Радев спечели, защото Герджиков закъсня с 5 г. и сега невинен отнесе боя заради ГЕРБ
Най-важният играч обаче бе Бойко
Рашков, на когото либералната
десница прощава всичко - от
блокирането на границата с Турция
до влизането в университетите
24 часа преди вота
България избира между университета и казармата, написа Иван Стамболов тия дни, почитайки деня за размисъл. Е, изборът падна върху казармата, ако така разделим предпочитанията на българите.
Има обаче две важни уточнения - много силно е да се говори въобще, че това е изборът на българите. Винаги отсега нататък, когато говорим за втория мандат на президента Румен Радев, ще е здравословно да се уточнява с гласовете на колко българи е получип отново ключа за “Дондуков” 2.
И второто важно уточнение е: не че толкова изборът е паднал върху казармата, колкото, че за пореден път по нашите географски (и политически) ширини се потвърди правилото, че професор (пък бил и ректор на Софийския университет) не е висока позиция поне в очите на мнозинството, за съжаление. Видя се по гласовете, отчете се и преди това по реакциите на мнозина иначе много чели наши сънародници, а значи и съответно авторитети. Дотам, че един уважаван експерт, защитил смислен докторат, обяви ректора на Алма матер за “марионетчица”.
Жалка, много жалка е тая история, в която учените хора на България бият по главите други учени хора - техни колеги, обиждат ги с първите хрумнали им в главата нередактирани етикети. Дали защото постковидът някъде по пътя е изтрил смислените аргументи, или по-скоро защото отново се залага на омразата и тежкото противопоставяне. А още по-странното в сегашните президентски избори беше, че изявени представители на либералната десница буквално се захласнаха по кандидата на левицата. Че чак аплодираха безспорното острие в тези избори - Бойко Рашков.
Ако политиката в една държава променя съдбите на хората (или поне така е по дефиниция), то много голяма част от гражданите на същата тази държава в неделя на балотажа казаха на кандидатите за власт: Не, не искам съдбата ми да зависи от вас и моят начин да ви го покажа категорично е, като не отида да гласувам.
Рекордно ниската избирателна активност на по същество мажоритарните избори за президент не е особена изненада, но пък е звучна плесница по кандидатите за държавен глава. Дори нещо повече - по онзи, който се знаеше, че ще е победител. И е предпоследно предупреждение и към онези, които от утре ще седнат на масата за преговори, за да правят редовно правителство.
Впрочем рекордно малкото избиратели, които се явиха на балотажа, са не много добра оценка и за Рашков. Както биха казали в някое родопско село: “Язък за усилията”. То не бяха полицаи, изпратени в Софийския университет да търсят документи като за “Хемус”, не бяха ювелирни акции срещу купуването на гласове (включително и срещу самотни баби), не бе да се държат туристически автобуси на границата с Турция 5-10 часа.
Голяма случайност, разбира се, беше, че се случи по-малко от 24 часа преди балотажа. Да не изброяваме всичко, но нека да отдадем дължимото на “високата активност” на вътрешния министър, който даде всичко, за да осигури едни хубави избори в България вече на два пъти. Плюс балотажа.
Впрочем, ако някой още се чуди защо Петър Стоянов не се прежали да стане кандидат за президент на ГЕРБ освен “разделените десни”, нека не пропускаме неговите “минали връзки” точно с Бойко Рашков. Днешният вътрешен министър не стана главен прокурор “по вина” точно на експрезидента и СДС, които застанаха зад също толкова екстравагантния Филчев.
Стоянов отказа да подпише указа за назначаването на Рашков за главен прокурор (избран от ВСС с 16 от 23 гласа “за”). А ако беше приел поканата на ГЕРБ, бившият президент все пак щеше да работи в предизборна кампания, чието спокойствие и честност гарантира Рашков. И със сигурност нямаше да му се размине само като на проф. Герджиков, на когото в Пловдив два пъти му искаха здравен сертификат, докато опонентът му играеше хоро в другия край на площада.
И то, при положение че професорът няма “общо минало” с Бойко Рашков, но това не му спести влизането на полиция в университета, на който е ректор. Ех, колко хубаво би било, ако хората от МВР бяха намерили нещо съмнително. Но и без да са намерили, каквото търсеха, полицаи в коридорите на университета си е събитие, което влезе с ясен политически знак в кампанията за президент.
И въобще изненадата на тези президентски избори не е победата на Радев (все пак той реално влезе в кампанията си година и половина преди това - от деня с вдигнатия юмрук през лятото на 2020-а).
Изненада беше невижданата досега активност на един служебен вътрешен министър, който на финала буквално преигра с тези акции - все в името на така нужната ни “принципност и справедливост”. Нали?
А другата изненада без съмнение е срамежливата подкрепа на ГЕРБ за проф. Герджиков през цялата кампания. И обратното. Толкова срамежлива и възпитано дистанцирана, че понякога напомняше на кампанията за Цецка Цачева през 2016 г. Тогава дори съмишленици на ГЕРБ се питаха дали в партията искат тази институция. Та и сега партията на Борисов повтори същите грешки.
С едно изречение - преди 5 години ГЕРБ се срамуваше от Цачева, а днес Герджиков се срамуваше от ГЕРБ.
Ако преди 5 години той бе приел поканата на Корнелия Нинова БСП да го издигне за кандидат-президент, вероятно днес резултатите щяха да бъдат други.
Но през 2021 г. той прекалено късно бе издигнат за кандидат от ГЕРБ, нямаше време за смислена кампания, в която да го наложат като равностоен съперник на Радев.
А и не пролича ясна конструкция в посланията му, нямаше опитни имиджмейкъри, които заради късното обявяване трябваше и можеха да компенсират изоставането в старта.
Впрочем Герджиков демонстрира силни качества за държавен глава. Натрупа опит, показа, че кандидатите за президент може да имат и други качества освен афишираните в последните 5 г. Просто през ноември 2021 г. беше късно за кандидат като Петър Стоянов и все още рано за кандидат като проф. Анастас Герджиков.
На спечелилия изборите Румен Радев честито! И дано този път за Нова година да ни поздрави с нещо весело и оптимистично.