Румен Цонев: Произвели сме 7 милиона тона метал за 60 г.
КЦМ инвестира в технологии и екологично чисто производство, казва главният изпълнителен директор на КЦМ 2000 Груп
Румен Цонев е главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на КЦМ 2000 Груп и председател на Надзорния съвет на КЦМ АД. Инженер с над 30 г. опит в металургичната индустрия. Присъединява се към екипа на КЦМ през 1991 г. Член е на управителните съвети на редица български и международни металургични асоциации.
- КЦМ празнува 60-годишнина. Как ще отбележите юбилея си?
- За юбилеен ден се счита 17 ноември, защото тогава е получен първият метал в КЦМ. Но решихме да разположим нашите празнични събития в продължение на цялата година. Направихме няколко пъти Дни на отворените врати в КЦМ. Открихме изложби, подарихме голям концерт на Пловдив в Античния театър. За самия ден подготвихме едно бизнес събитие “КЦМ – 60 години развитие”, на което да поговорим какво е КЦМ за икономическия живот на региона и страната.
- Как отчитате присъствието на КЦМ в българската икономика?
- Ще ви кажа как се измерват тези 60 г. в цифри. Произвели сме над 7 млн. тона метали за този период за 20 и няколко хиляди работни дни. Тези числа говорят сами за себе си. В този дълъг период от време ние се позиционирахме трайно в икономиката на региона и страната и хвърляме много усилия да отстояваме тази позиция. Такива компании като нашата създават допълнителна добавена стойност. А това дава възможност покрай нас да се развиват и други компании от среден и малък мащаб, доставяйки ни услуги, компоненти и материали.
- До кои точки на света достигат вашите метали?
- Над 90% от нашите метали отиват на международния пазар. Ние сме по-скоро регионален играч и в рамките на нашата конкурентоспособност предпочитаме да изнасяме продукция в страните около България – Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Северна Македония, имаме износ и в някои страни от Централна и Източна Европа - Полша, Чехия, Словакия, една част от продукцията ни отива в Италия.
- Пандемията ограничи ли по някакъв начин географията на този износ?
- По-скоро я разшири. Когато миналата година започна пандемията и всичко беше стресиращо и непознато, нашите клиенти реагираха панически и помолиха да отложим с няколко месеца доставките ни към тях. Тогава екипът търговци в компанията успяха да намерят нови пазари в Далечния изток, където пандемията вече беше поотминала. И така изнесохме метал до Тайван, Виетнам и Тайланд, където успяхме да продадем няколко хиляди тона. Но това, за съжаление, не е по-изгодно, тъй като транспортните разходи са сериозно перо.
- Как преминава комбинатът през тези тежки месеци на пандемия?
- Въведохме много строги противоепидемични мерки. С контролиран достъп до завода, с използване на максимални количества дезинфектанти и лични предпазни средства. Инсталирахме термокамери, с които измерваме дистанционно температурата на служителите. Организирахме и няколко кампании, в които успяхме да ваксинираме близо 500 човека. Благодарение на всички мерки не сме имали пандемично огнище на зараза или нещо, което да ни накара да спрем производството.
- В последните месеци обаче новите цени на тока за бизнеса ви принудиха да спрете за кратко. Как се справихте?
- Цените на електроенергията връхлетяха целия Европейски съюз почти толкова внезапно, както и ковида. Енергийната криза влияе по различен начин на различните производства.
- Да, но вие сте в топ 10 на най-големите консуматори на ток в производството си?
- Има изделия, които не би могло да бъдат произведени без разход на електроенергия и без тях може да има нормален стопански живот. Ние сме едно от осемте предприятия в България, които участваме самостоятелно на българската енергийна борса. Начинът, по който тя функционира, води до унищожаване на голяма част от българската икономика. Когато пазарът достигне до високи ценови нива, имаш два варианта. Или да не си купиш ток, или да спреш производството. В края на август цената беше около 340 лв. и ние спряхме за десетина дни работа, за да се ориентираме какво да правим. Имайте предвид, че КЦМ работи с дългосрочни договори както с клиентите, така и с доставчиците на суровини. Целият рудодобив в Родопите на практика работи за нас. Ако ние спрем, това повлича всички по веригата. Затова продължихме да работим и ще продължим да работим. Но трябва да се намерят разумни решения. Тия прословути 110 лв. държавна помощ за бизнеса на мегаватчас консумирана енергия са палиативно решение. Трябва да се намери друг, траен вариант в рамките на целия ЕС.
- Какво имате предвид и как да стане?
- Електроенергията, която се произвежда в момента в България, е от източници, чиито цени не са се увеличили с нито лев. И ВЕИ-тата, и атомната енергетика работят със същите цени. Въглищните са малко по-високи заради квотите на въглеродните емисии, но въпреки това те са си наши, собствени суровини. В България може да се постигне много приемлива цена на електроенергията, без да се лишават енергийните компании от огромните приходи, които получават. И това е въпрос на разумни решения в рамките на страната. И ако се случи, икономиката ни ще има изключително големи конкурентни предимства.
- Има ли бизнес, който е добре в момента след тоя скок на цените?
- В момента не просто добре, а изключително добре са компаниите, които произвеждат електроенергия. Не са си увеличили разходите с нищо, но увеличиха приходите си от 6 до 8 пъти.
- За спекула с цените на тока ли говорим?
- Това е порочно функциониране на нашата енергийна борса. Цената на тока в момента не се формира в България, а в чужбина. И тя се формира от тези, които изнасят електроенергия. Когато ти изнасяш ток на 200 и нещо евро, тази цена се прехвърля автоматично и върху целия вътрешен енергиен пазар.
И все пак ние сме голяма компания и имаме резерви и собствени ресурси. Малките ще се справят все по-трудно. Освен това ние продаваме на цени, които се определят на Лондонската метална борса. Там има завишение с 10-12 процента, а не в пъти, както при тока.
- Как вашият бранш се вписва в световните тенденции за екологични производства и какво е мястото му в Зелената сделка?
- Нашето съществуване е обвързано с екологията. Преди десетилетия имахме проблеми, които отдавна са преодолени. Ние инвестираме милиони в нови технологии, които внедряваме и изпълняваме всички изисквания 100%, че и повече. Въпросът за Зелената сделка е по-различен. Аз предпочитам да използвам понятието “процес”, който да доведе до зелена икономика. За да се стигне до ефектите, които са заложени в идеята за въглеродно неутрална икономика, това би могло да се случи единствено с металите, които се произвеждат от компании като нашата.
- Как КЦМ успя да се задържи на пазара толкова дълги години в един силно конкурентен бранш?
- В годините успяхме да инвестираме огромни средства, в началото заемни, а по-късно собствени, за да може КЦМ да е добре разпознаваем в Европа. Нашите технологии са много по-добри от конкурентните в Европа и това е всичко.