Н.Пр. Мачей Шимански: Резкият отказ от въглища не е възможен и българите нямат нужда от аргументи
Подкрепата за членството на Полша в ЕС е 88%. Всяка партия, която пробва Полекзит, се обрича на политическо самоубийство, каза посланикът на Полша у нас
Докато работех по полско-българската съпоставителна граматика преди 30 г., изобщо не ми мина през ума, че един ден ще стана полски посланик в България
Политиката на ЕС в областта на климата следва да бъде справедлива, отнасяща се с необходимата чувствителност към социални въпроси
Беларус открито използва бежанците като хибридно оръжие на източната граница на ЕС
- Ваше Превъзходителство, започвам с горещия въпрос - ще има ли полски Брекзит? Как обикновените поляци възприемат ЕС и одобряват ли членството на страната в него?
- Въпросът наистина е горещ, макар че определено не заслужава да достигне тази температура. Полекзит няма да има. Подкрепата за членството на Полша в ЕС е към 88%. Всяка партия, която би пробвала да изведе страната от ЕС, ще се обрече на политическо самоубийство. За Полекзит - като за надвиснала угроза - говорят обаче опозиционни политици. Вижда се, че той e само привлекателен лозунг. Нито управляващите, нито опозицията в Полша ще допуснат този вариант, както и каквито и да е други действия, насочени към излизане от ЕС.
- Разкажете ни как се стигна до раздора между Варшава и Брюксел, който наблюдаваме в момента? Безпрецедентното решение на полския Конституционен съд, че националното законодателство е над европейското, не наля ли допълнително масло в огъня?
- Първопричината на днешните не толкова лесни отношения между Полша и Брюксел са различните виждания за посоките на развитие на ЕС. Естествено, от гледна точка на брюкселските чиновници разширяване на техните правомощия в Брюксел като столица на една федерална държава, е желателно. Все пак изглежда, че те забравят, че ЕС не е държава. Той е международна организация, чиито членове се съгласиха да се откажат от част от техните права в името на собственото и общото благо. Полша винаги е уважавала и продължава да уважава приложимите норми на европейското право, които са определени по еднозначен и експлицитен начин в европейските договори. Това е потвърдено от нашата конституция. Никъде в европейското право не пише обаче, че съюзът е този, който може да позволи (или да не позволи) прилагането на конституцията.
Радвам се, че във вашия въпрос говорите за “безпрецедентно решение” на полския Конституционен съд относно върховенството на националното право над европейското, тъй като в тази формулировка се откроява основното недоразумение. Този въпрос не е безпрецедентен - той бе разглеждан от конституционните съдилища (или техните еквиваленти) и в други страни-членки на ЕС. Тези съдилища многократно решаваха, че в някои ситуации европейските институции, на първо място Европейският съд, са действали ultra vires, тоест са превишили правомощията, получени въз основа на договорите. Такива решения имаше във Франция, Дания, Италия, Чехия, Испания, Румъния и други страни. Най-последователният поддръжник на тази практика в решенията си продължава да бъде още от 70-те години на ХХ век германският Федерален конституционен съд. Решението на полския съд има сходен характер. То не влияе върху нито една от сферите, в които ЕС получи от Полша правомощия директно и експлицитно записани в договорите.
Полша е и ще остане надежден и ангажиран член на ЕС, а поляците са едни от най-големите привърженици на общността сред всички европейски граждани. От наша гледна точка обаче силата на ЕС произтича от силата на страните, от които е съставен.
- Очаквате ли да се стигне до спиране на средствата, които ЕС отделя за Полша, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост, за който се предлага обвързване на парите със спазването на върховенството на закона? Кои членки на ЕС настояват за подобни санкции и кои защитават страната?
- Убедени сме, че средствата, които ни се полагат, рано или късно ще бъдат изплатени. Помним, че именно Полша бе популяризатор на амбициозния Фонд за възстановяване. Днес виждаме, че плащанията закъсняват. В тази ситуация считаме, че действията на Европейската комисия по отношение на полския план за възстановяване са неразбираеми и незаконни, тъй като средствата следва да бъдат изплатени в рамките на два месеца от приемането на плана. Регламентът за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост допуска удължаване на оценката на плана само след съгласуване с дадена страна членка. Оценъчните критерии са ясни и оценката на плана не може да бъде обвързана с други политически факти.
Евродепутатите призоваха към спиране на средствата чрез механизъм, обвързващ изплащането с върховенството на закона. С по-голяма сдържаност действаше Европейската комисия, която се въздържа от прибързани решения, преди Европейският съд да е излязъл с решение дали самият механизъм “пари срещу върховенство на закона” е законосъобразен. А що се отнася до отделните страни членки, само парламентът в Нидерландия поиска от правителството твърда позиция спрямо Полша. Тази тема е на дневен ред и в Белгия, Люксембург, Швеция, Дания, Финландия, както във Франция и Германия, но там става дума по-скоро за желание за намиране на компромисно решение. Нашите действия се подкрепят от Унгария, но не ни липсват съюзници и сред представители на други държави.
- Като държава, силно зависима от въглищата, на какви отсрочки се надява Полша относно климатичните амбиции на ЕС за намаляване с 55% на вредните емисии до 2030 г.?
- Както посочва Евростат, в ЕС остават само две държави, които добиват каменни въглища, като на Полша се падат 96% от добива. Ситуацията е малко по-различна по отношение на лигнитните въглища. Те се добиват в Германия, Полша, Чехия, България, Румъния и Гърция. 50% от потреблението им се пада на Германия.
Полша не отрича нуждата от провеждане на широк и амбициозен енергиен преход не само заради настоящите нужди, но и с оглед на бъдещите поколения и съдбата на нашата планета. Не бива обаче да забравяме, че отправната точка за отказ от въглищата е различна във всяка страна-членка на ЕС. Особено българите нямат нужда от допълнителни аргументи, че резкият отказ от въглищата не е възможен, а преходът в тази сфера е свързан със сериозни структурни промени.
Политиката на ЕС в областта на климата следва да бъде справедлива, отнасяща се с необходимата чувствителност към социални въпроси. Създаването на отделна финансова квота за нашия регион в рамките на Модернизационния фонд е стъпка в правилната посока, но тя далеч не е достатъчна. От друга страна, Полша се противопоставя на инициативи като предложението за разширяване на системата за търговия с емисии с два нови сектора - строителството и автомобилния транспорт. Това ще доведе до значително увеличаване на цените на енергията. Също така много важно е изпълнението на амбициозни цели в областта на климата да не подкопава енергийната ни сигурност.
- Ситуацията с нелегалните мигранти на полско-беларуската граница не се успокоява, разположени са необичайно много войници, обявено е извънредно положение и планове за изграждане на защитна ограда. Очаква ли Варшава дипломатическа помощ в комуникацията с Минск, или пък военна за охрана на границата?
- Миграционната криза на източната граница на ЕС бе предизвикана от Беларус, която открито използва бежанците като хибридно оръжие. Беларуската хибридна атака представлява планирано разпалване на кризата, в която тази държава ползва методи и средства, доскоро характерни само и единствено за престъпни организации. Тези действия бяха открито заявени от президента Александър Лукашенко след въвеждането на пореден транш санкции срещу Беларус в края на юни тази година.
За да упражни натиск върху ЕС, Беларус насърчава мигрантите да дойдат в страната, като обещава преминаване към държави от Западна Европа. Знаем, че Беларус предприема усилени действия за откриване на нови въздушни връзки между Минск и страни от Северна Африка, Близкия изток и Азия. Само между май и август т.г. в Беларус бяха докарани над 10 000 мигранти, основно от Ирак. След няколкодневен престой службите за сигурност ги прехвърлят на границата с Полша. По време на пътуването те често са пребивани, обирани и принуждавани да плащат подкупи. Цената за организиране на прехвърлянето варира между 2000 и даже 12 000 долара. Тези хора често не осъзнават, че няма да имат възможност за законно преминаване на границата на ЕС и даже ако преодолеят беларуско-полската граница, няма да бъдат допуснати в Германия или Франция, но ще останат в Полша до приключването на процедурите за получаване на бежански статут. Разбира се, има и законосъобразни начини за подаване на молби за международна закрила, но не сме регистрирали такива случаи на граничните пунктове с Беларус. Мигрантите напускат теоретично безопасната за тях Беларус, в която пристигат като туристи, за да подадат молба за бежански статут не в Полша, а чак в по-богатата Западна Европа.
Полша не е сама по отношение на миграционната криза. Получаваме политическа подкрепа както на ниво ЕС, така и от отделни страни членки. Специално от Германия, която е крайна спирка за мигрантите. Също така Общото събрание на ООН осъди ескалиращото нарушаване на човешките права в Беларус и използването на мигрантите за политически цели. Кризата, предизвикана от Лукашенко, е насочена срещу целия ЕС. Нашата задача е охрана на външната граница на ЕС. Въпреки масирания наплив на мигранти се опитваме да изпълняваме тази задача със собствени сили.
- Как бихте коментирали факта, че няколко области в Полша много бързо се обявиха за “зона, свободна от ЛГБТ”, но след директива на ЕС също толкова бързо се отказаха от решението си?
- В медийното отразяване имаше много изопачавания, чрез които въпросът придоби различен мащаб и форма. Предлагам да започнем отначало. Полското общество, както и българското, в по-голямата си част изповядва традиционни, християнски възгледи. Можем да го прочетем например в двете конституции, които дефинират брака като съюз между жена и мъж. Независимо от това полската конституция, както и по-подробните разпоредби, например на трудовия, наказателния и гражданския кодекс, гарантират принципа на недискриминация и предвиждат строги наказания в случай на неравноправно третиране, включително на лица с различна сексуална ориентация. Полша е държава, ратифицирала Истанбулската конвенция, която съдържа и текстове относно социално-културния пол. В придобилите известност решения на няколко местни власти не става дума за зони, свободни от ЛГБТ. Вместо това в тях се заявява желание за защита на традиционното семейство и съпротива срещу пропагандирането на ЛГБТ идеологията, която невинаги е съвместима със съществуващите традиции и закони.
- Вие сте свързан с България още преди да бъдете назначен за посланик в София. Разкажете ни откъде произхождат тези връзки и интересът ви към българския език?
- По образование съм славист и въпреки че започнах професионалната си кариера като библиотекар в библиотеката на Национален институт “Осолински” във Вроцлав, по-късно успях да продължа да развивам славянските си интереси в Института по славянознание на Полската академия на науките. Именно там се присъединих към екипа, работещ по полско-българската съпоставителна граматика. Това ми даде възможност да науча езика и да направя няколко кратки посещения в София. Тези събития се случиха преди тридесет години. По онова време изобщо не ми мина през ума, че един ден ще стана полски посланик в България. Тогава дори не знаех къде се намира полското посолство.
- Направихте няколко фотографски изложби в София и в страната. Наблюдавате ли засилен интерес? Как съчетавате дипломатическите си задължения с фотографското изкуство?
- Открих възможността да използвам хобито си – фотографията, в работата като дипломат по време на предишния ми мандат - в Хърватия. Ръководителят на фотоклуб Загреб предложи да представи фотографии на птици, които са основен обект на моите снимки. Изложбата предизвика много голям интерес (тя бе посетена и от тогавашния президент на Хърватия) и по-късно пътуваше из цялата страна, давайки ми възможност да се срещна с многобройни, много важни и високопоставени хора.
Първото събитие в София, на което успях да се представя след пристигането ми, бе изложбата “Цветове на мъглата”, организирана от Полския институт в София на “Моста на влюбените”. След това тя посети Шумен, а днес може да се види в Морската градина в Бургас.
Съчетаването на работата на посланик с фотографията не е лесно. Костюмът, който е моята работна дреха, не е най-добрият камуфлаж, въпреки че понякога съм снимал птици, облечен и с тази маскировка. Задачите, които трябва да върша като посланик, не могат да отидат на заден план заради хобито ми. Затова най-често, когато снимам, “крада” време от семейния живот.
CV
Н.Пр. Мачей Шимански е посланик на Полша в България от лятото на 2019 г.
Завършил е славянска филология в Силезийския университет през 1981 г. и е доктор на хуманитарните науки
Бил е посланик в Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора и после само в Сърбия
Преди идването си в България е генерален директор на Дипломатическата служба. Оглавявал е и Дипломатическата академия към Министерството на външните работи