Защо грантоедът е против биологичния пол? Заради скандала Конституционният съд реши правилно, но допусна груба грешка
Конституционният съд реши правилно,
но допусна груба грешка
Конституционният съд реши, че “полът” е изцяло биологическо понятие – но по същия казус допусна, че само т. нар. интерсексуални могат да сменят пола си. Не, не могат!
Полът като
биология се
определя на
клетъчно ниво
По-конкретно - от комбинацията на хромозомите в така наречените гамети – клетки, които решават репродуктивната роля на организма. Те са или мъжки, или женски, трето няма. Човек може да произведе или сперматозоиди, или яйцеклетки, но никога и двете. И така е при всички млекопитаещи. При т.нар. интерсексуални имаме рядка аномалия, която води до появата на полови органи и от двата вида. В миналото това се наричаше “хермафродит”. Но и в тези случаи полът на клетките пак е един и не може да бъде сменен. И това е много важно да се фиксира юридически, защото незнанието е довело до хиляди човешки трагедии в миналото.
До неотдавна след раждането на “интерсексуал” хирурзите избирали на око единия или другия пол и нанасяли корекции. Често грешали. Представете си драмата на човек, който има вторичните полови белези на жена, но на клетъчно ниво е мъж. Или обратното. Обикновено тези състояния завършват със самоубийство. Затова
КС е длъжен
да коригира
изключението,
което прави за “интерсексуалните”. То узаконява кастрирането на бебета.
Полът трябва първо да се установи чрез ендокринни и други изследвания, след което външните му изяви да се приведат в ред с биологията.
Разбира се, българската грантоедна общност не е съгласна с пола като биология. Например сдружението Българският хелзинкски комитет прати на КС съвсем различно становище. Но самото становище си противоречи и се самоопровергава. Според него “полът” имал не едно, а цели 9 проявления – “хромозомен пол, гонаден пол, вътрешни полови органи, външни полови органи (гениталии), хормонален пол, вторични полови белези, приписван при раждането пол, психичен пол (джендърна идентичност) и изразяване или още проявление на джендъра/пола”.
Дотук добре. Но не е ли очевидно, че това са съвсем различни понятия, които принадлежат на различни науки и се нуждаят от различни думи? Първите 6 са от биологията и физиологията, седмото е от гражданското право, а останалите самото становище нарича “джендърни”.
Различният термин го има и в езика на западните експерти, и в опорките на хилядите активисти, които се съревновават за грантове, и в оригинала на Истанбулската конвенция. Там виждаме две отделни понятия: sex (пол) и gender (род, социална роля).
Защо само у нас грантоедната общност воюва с юридическото понятие “пол”? Защото
тази кокоша
слепота има
чисто
политическа цел
Но за нея по-долу. Казах ли, че в оригиналната Истанбулска конвенция много ясно се разграничават sex (пол) и gender (род)? Добре, казвам го пак. И пак. Защо тогава в българския текст чл. 3, точка В от конвенцията пише следното: “Пол” означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.”? И няма никаква биология! Няма! В оригинала я има, а в българския превод я няма! Сега грантоедната общност, ДПС, ДБ и евродепутатите от БСП ни карат да ратифицираме едно извращение. Затова бих попитал КС – а защо не потърси становище от Министерството на външните работи? Нека кажат кой е виновен за подмяната на понятията!
Надявам се прокуратурата да се заеме с това.
А че има умишлено зловредна намеса, лъсва още в чл. 4, където пише буквално следното: “Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция… трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата… и т. н.”
Чакайте малко, нали току-що се даде определение за пола като социална роля и никаква биология? Сега хем имаме пол, хем социален пол? Явно някой нарочно е сменил думата, но си е оставил пръстите.
И тук стигаме до най-важното –
кой пречи на
джендърните
права и
свободи?
Не и консервативните политици!
Не и КС! И аз не! Пречи точно тази липса на ясни понятия, която ни налагат грантоедите.
Ако уважаемите представители на ЛГТБ напрегнат красивите си умове, те няма как да не проумеят, че ги вкарват в напълно ненужен конфликт с биологията и правото. Ако искаш абсурдното, не получаваш нищо. Нямате ли своя отделна дума, и вас все едно ви няма. Колко лесно е да се остави на мира думата “пол” и да се вземе на въоръжение само думата “джендър” или по-добре “род”? Полът не може да се сменя, но джендърът вече наистина е въпрос на личен избор и Темида е длъжна да се съобрази.
Компромисното решение “социален пол” също вкарва ЛГТБ каузата в глуха линия. КС определи ясно – полът е биология. Биологията не е предмет на социалните науки. А правото е формална наука, чиято цел е да налага точни определения. Това е самата биологическа същност на правото. Както вълкът инстинктивно яде агнетата, така Темида инстинктивно унищожава двусмислията. Ако търсите правно признание, “социалният пол” няма да ви го даде.
Всъщност думата джендър (род) отдавна е наложена у нас. Има десетки джендърни проекти, джендърни програми, джендърни изследвания и дори джендърни учебни дисциплини в университетите.
Тази дума е нещо като “Сезам, отвори се” – кажеш ли “джендър”, и потичат реки от грантове. Защо тогава се посяга на думата “пол”?
Защото става
дума за
политическа
манипулация
Днешните нива на социалното неравенство достигат и дори надхвърлят стойностите от края на ХIХ и началото на ХХ век. В миналото това води до класови борби за преразпределение на част от богатството. Днес елитите са си взели поука от миналото и правят всичко възможно това да не се повтори.
За целта сред масите се насажда идеологията за различните идентичности – расови, сексуални, джендърни, етнически, религиозни, какво ли не. И между тях умишлено се помпат скандали. Като се раздухват десетки конфликти на идентичностите по социалния хоризонтал, избягва се класовият конфликт по социалния вертикал.
Именно затова се воюва с биологическия “пол”,
за да се раздухва
ненужен
конфликт
Ако понятията са отделни, хората могат да се разберат без проблеми. Но когато човек види кражба на понятието, обхваща го гняв. Започват спорове, крясъци, късане на ризи. Създава се контролиран хаос, който хем скрива големите социални проблеми, хем отваря вратите за колониалното навлизане.
Увлечени във фалшивите конфликти между идентичностите, хората забравят, че България е на първо място по социално неравенство в Европа. Че у нас имаме най-регресивната данъчна система на света. Че имаше един референдум. Че вече половин година нямаме дори формална демокрация и по всяка вероятност това ще продължи още дълго. Всичко това минава на заден план - виновен е простият, нетолерантен български народ.
Но не българите са тези, които в миналото са кастрирали хомосексуалистите, правели са циганите на сапун, избивали са евреите, търгували са с роби и са изгаряли вещиците. Доколкото я има, нетолерантността у нас е вносна стока.