В Долината на плача няма място за предизборни песни и пляски
Спряха плановите операции в болниците, но
защо кампанията за парламент и президент
продължава. Кандидатите да анулират
веднага срещите с избирателите, за да не
се разнася заразата. Ако имат още какво
да ни съобщят - да го направят в медиите
България се намира в Долината на плача. При 150 и нагоре починали всеки ден от коронавируса това няма как да не го признаят дори яростните антиваксъри.
Според математика проф. Витанов това означава много нови случаи с COVID и висока смъртност. Пак според него точно в седмицата между двата тура на президентските избори 14 - 21 ноември,
се очакват
локални пикови
стойности
и едва след това кривата на черните рекорди да започне да спада.
Разбира се, всички знаят, включително и служебните здравни власти, че причините за това не са една и две. Да не повтаряме пак всичко, но ето част от тях - малкото ваксинирани, ниската здравна култура, неспазването на абсолютно никакви мерки (качете се в градския транспорт и ще се убедите от пръв поглед). Да, зелените сертификати натиснаха леко спирачката, но много нежно. Народът пак си иска баровете и дискотеките, моловете и ресторантите, сякаш в сутрешните новини не е чул за поредните сто и повече жертви. Нищо. Преглъщат новината със сутрешното кафе и продължават нататък.
За да се усетят малко по-яко спирачките, министър Кацаров разпореди да спрат плановите операции в болниците.
И пациенти, и лекари знаят много добре какво означава това за тежко болните. Но мълчат и падат “жертва” - за да се спре поне малко разпространението на заразата.
Мисля си обаче как ли потърпевшите понасят гледката с предизборните срещи на кандидатите за депутати и за президент. Всеки ден се провеждат стотици срещи с избиратели - усмихнати като за снимка лица, ръкостискания, поднасяне на букети, чупене на погачи с мед, весели раздумки. И главно щедри обещания - всичко в тона на добрите стари политически традиции. И малцина от кандидатите се замислиха, че сега нито е времето, нито мястото за предизборни песни и пляски.
Защото на хората (да, същите тези техни евентуални бъдещи избиратели) заразата
гори под краката
им в буквалния
смисъл
Хиляди от тях посрещат деня с положителен PCR, стотици изпадат в ступор как да се доберат до лекар и с какво да се лекуват, а други - изтеглили най-мрачния билет, звънят трескаво на Бърза помощ или още по-лошо - търсят как да настанят своя близък в болница, защото симптомите му влизат в “червената” зона.
И за зла участ точно в тази втора ковидна година българинът отива пред урните за трети път. И за трети път е облъчван с посланията на кандидатите за власт - общо някъде към петнайсетина хиляди. Само за вота на 14 ноември кандидатите за народни представители са 5016 души. Почти толкова бяха и на предишните две изборни дати. На когото се е налагало да ги слуша - главно професионално задължени, отдавна е разбрал, че се повтарят едни и същи послания, едни и същи обещания.
Всичко стана толкова познато, репетирано и рецитирано почти без грешка, та някои от кандидатите в чудо се видяха какво да променят, за да изглеждат като чисто нови. Е, смениха си прическите, очилата и тоалетите, пипнаха някои от лозунгите, но голяма и дълбока промяна няма и няма как да има. Нормално - няма как три пъти да се готвиш за избори през броени месеци и три пъти да измисляш нещо коренно различно, и то в рамките на една година. Дори и да обещаваш да изпратиш хора на Луната или в Космоса, и на това избирателят гледа с насмешка, защото на него тук и сега не му е до космонавтика, а до съвсем реални драматични проблеми. Ситуацията е екстремна, каквато впрочем беше и преди 4 април.
Но и тогава, както и днес никой от политиците не предлага нещо очевидно - че
предизборната
кампания трябва
да спре. И то
веднага!
Разбира се, няма как да очакваме здравният министър да го предложи, макар (вероятно) да си го е мислил тайничко десетки пъти.
Нали се обръщат към него с “Доложете, Кацаров!” Тоест тук място за колебания и размишления няма. Нито за такива предложения да спре кампанията. Сакън!
Напротив - Кацаров днес и сега гори между два огъня. Единия трябва да го гаси с голи ръце, защото на пандемията хич не дреме, че някой иска да спечели властта.
Другият се очертава като вторичен, но е също толкова яростен и може да “изяде главата” на всеки управляващ - и това е очевидният факт, че в пик на пандемия се прави предизборна кампания и се отива на избори. Как да наблягаш на строгите мерки, на мечтата за локдаун - поне частичен за нарочените над 60 години без ваксини, на безпрекословно изискване за зелен сертификат, когато в същото време същите тези хора трябва да имат коридор за изборите. Да отидат и да гласуват, без да ги проверяват за QR код. От това по-шизофренно едва ли може да стане, нали? Е, и като нямаш никакви други алтернативи, спираш плановите операции.
Има обаче и друг вариант, в който политиците може да помогнат поне малко. И това е сами да поискат да спре предизборната кампания. За всички партии и за всички кандидати за президент. Никакви срещи с избиратели, никакви селски вечеринки, никакви пътуващи автобуси и агитки. Нула! Каквото било дотук - било. Който има все още да ни съобщи нещо ново, с което да спечели свои избиратели,
да се обърне към
медиите и
социалните
мрежи
Хем ще са модерни, хем ще са дали поне милимикронен принос, за да не е толкова висока четвъртата вълна. Че иначе избирателите може да се удавят, преди да стигнат до урните.
Хайде, кандидати за президенти и за депутати - ако сте отговорни, ако наистина мислите за народа, както обичате да говорите, ваш ред е да покажете колко сте съпричастни с болката на хората заради здравната катастрофа, в която се намираме. И до която се докарахме и със съдействието на немалко от политиците и държавните мъже, които не пропуснаха нито веднъж да употребят политически зловещия вирус.
Затова, избиратели, по това ще ги познаете колко им пука за вас, какво правят, за да спрат пандемията, и какво премълчават само и само да спечелят няколко бюлетини повече на изборите.