Маргарита Хранова: Първото ми турне беше в Куба, няма друга публика като тяхната
В Консерваторията започнах да пея в трио, но винаги съм знаела, че ще бъда самостоятелен изпълнител
- Неотдавна излезе най-новата ви песен “Сън”, защо я посветихте на българските летци, г-жо Хранова?
- Песента е изключително красива и това се дължи на Биляна Ангелова, която написа музиката и текста. Аранжиментът е на Георги Цветков, прекрасен музикант от група “Сленг”. Това е нещо като изповед, плод на преживявания на Биляна. “Сън” е третият сингъл, който правим заедно. Първите “Ти” и “По пътя” сътворихме с нея и Емо Бояджиев, който за съжаление, си отиде от този свят. Двамата бяха много близки и след неговата кончина тя направи тази песен. Игор Марковски я чу и каза, че е много красива. Мина лятото и реших, че я е забравил. Шашнах се, като разбрах наскоро, че клипът вече е почти готов. Много приятна изненада. Този път аз не участвам в него, а е снимана актрисата Стефка Янорова. Игор Марковски реши песента да е посветена на Военновъздушните сили. Във видеото, което е като филм, героинята очаква нейният любим мъж да се завърне от полет.
- Има ли и друга песен, която скоро да се завърти в ефира?
- О, да, има доста нови неща. Една от тях вече представих пред публика. В конкурса “София пее” изпълних песента “Моя късна любов” на композитора Иван Кръстев по стихове на Джина Дундова и аранжимент на Димитър Гетов. Спечелихме първа награда. Иван Кръстев е прекрасен варненски музикант, ученик на Параскев Хаджиев. Задават се още много песни, които вече съм направила. С Иван Кръстев имаме цял албум, който чака да бъде издаден. Ще съдържа 14 нови песни, в момента ги подреждаме и мастерираме. Идеята ни е
да издадем лимитирано количество с дискове, които да раздаваме на ценители
Вече според мен никой не си купува албуми на физически носители, всеки тегли от интернет. Албумът ще носи името на една от песните - “Мелодия за двама”, и се надявам да излезе до края на годината. Освен музиката и почти всички текстове са на Иван Кръстев. Той е не само талантлив музикант, композитор и диригент, но също е и много добър поет.
Със Симфониета - Враца, имаме един прекрасен проект, в който участва и чудесният млад музикант Георги Милтиядов. Цяло лято правихме концерти из България, но сега заради ковид се наложи да спрем за известно време.
- Дълги години се изявявахте и като актриса. Какво се случва с театралната сцена?
- Театърът за мен замръкна. Последната ни пиеса беше “Крадци по гащи”, след това нещата се разпаднаха, всеки пое по своя път. За съжаление, оттогава не сме имали други постановки. Преди това с Ивайло Христов, Дони и Нети играехме една страхотна пиеса - “Кастинг”, в която се разказва за музиканти. Всеки път, като се видим някъде, все си казваме, че трябва да подновим този спектакъл, хубаво ще е, но моментът сега е неподходящ.
- Колко време играхте в театъра?
- Първата постановка беше през 1999 г. Тогава ме наградиха със “Златна лира” и се запознах с продуцента Здравко Попов, който дойде да ме поздрави. Каза, че иска да се чуем, защото има нещо предвид. Оказа се, че иска да направи частна театрална трупа, в която аз да играя и да пея. Много се изненадах от това предложение и отвърнах, че изобщо не знам дали ще мога да се справя. Когато обаче разбрах, че първата ни пиеса ще е с Ивайло Христов, казах, че ще се постарая, пък и ще науча много неща от него. В “Сластно, страстно и горчиво” тогава участваха и три млади актриси, една от които беше Диана Любенова. Тръгнаха ни нещата, после играхме в Театъра на армията “Едмън” по Дейвид Мамет. Продължихме с “Нощен квартет”, “Крадци по гащи”.
В пиесите винаги
играех и пеех
Беше много приятно. Ще е трудно сега да се възстанови това, организацията е много сложна, трябва да се правят турнета, за да има и възвръщаемост на средствата. Ще видим, времето ще покаже.
- През годините сте печелили десетки награди. Коя е най-ценна за вас и ви носи най-хубави спомени?
- Всички са важни за мен, наградите показват, че съм оценена за това, което правя. Радвам се, защото всеки човек, полагайки труд, иска да види, че има резултат от усилията му. Сред много ценните ми награди е тази от конкурса в Сопот, Полша. Състоя се през 1979 г., бях съвсем млада певица. Тогава представих “Устрем” и една полска песен. Конкуренцията в този музикален фестивал беше огромна. Получих първа награда, на сцената бях с голям симфоничен оркестър. Беше наистина голяма радост за мен, защото беше престижен форум, а аз бях едва в началото на кариерата си. Ценна ми е и първата награда, която получих като самостоятелен изпълнител. През 1972 г. на “Златният Орфей” взех второ място и това ми даде голям тласък, за да тръгна напред и нагоре. Разбира се, ценя и всички останали призове. Имам награди от “София пее” с песента “Ирина” на Атанас Коцев, спечелих и в Александрия, Египет. С “Албена” на Найден Андреев пък взех приз в Палма де Майорка. Участвала съм във всички конкурси, които имаше навремето. Имам награди от Дрезден, Братислава, пазя си ги всичките, разбира се.
- Как ви възприемаше публиката в екзотични държави като Куба, Египет?
- В Куба бяха незабравими, няма такава публика като тяхната. Като аплодират, стават на крака. Първото ми турне там беше през 1974 г. с групата “Шест плюс едно”. Иван Пеев , бившият съпруг на Лили Иванова, лека му пръст, ме покани да пея в групата като солистка заедно с Борето Годжунов и още две вокалистки. Турнето беше невероятно. Спомням си, че беше много горещо и влажно, но човек забравя за тези неща, когато излезе на сцената и публиката го аплодира толкова топло. Концертите бяха както в големи зали, така и навън, на открито. На едно от участията ни беше толкова горещо, че не се издържаше. Стискаш зъби и чакаш да свърши, за да се скриеш някъде да се охладиш на климатик.
За конкурса в Александрия, Египет, заминахме след “Златният Орфей” през 1972 г. Заведе ни директорът на нашия конкурс Генко Генов. Първо бяхме в Кайро, няма да забравя какво движение беше, при нас по онова време нямаше толкова много коли. Там отвсякъде хвърчаха автомобили, отляво, отдясно, всеки свиреше с клаксона. Ходихме да разгледаме пирамидите, беше много, много интересно.
Там хората хич
не си даваха зор
да са точни
Ако беше обявено нещо за девет часа вечерта, то започваше евентуално в девет и половина, че и по-късно. И конкурсът закъсня, всичко се случваше лежерно, вероятно климатът ги кара да действат така.
- Имате много дуети, как се организираха навремето тези съвместни изпълнения?
- Имам и такъв албум със събрани дуетни песни, който може да бъде преиздаден. Общо взето авторите на песните ни събираха. Винаги с огромно удоволствие съм пяла с мои колеги. Даже сега записахме с Орлин Горанов една песен, защото сме заедно в Ансамбъла на въоръжените сили. Преди това пак с него и ансамбъла направихме парчето “Ти”.
- Притеснявахте ли се в началото на кариерата, когато ви предлагаха да пеете с вече утвърдени имена?
- Вълнението наистина беше голямо. Като млади изпълнители всички много се стараехме, имахме амбицията да постигнем нещо. Аз започнах навремето с трио “Обектив-71” през 1971 г. в Естрадния отдел на Консерваторията. Николай Куюмджиев беше основател на групата. Бисер Киров имаше контакти в Русия и беше поканен да направи голямо турне там. Взе със себе си триото и оркестъра, който също се казваше “Обектив-71”. После правихме големи сборни концерти с Мишо Белчев, с манекени, с балет, беше страхотно. Николай Куюмджиев обичаше грандиозните концерти, истинска красота.
През 1972 г. ме поканиха да се явя като самостоятелна изпълнителка на конкурса “Златният Орфей”. Практиката тогава беше лауреатите да правят турне из България. И аз започнах да ходя на концерти с оркестъра “Обектив-71”, а в триото взеха друга певица.
- Имахте ли някакви страхове, когато започнахте самостоятелна кариера?
- Ангажиментите ми с триото беше само началото, а и аз пеех основния глас. Винаги съм искала да бъда самостоятелна певица. Дори още като ученичка в ансамбъл “Маяковски”, с художествен ръководител Емил Георгиев, въпреки че бях най-малката, винаги пеех отпред. Още тогава излизахме зад граница. С групата, с танцовия, хоровия и драмсъстава имахме голямо турне в Съветския съюз.
Първата песен, която записах за Националното радио, също направих като самостоятелен изпълнител. През 1969 г. Николай Куюмджиев ме покани да изпея “Ако ти ме обичаш”, българския вариант на прочутата When a man loves a woman. Завъртя се в радиоефира и постепенно започнах да получавам предложения за работа, да записвам нови песни. Така се срещнахме с Найден Андреев, Атанас Фотев, Александър Йосифов и т.н.
- Как избирате новите имена сред авторите на песни, с които да работите?
- Може би те ме избираха още навремето. А понякога се случва случайно. С Милен Македонски например направихме страхотен албум по негова музика, автор е и на почти всички текстове. Преди години участваше като композитор в един конкурс в Стара Загора, а аз бях жури. Той представи песента “Тихи стъпки”, изпълни я една млада певица. Като приключи конкурсът го поздравих и му казах, че песента е прекрасна и бих я изпяла с удоволствие. Записахме я в Пловдив и продължихме да работим. С Иван Кръстев пак стана случайно. Едно момиче ми предложи негова песен, записах я и продължихме с него да работим заедно.
- Как гледахте двамата си синове с толкова активна кариера?
- Моите родители, които за съжаление, не са живи, много ми помагаха. Иначе е абсурд с толкова пътувания.
Имаше и трудни години, в които се налагаше да правим концерти основно в чужбина
Доста време изкарахме в Скандинавски страни. И децата ми идваха редовно с нас в Швеция, Финландия. За тях беше изключително интересно да се докоснат до друг свят, различен от соца. Докато бях на сцената, те бяха в публиката или в стаята в хотела. Работили сме и по кораби, където беше истинско забавление за тях. Идваха и с майка ми, но пътуваха само когато не бяха на училище.
- Колко внуци имате вече?
- От големия ми син Кристиян, който ще направи 43 години, имам двама внуци - Иван, на 22 г., и Кристиян, на 16 г. Малкият тренира футбол в “Септември”. Много добре се справя, викаха го и в националния отбор, спортна надежда е. Големият също беше много добър, но се отказа, сега е последна година в Американския университет в Благоевград.
Малкият ми син има момче Дориан, още няма 2 години, роди се на същата дата като чичо си - 27 декември. Около нас са само момчета. Малкият ми син сам се научи да свири на пиано и сега свири на внука ми. Той пък, въпреки че е малък, се опитва да пее, интересно е, че е много ритмичен. Може и да излезе от него музикант.