Българите искат строги регулации за новите техники за производство на ГМО
Българите искат новите техники за производство на ГМО да бъдат регулирани строго, според социологическо изследване, поръчано от екологично сдружение "За Земята", пише БТА.
Национално представителното проучване е изготвено за организацията от "Маркет Линкс" през август т.г. с 1055 респонденти. Според резултатите, над 71 процента от запитаните българи смятат, че трябва да се запазят строгите регулации и да се прилагат правилата им и по отношение на новите геномни техники. Над 60 на сто от запитаните са категорични в това си желание, отбелязват от "За земята". Тези правила изискват извършването на оценка за безопасност, одобрение преди допускане на отглеждането на растения и животни, контрол при влагането им в храни и фуражи, обозначаването на съдържанието им върху етикетите на храните и проследяемост, поясняват от организацията. Според данните, 16,5 процента от гражданите не могат да дадат отговор на въпроса, а едва около 12 на сто смятат, че не трябва да се прилагат тези правила.
Новите геномни техники, известни още като новите ГМО, са инструменти на генното инженерство и се използват за промяна на генетичния материал на растения, животни и микроорганизми, включително и за генетична терапия на хора, отбелязват от организацията. В някои страни вече се отглеждат генетично редактирани растения. Учените и фирмите, произвеждащи семена и препарати за растителна защита твърдят, че растенията, генно изменени чрез тези техники, не са ГМО и са безопасни заради по-голямата прецизност и по-частичната промяна в гените. В същото време има редица изследвания, публикувани в научни списания, които показват, че те могат да доведат до специфични рискове за здравето на хората и околната среда, отбелязват от "За Земята".
В следващите месеци Европейският съюз ще трябва да реши как да регулира тези продукти - като ГМО или по друг начин, като Европейската комисия предприе редица стъпки в посока дерегулация на новите ГМО, което не се приема добре от граждани, фермери, биологични производители, големи търговски вериги, редица учени и научни организации в ЕС, отбелязват природозащитниците.