Хасан Адемов: Когато популизмът влезе в парламента, логиката свенливо го напуска
Никой не трябва дори да си помисля, че може да превърне НС в придатък на изпълнителната власт или президентството, казва започващият 10-и мандат народен представител
- Г-н Адемов, за вас 47-ият парламент ще е десети поред, в който сте народен представител. Кои грешки от предишните девет бихте препоръчали на по-неопитните ви колеги да избягват?
- Със сигурност равносметката е вярна, въпреки че 45-ото и 46-ото народно събрание приключиха скоропостижно само след няколко заседания.
За тези години няма начин да не си допускал грешки, особено в първите години, които се характеризираха с опити за смяна на системата. Бяха бурни, бих казал революционни времена. Като един от доайените в 47-ото народно събрание бих си позволил да посъветвам новите колеги да бъдат активни и да не забравят откъде са тръгнали. Приказката за стълбата на Христо Смирненски нека да ги вдъхновява за полезни дела. Връзката с избирателите е изключително важна. В първите месеци точно те могат да подскажат на новоизбрания депутат проблеми от региона, които да бъдат представени по време примерно на парламентарен контрол.
Емоциите и усещането за величие и самодостатъчност са винаги лош съветник и съветвам младите колеги да не им се поддават.
Трябва да запомнят и че не е възможно да си компетентен по всички теми, но е задължително да се развиваш на високо ниво и да се усъвършенстваш в някои от секторните политики. Експертните оценки на предложените законопроекти са много важни, но още по-важно е те да бъдат изложени в политически контекст. Все пак парламентът е политически орган, а не примерно научен институт или лечебно заведение. Никога не трябва да се забравя, че парламентарната дейност е колективно усилие и индивидуални изяви не винаги се възприемат позитивно.
- Новият парламент ще е един от “най-младите” досега със средна възраст 40 години. А и един от най-неопитните заради многото нови депутати. Смятате ли, че новите и младите могат да върнат духа на парламентаризма и отново НС да е върховната власт в страната?
- Похвално е решението на лидерите на политическите партии да включват в листите на избираеми места нови млади лица. Тази средна възраст 40 години е впечатляваща и дава надежди най-после младите кадри да променят представата за българския парламент. По дефиниция младите са носители на нови идеи, креативно мислене и позитивизъм. Познанията, които те имат, са изключително важни за по-добро качество на законодателния процес.
Една своеобразна сплав от млади и опитни парламентаристи дава надежда Народното събрание от акумулиращ недоверие и негативна енергия да се превърне в привлекателна и работеща в името на българските граждани институция. Духът на парламентаризма може да бъде възстановен само с прозрачност, честност и откритост. Избирателят е изключително деликатен и разумен и може да разграничи истинските усилия от популизма и лобистките намерения. България съгласно конституцията е парламентарна република и никой не трябва дори да си помисля, че може да превърне Народното събрание в придатък към изпълнителната власт или примерно към президентската институция. Надявам се, че именно младите и ентусиазирани депутати няма да допуснат подобни практики, известни от миналото.
- Кои са най-ярките ви спомени от отминалите вече 9 парламента, в които сте били депутат?
- Много и разнообразни са спомените от тези години. Не мога да забравя първата клетва на 7 май 1997 година. Всеки един от тези девет парламента носи в себе си и положителни, и отрицателни емоции.
Мероприятията, свързани с членството в НАТО и Европейския съюз, председателството на Европейския съюз са незабравим спомен и основание за удовлетворение и гордост. В личен план съм доволен от четирите мандата, в които бях председател на социалната комисия на Народното събрание, и от номинацията ми за министър на труда и социалната политика през 2013 година.
Но има и много негативни спомени и емоции, свързани с различни протести. Може ли да се забрави примерно нощта на белия автобус? А и първият случай на COVID в Народното събрание отново беше свързан с моята скромна личност. Спомням си как в 23 ч председателката Цвета Караянчева на извънредна пресконференция съобщава моето име, а аз умърлушен, с температура пред телевизионния екран приемам този тежък удър на съдбата... Както се казва, никой не може да избяга от своя жребий.
- За кои хора - депутати и министри, с които сте работили през годините, съжалявате, че вече не са в политиката?
- Много са депутатите и министрите, с които съм работил - ако тръгна да ги изброявам, сигурно ще изпусна много достойни колеги. Но не мога да не спомена името на д-р Ахмед Доган, който ми даде възможността да съм това, което съм, както и всички колеги от моята парламентарна група. Има обаче и ярки имена като Стефан Савов, Гиньо Ганев, Юнал Лютфи, Филип Димитров, Георги Първанов, проф. Огнян Герджиков, Петър Стоянов, Николай Добрев, Иван Костов, които са от поколението, което отстояваше парламентаризма в класическите му измерения.
От министрите не мога да забравя всички социални и здравни министри, с които съм работил през тези години. Дано и в 47-ото народно събрание тържествува истинският дух на парламентаризма.
- От години обаче Народното събрание е институцията с най-ниско одобрение. На какво се дължи това?
- Народното събрание е публична институция и вече доста години е с много ниски нива на доверие. Като част от причините за тези негативни нагласи са езикът на омразата, арогантността, противопоставянето и непрекъснатите скандали, които отвращават и генерират недоверие. Много често вместо с проблемите на хората ние се занимаваме със себе си и това създава усещане за несправедливост. Опитите за извличане на тяснопартийни дивиденти изкривяват представата за парламентаризма като инструмент за регулиране на обществени отношения.
Но както се казва, надеждата умира последна и вярвам, че свежото попълнение в Народното събрание ще помогне да възстановим доверието в тази важна институция.
- Кое според вас бе най-силното Народно събрание - законодателно и политически? И кое не успя да свърши достатъчно работа?
- Законодателно и политически най-силно според мен беше 39-ото народно събрание от 2001-2005 г. Тогава се приеха по-голяма част от законите, свързани с членството на България в НАТО и ЕС. През този период бяха затворени всички преговорни глави, работеше се за постигане на стратегически цели, които обединяваха нацията. За съжаление, в днешно време много ни липсва обединяваща национална кауза.
Най-непродуктивни са 45-ото и 46-ото народно събрание, които не можеха да излъчат редовен кабинет и тласнаха страната до сериозни кризи. Четири избора в рамките на една година са истински прецедент с тежки последици за цялото общество.
- Редица анализатори и политолози казват, че с всяко издание на парламента все повече намалява броят на експертите в него. Има ли истина в това твърдение и на какво се дължи според вас?
- И аз имам подобно впечатление. Парламентът трябва да селектира качествени попълнения, най-добрите експерти в своята сфера трябва да се търсят и налагат, защото един добър законотворец трябва да притежава сериозна експертиза. Не мога, разбира се, да пренебрегна и политическата подготовка. Парламентът отблъсква със скандалите, които генерира, и много изтъкнати експерти предпочитат да наблюдават отстрани, вместо със своето поведение да респектират агресивната посредственост.
- Съжалявате ли, че преди вече 24 години напуснахте операционната зала, за да сте народен представител?
- Не мога да забравя онзи ден, в който след поредното нощно дежурство трябваше да отпътувам за София, за да поема по съвсем нов път. Смятах, че след кратко време ще се върна отново в операционната зала и реанимационното отделение при моите пациенти. Но съдбата реши друго и вече една трета от съзнателния ми живот премина в Народното събрание. Благодарен съм на съдбата и на всички колеги, с които съм работил, на всички партийни активисти и избиратели. Благодаря на моето семейство, че много често се налагаше да се справят сами.
- През всички тези години вие сте популярен като експерт в здравеопазването и социалната сфера. Бяхте и министър на труда и социалната политика. Ако имате възможност в момента да вземате решения, кои са най-спешните стъпки, които бихте предприели за реформи в здравеопазването и социалната сфера!
- Борбата с COVID кризите изисква ефективни мерки, но най-важната от тях и преди, и сега е да засилим темпа на ваксинация. Тежкият непродуктивен сблъсък между науката и народопсихологията води до загуба на човешки животи. И това трябва да се осъзнае и промени.
В социалната сфера няма магическа пръчка или действие, с което да се решат всички проблеми, но запазването на доходите на работещи и пенсионери в условията на галопираща инфлация е задача номер едно. Естествено, и запазване на заетостта като условие за получаване на доходи от труд. А като основна цел - достигане на средноевропейските стандарти на живот.
- Предишният парламент прие увеличение на пенсиите след три нощи караници и взаимноизключващи се предложения. Но забрави бонусите към пенсиите заради COVID. Грешка ли беше парламент без ясно мнозинство и реално без управляващи и опозиция в него да пипа в толкова чувствителна сфера като пенсиите?
- 46-ият парламент на практика без редовен кабинет, без управляващи и опозиция, без парламентарно мнозинство, в очевидна предизборна ситуация се опита да промени една доста консервативна система, каквато е пенсионната система.
Имаше и разумни предложения, които, макар и обвинени в какво ли не, решиха част от проблемите на хората. В такива случаи се размива отговорността, популизмът доминира. Когато популизмът влезе шумно и агресивно в пленарната зала, законодателната логика свенливо я напуска.