Диана Митева: „Класическите“ банкови услуги са много по-евтини, ако ги правите дигитално
- Банките постоянно правят инвестиции в кибер сигурност, но не бива да забравяме, че е необходимо и клиентите да внимават за своята безопасност, казва изпълнителният директор на Банка ДСК
ОЩЕ АКЦЕНТИ ОТ ИНТЕРВЮТО:
- Има нужда от български закон, който да казва как се прилагат санкциите по “Магнитски”
- За банките става все по-скъпо да съхраняват парите на клиентите, затова има и промени в цените на финансовите услуги
- Променят се традиционните методи за съхранение на пари и алтернативите са взаимни фондове и доверително управление
- Как банковата система се предпази от пандемията и кризата, за да остане стабилен партньор на бизнеса, г-жо Митева?
- Реакцията на световните, европейските и националните регулаторни органи беше навременна, като приеха спешни мерки за справяне с негативните ефекти от пандемията. С подкрепата на банките това позволи да се поддържа висока ликвидност и не доведе до остър спад на кредитирането дори и през най-тежките месеци на 2020 и 2021 г.
В България в началото на 2020 г. БНБ обяви пакет от мерки за банковия сектор, сред които капитализиране на пълния обем на печалбата с мерки, които целяха допълнително укрепване на капиталовата адекватност.
БНБ и банките съгласуваха и одобриха Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества, изготвен от Асоциацията на банките в България (АББ).
Така съхранихме капацитета на банките за отпускане на нови кредити и те имаха възможност да предоставят облекчения на клиентите си при обслужването на заемите. От този ред се възползваха много предприятия, сред тях и малки фирми, домакинства.
В трудната ситуация на 2020 г. банките се включиха и в различни правителствени програми, чрез които се отпускаха кредити на физически лица и предприятия със затруднения.
Днес и банките, и клиентите гледат към фазата на възстановяване на икономиката.
- Какво показват данните - здрава ли е българската банкова система?
- Да, те затвърждават оценката за високата устойчивост на банковата ни система дори в условията на COVID кризата.
- Вие сте председател на банковата асоциация - от този пост виждате ли някакви скрити опасности за банковата стабилност? Например как ще се отразят кредитните облекчения, дадени заради пандемията.
- Предизвикателствата, които бих определила като “опасности”, са видими и са свързани най-вече с пандемията.
Дейността на банките се определя от състоянието на икономиката. Неравномерният растеж, въпреки постепенното ѝ възстановяване, се отразява във всички сектори. Това влияе върху инвестиционните решения на фирмите и потребителските нагласи на домакинствата.
В момента договаряме индивидуално конкретните възможности за преструктуриране на клиентските задължения - нещо, което банките не са спирали да правят през последните месеци.
- Чуват се все повече гласове, че централните банки в цял свят печатат пари и това отключва инфлационна буря. У нас валутният борд не позволява това, но инфлацията влиза отвън. Може ли да бъде успокоена с финансови решения?
- През 2020 г. водещите централни банки - Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка, Английската централна банка и Японската централна банка, въведоха различни по вид и мащаб мерки и програми за подкрепа на икономиката и финансовите пазари като противодействие на пандемията.
Така реагираха и след Глобалната финансова криза от 2007-2009 г., но сега мащабът на действията бе доста по-голям. Дебатът днес е дали е настъпил моментът за оттегляне на стимулите, след като се забелязват признаци за възстановяване на икономиката. Колко дълго тези стимули да продължат и как да протече тяхното оттегляне - с намаляване на обемите на изкупуване на активи и плавно повишаване на основните лихвени проценти, или процесът да се случва едновременно. Не забравяйте, че освен паричната политика на централните банки, върху инфлацията се отразяват и процеси, върху които банките не влияят - това е случващото се в енергийния сектор, в начина на измерване на инфлацията на европейско и национално ниво и други фактори.
- Кога ще свърши времето на ниските лихви - отлагането на това движение върви трета година? Какво определя днеслихвената политика на банките?
- От ключово значение е централните банки да намерят отговорите, свързани с оттеглянето на стимулите. Например Федералният резерв на САЩ обмисля да започне постепенно намаляване на обема закупувани активи до края на тази година, след което към края на 2023 г. да започне постепенно вдигане на лихвените проценти. В еврозоната ЕЦБ все още не е решила дали и кога ще започне това.
Затова и изключително ниските лихвени проценти се очаква да останат още известно време. Това носи както позитиви, така и негативи за банките, но те се съобразяват с решенията на централните банки.
През последните години банките печелят все по-малко от основната си дейност - разликата между лихвите по депозити и кредити.
В момента лихвите по депозити на банките у нас са сред най-високите в еврозоната, където преобладават отрицателни лихви.
Същевременно лихвите по кредитите са най-ниските от когато и да било, което подкрепя домакинствата и бизнеса и кредитите растат.
- Реална ли е опасността ниските лихви да стимулират кредитирането, а то пък неизбежно да вдигне ръста на лошите кредити?
- От теоретична гледна точка ниските лихвени проценти стимулират търсенето на кредити, инвестициите и оттам - икономическия растеж.
Ниските лихвени проценти не са обаче единственият фактор, който влияе върху инвестиционните решения и намеренията на фирмите и домакинствата да теглят заеми. Работеща и сигурна икономика, предвидима среда за правенето на бизнес, справедлива съдебна система са фактори с по-голямо влияние върху тези процеси.
Затова и не може еднозначно да се заключи, че ускореното кредитиране води след себе си и някакъв ръст на необслужваните кредити.
Да, кредитирането се забави в хода на пандемията, но не спадна значително. Несигурността беше много по-висока, отколкото сега, но делът на необслужваните кредити продължи да намалява. Според последните данни на “Банков надзор” на БНБ към края на второто тримесечие на 2021 г. обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни) спада до 3,27 млрд. лв. спрямо 3,32 млрд. лв. за предишното тримесечие.
- Ще дойде ли пак моментът БНБ да стопира рязко кредитирането? Предупреждение за това ли е вдигането на антицикличния буфер за догодина?
- В средата на септември 2021 г. Управителният съвет на БНБ реши да увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, за банките на 1%, който влиза в сила от 1 октомври 2022 г.
Банките няма да имат проблем както досега да покрият този буфер, тъй като по последни данни на БНБ капиталът, който превишава минималните и задължителните изисквания, както и определените буфери, възлиза на 4,66 млрд. лв.
- Масово през последните месеци фирми и физически лица купуват имоти с инвестиционна цел и от банките изтичат средства към този пазар. Как ще коментирате тази тенденция?
- Решения за закупуване на имоти - първи дом или с цел инвестиция, се вземат дългосрочно, а не в конкретен етап на цикъла на жилищните цени. Постепенното възстановяване на икономиката, ръстът на доходите, очакваното нормализиране на пазара на труда и очакванията за нарастване на заетостта влияят допълнително върху търсенето на жилища. По принцип при равни други условия, когато търсенето изпреварва предлагането на даден актив, цената му нараства.
- Защо все повече банки въвеждат такси за по-големи суми? Вървим ли към превръщане на банките в трезори, на които плащаме да пазят парите?
- Банките не само у нас трябва да адаптират своите бизнес модели и поведение спрямо средата на ниски и отрицателни лихви. Което води до това и клиентите не само у нас да преосмислят начините на опериране и съхранение на своите пари. Тези процеси текат отдавна глобално. Банките в еврозоната предлагат отрицателни лихви/такси за съхранение по депозити много преди това да започне в България. У нас отскоро банки го прилагат за клиенти със значителни парични средства по сметките им.
Заплащането на -0,7% от банките върху превишението на техните резерви над минимално изисквания размер е основен фактор за вземането на решения относно лихвената политика на всяка банка и определя значителен разход, който е неизбежен и трябва да бъде обезпечен.
Въпреки тези тенденции банките са най-сигурните и предпочитани места, на които гражданите държат парите си, но за самите финансови институции става все по-скъпо да съхраняват средствата на клиентите. Поддържането на висока ликвидност и сигурност е свързано с високи разходи от банките, макар да не е по тяхна воля, нито печелят от това.
- Таксите за класическо банкиране също се повишават. Това опит да се приучат клиентите към онлайн банкиране ли е? И има ли трайна тенденция за поевтиняване на онлайн услуги?
- Вие самите сте регистрирали видимия факт, че банките предлагат на клиентите си чрез своите решения за електронно и мобилно банкиране много по-евтини услуги.
Почти всички медии пишат за таксите и комисионите на банките, но малко са тези, които подчертават, че отдавна са налични евтини, удобни и сигурни начини за модерно дистанционно банкиране.
Т. нар. от вас класически банкови услуги се оскъпяват поради непрекъснатата нужда банките да правят все повече подобрения и нововъведения.
Банките трябва не само да се адаптират към новите реалности, технологии и обществени потребности, но и да гарантират сигурността на операциите, както и стриктно да спазват всички закони и регулации.
Банките са много по-регулирани от останалите финансови посредници, в т.ч. от малките и по-големи посредници, които навлизат на пазара, и това създава условия за неравнопоставеност и некоректни сравнения.
Банките не оперират само и единствено като търговски дружества за разлика от почти всички останали бизнеси, а държавата им вменява и множество социалноотговорни дейности по силата на различни закони, които не се заплащат от нея, а те също са свързани със значителни разходи.
Класическите банкови услуги могат да се извършват много по-евтино чрез модерните способи за банкиране. Това е и една от причините интересът към тях и използването им непрекъснато да растe.
- Какви алтернативни възможности предлагат банките на клиентите си освен традиционните депозити?
- В новата реалност на ниски и отрицателни лихвени проценти и свръхликвидност се налага да адаптираме бизнес моделите. Депозитът не е единственият начин за съхранение на пари. Алтернативни решения са взаимни фондове или доверително управление.
Клиентите си дават вече сметка, че традиционните методи на съхранение на парите им ще претърпят промени, и се преориентират към подобни алтернативни решения с помощта на банковите консултанти. Всяка банка може да предложи най-добрите за клиентите си инвестиционни решения в допълнение на съхранение на пари по банкова сметка.
- Какъв е трендът в дигиталното обслужване?
- Пандемията ускори процесите по дигитализацията на банковите услуги, които текат много преди това.
Дигитализацията върви успоредно с киберсигурността и за банките е изключително важно да предлагат услуги, които не само да са достъпни от всяка точка, по всяко време на денонощието, но и да са защитени и сигурни. Така клиентите се чувстват спокойни, когато използват банкови услуги по електронни канали.
Нужно е обаче и клиентите сами да се грижат за собствената си безопасност - да не споделят данни в социалните мрежи или по телефона на лица, които се представят за банкови служители.
Добре е да знаем и да напомняме постоянно, че банката никога няма да поиска от своите клиенти да предоставят по имейл или в телефонен разговор чувствителна информация относно карти, кодове за достъп до електронно банкиране, трансакции, баланс по сметка и други подобни данни. Нито ще поиска от своите клиенти да инсталират приложения и да осигурят дистанционен достъп до своите устройства. По този начин клиентите дават достъп на измамници до компютрите и мобилните си телефони, което е равносилно на това да дадете на крадците ключ от къщата си.
- Какви ще са новите европейски правила във връзка с финансирането на тероризма и прането на пари?
- През юли Еврокомисията публикува нов т.нар. AML пакет от законодателни предложения за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари и финансиране на тероризма (принципът му на действие е по аналогия на Банковия съюз).
В момента тези идеи се обсъждат и българската банкова общност участва в дебата чрез Европейската банкова федерация, на която АББ е член, както и през Министерството на финансите, с което имаме традиционно добра комуникация.
- Законът “Магнитски” и списъците, които българското Министерство на финансите изготви на десетки компании, поставиха ли под изпитание банковата ни система? Бизнеси и хора понасят сериозни негативи и обжалват пред ВАС - вече има и случаи на извадени от съда българи от списъка. Трябва ли ни наш закон, който да улесни институциите в подобни случаи?
- Да, прилагането на санкциите “Магнитски” не беше лесно, но с общи усилия и непрекъсната комуникация с регулаторите и държавните органи банковата система премина през това изпитание нормално.
За да няма притеснения от т.нар. български списък, би било много удачно за такива въпроси на местно ниво да се изработи и приеме български закон, който да постановява как точно се прилагат подобни икономически санкции. Готови сме експертно да участваме при съгласуването и подготовката на подобен акт.