починали - Йордан, Александър, Параскева и едно, на което не се знае името.
(Виж родословното дърво.)
Въпреки многолюдната и може би невинаги добре нахранена челяд, бащата много държи на образованието. Той продава вар в София и често се връща с книги, купени за децата му. Те израстват с “Рибния буквар” на д-р Петър Берон, стиховете на Любен Каравелов и Христо Ботев. И, разбира се, с романа “Под игото”.
Началното си образование малкият Димитър завършва в родното си Байлово. После учи две години в София и си “доучва” последователно в Златица, Панагюрище и Сливен, където завършва 6-и клас. И дотук - не завършва гимназия заради любовта му към четенето. Основно на книги от българската и руската литература.
Започва да пише още
като ученик в Байлово
Първата му отпечатана творба е разказът “Мило ми е отечеството” в сп. “Войнишка сбирка” през 1895 г. През същата година в ученическото списание “Извор” е отпечатан разказът му “На майчин гроб”, както и стихотворенията “Зима” и “Привет”.
Въпреки всичко това обаче не писането, а рисуването е голямата мечта на Димитър Иванов. Две години той е учител в Байлово и през 1896 г. кандидатства с първия випуск в новооткритото Рисувално училище в София. Но, изглежда, Мърквичка, Антон Митов, Борис Шац и другите корифеи на изобразителното изкуство не харесват художническия талант на момъка от Байлово.
Обиден или след трезва преценка, Димитър Иванов се връща в Байлово и през следващите две години заляга над писането. Вместо с бои започва да рисува с думи. За първи път начинаещият писател се подписва като Елин Пелин под стихотворението “Тихи тъги”, публикувано през ноември 1897 г. в сп. “Български преглед”. Заимства псевдонима си от народната песен “Елин пелин, що се полюляваш...”. Билката пелин е горчива и той сякаш предусеща, че ще има доста горчивини в живота си.
Писателското му име ще измести рожденото до края на живота му. Приятелите го наричат Пелинко. А той подписва творбите си с най-различни имена - Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горка Горчица и други.
Новото столетие - 1900 г., 22-годишният Елин Пелин посреща в София с обещаващ талант и празни джобове. В столицата се сближава с кръга около сп. “Летописи” с редактор Константин Величков и уредник Димитър Бояджиев.
Влиза в групата около хумористичния вестник “Българанъ”, който излиза през 1904 г. В тази група са творци като Александър Божинов, Александър Балабанов, Андрей Протич, Сава Огнянов, Васил Кирков и др.
Благодарение на проф. Иван Шишманов през 1903 г. Елин Пелин е назначен за библиотекар в Университетската библиотека, където остава до 1907 г.
През 1910 - 1916 г. работи в хранилището на Народната библиотека. От 1924 г. е първият уредник на къщата музей “Иван Вазов” в столицата. Живее и работи в дома на Вазов до пенсионирането си през 1944 г.
При бомбардировките над София през пролетта на 1944 г. в къщата избухва пожар. Елин Пелин грабва стъкленицата със сърцето на Иван Вазов и бяга навън, за да го спаси.
В същото време
изгарят целият му
архив и неиздадените
творби,
които са на хартия. Така безвъзвратно изчезва част от творчеството на Елин Пелин. Той обаче вярва, че трябва да спаси сърцето на Патриарха на българската литература за поколенията, а не своите неща.
В София Елин Пелин написва първите си зрели разкази: “Напаст Божия”, “На оня свят”, “Андрешко”, “Пролетна измама”, “Гост” и др.
През 1903 г. излиза сборникът с разкази “Косачи”, а през 1904 г. - “По жътва”. Вече няма съмнение, че в българската литература се е появил нов, силен и оригинален талант. Литературната критика го нарича “писател на българското село”. Внукът му Елин Боянов Иванов обаче казва, че е по-точно да наричат дядо му “певец на човешката душа”.
През 1911 г. излиза повестта “Гераците”, а през 1928 - “Земя”. Двете най-силни произведения на писателя се радват на изключителна читателска любов.
По време на Първата световна война Елин Пелин пише родолюбиви патриотични произведения, които издава през 1917 г. в сборника “Китка за юнака”.
През 20-те и 30-те, както и през първата половина на 40-те години на XX век писателят твори предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки.
Когато на през 1944 г. на власт идват комунистите, перото на писателя сякаш пресъхва. Едно, че новото време не го вдъхновява.
Някога учехме и
разказа “Врабчетата
на стрина Дойна”
- посредствен за таланта на Елин Пелин разказ, възпяващ социалистческото строителство и бригадирското движение.
И две - над името му тежи прокобата заради приятелството му с цар Борис Трети, с когото често ходели на лов. Той обаче използва това приятелство и влиянието си над монарха и в няколко доста остри разговора убеждава Борис Трети да спаси българските евреи.
Заедно с други български интелектуалци и общественици подписва протестната декларация срещу Закона за защита на държавата, внесен от правителството на проф. Богдан Филов с разрешаване на т. нар. еврейски въпрос.
Един ден през ноември 1944 г. нереализираният поет, но въоръжен партизанин Станислав Вихров застрелва от упор Борис Руменов (Борю Зевзека), известен поет, карикатурист и бохема, защото не искал да публикува негови стихотворения в “Българанъ”. Още тогава тръгва слухът, че Вихров всъщност е искал да убие писателя.
Елин Пелин ергенува чак до 43- годишна възраст. Жени се за Стефанка Иванова Щерева, която е с 20 години по-млада от него. Била е детска учителка в Харманли, но когато се запознават, тя е сервитьорка в столична сладкарница.
В семейството Стефанка се изявява като отлична домакиня, която благоговее пред съпруга си и прави всичко, за да му създаде уют и спокойствие, за да може той да твори. Казват, че Пелинко, някогашният бохема, се превръща в грижлив баща и кротък съпруг. На всеки празник задължително й подарявал цветя.
Умира на 86 г. на 3 декември 1949 г. Според сина му Боян Иванов писателят предава Богу дух от стреса, който преживява при бомбардировките на София и пожара в къщата на Вазов.
През 1950 г. град Новоселци до Байлово е преименуван на град Елин Пелин.
На името на писателя
е наречен и скалист
морски нос
в Антарктида
Книгите му са преведени на над 40 езика.
От брака си със Стефанка Щерева Елин Пелин има две деца - дъщеря Елка и син Боян.
Елка Димитрова - Юрукова завършва Художествената академия и така сбъдва нереализираната мечта на своя баща. Тя е много добър портретист и пейзажист, но води скромен и затворен живот и дори не участва в годишните изложби на СБХ.
Съпругът й Ради Юруков е от голям копривщенски род. Завършва право в СУ и дълги години работи като юрист в Съюза на българските писатели.
Синът Боян Иванов е роден през 1930 г. и е само на 19 години, когато баща му умира. Завършва Консерваторията и след това и журналистика. Стига до зам. главен редактор на радио “София”. Един от основателите е на програма “Орфей”. Работи и като музикален редактор и в БНТ. Страстите му са класическата музика и поезията. Автор е на стихосбирката “Заслони на любовта”.
Боян Иванов и съпругата му Елена имат син, когото кръщават Елин. Радой Ралин шеговито подхвърля да нарекат своя следващ син Пелин, но такъв не се ражда.
Елин Боянов Иванов има две висши образования - завършва педагогика в Софийския университет и магистратура във Военната академия. Изкарва си хляба като консултант. Съпругата му Галина е зъвършила испанската гимназия в София и работи в частна фирма.
Двамата имат 14-годишна дъщеря - Ерика. Тя първаначално учи в училището, което носи името на прадядо й Елин Пелин. Сега е в 138-о училище, където се изучава корейски език. Още не е решила по кой родов хуманитарен път ще тръгне...