Ръчното броене на разписките не отменя машинния вот
l Борисов похвали ЦИК за решението, двамата с Радев влязоха в единомислие
l “Това е като да имаш кола и да я буташ”, реагира Мартин Димитров от ДБ
l Петков и Василев също сезираха ВАС заедно с Манолова
Ръчното броене на контролните разписки не отменя машинния вот, то е допълнителна гаранция. Затова и непримиримите противници Бойко Борисов и Румен Радев приветстваха решението. Но ще се завърнат ли нощните бдения на членовете на секционните и районните избирателни комисии в “Арена Армеец” и ще спрат ли партиите да се замерят с обвинения, че някой манипулира резултата от вота. Поне на единия въпрос отговорът трябва да дойде от Върховния административен съд тази седмица.
Тройна жалба във ВАС внесоха в понеделник Мая Манолова, “Демократична България” и “Продължаваме промяната”. Те искат да се отмени решението на Централната избирателна комисия от 29 октомври, че ще се броят на ръка всички разписки от машинното гласуване.
Машината вади протокол от вота веднага след края на изборния ден и резултатът е ясен. Но пък от въвеждането на устройствата за гласуване до днес витаят въпроси кой владее софтуера и дали не е възможно резултатът да се “пипа”.
Ръчното броене пък продължава с часове, правят се грешки от секционните комисии, те се натрупват да им проверяват протоколите и да предават книжата в РИК - познатите от години кадри как изморени и изнервени хора с чували обикалят по тъмно спортните зали в областните градове, в които обикновено се помещават районните комисии.
Според жалбата на трите “протестни” партии с решението на ЦИК се нарушава Изборният кодекс и се отваря възможност за кражба на вот на 14 ноември.
ВАС трябваше да се произнася по въпроса и за предишните избори, когато обаче ЦИК реши, че няма да се броят всички разписки, а само в отделни секции - като контрола. Тогава пък ГЕРБ го сезира, но съдът не уважи жалбата.
Как се стигна до решението на ЦИК?
Предложението дойде от членовете на комисията от квотата на ГЕРБ, но “против” гласуваха само 2-ма - говорителят Росица Матева (издигната от “Изправи се БГ! Ние идваме”) и предложеният от ДБ Любомир Георгиев. На заседанието не бе другият говорител на ЦИК Цветозар Томов, който също е против.
По същата схема се разцепиха в мненията си и партиите. С адмирации реагира веднага председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. “Поздравявам ЦИК. Това е до голяма степен крачка напред към прозрачността или поне донякъде да не смеят да излъжат толкова, колкото предишния път”, коментира той.
Така заедно с Румен Радев влязоха в единомислие. Президентът предложи още през януари да се броят разписките за вота на 4 април. Тогава обаче от ГЕРБ не настояваха за промяната, но и гласуването с машини бе по желание. На същата позиция като ГЕРБ и Радев застанаха и от столетницата.
Броенето на разписките от машините е допълнителна гаранция, че не е манипулиран софтуерът им, смятат от БСП. “Не виждаме някакво нарушение на закона в решението на ЦИК за броене на хартиените отрязъци от машините. В Изборния кодекс точно и ясно е записано, че резултатите от изборите се броят на база на извадената разписка и протокол от самата машина”, смята левият кандидат за депутат Иван Иванов.
Малките партии обаче видяха погазване на Изборния кодекс. Първа против се обяви Мая Манолова. Тя първа внесе и жалбата до ВАС, че това е и “опит да бъдат върнати манипулациите и кражбата на вот”. Съзря нова коалиция на големите - ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС. Разписката няма никаква защита и всеки може да си напечата, посочва тя пред съда.
“Това е все едно да имаш автомобил, но да го буташ на ръка, защото имало рискове”, реагира във фейсбук кандидатът за депутат на ДБ Мартин Димитров.
Според обединението Изборният кодекс никъде не въвежда задължение на секционните комисии да броят контролни разписки и да попълват допълнителни протоколи. Освен това така ЦИК променяла кодекса. “Контролната разписка не е документ, отразяващ вота на избирателя - такъв е единствено протоколът, отпечатван от машината”, посочват в жалбата си до ВАС пък от ДБ.
Към групата на недоволните се присъедини и новата формация на Кирил Петков и Асен Василев. Като ефективна мярка с купения вот определят те ползването на машинния вот на последните избори. “Машините допринасят за повишаване на доверието на обществото в провеждането на честни избори в XXI век. Завръщането към ръчно броене на хартиени разписки не съответства на тези цели и може единствено да създаде ненужно напрежение”, подчертават от коалицията на Петков и Василев.
Как беше досега?
На 4 април гласуването с машина бе по желание, а не задължително, както сега за всички секции с над 300 избиратели. Тогава с устройствата гласуваха 789 923 души от общо 3 334 233 избиратели, които отидоха до урните. Протоколите, които машините разпечатват, се преписваха на ръка от членовете на всяка СИК в друг протокол, като се събираха резултатите от вота с машини и от хартиените бюлетини.
Тогава президентът Румен Радев се обяви за това да се сверява разпечатания от устройствата протокол с отрязъците, но не последва реакция от партиите, нито от ЦИК. На извънредния вот на 11 юли броенето се направи само контролно в извадка от 1343 секции в страната и 30 в чужбина или при повреда в машината. ЦИК обаче бе твърдо против да е във всяка секция, а констатацията на обществения съвет след проверката на протоколи от броенето на контролни разписки показа, че “не бяха установени неточности в резултатите от машинното гласуване”. Според съвета сверяването с разписките е недадежден метод.
Преди изборите на 11 юли от ГЕРБ поискаха да се броят разписките, като многократно се позоваваха на същото искане от държавния глава. Партията на Борисов дори сезира ВАС с мотив, че няма пълно броене, но съдът отхвърли искането. Магистратите заключиха, че разпоредбите на Изборния кодекс не го изискват, а “контролните разписки като съдържание и брой нямат отношение към законосъобразното упражняване на активно избирателно право”.
Какви бяха резултите?
100% от гласовете, подадени с машина на 4 април, бяха отчетени като легитимни. Тоест нито един от 789 923 гласа не е останал като недействителен. Единствено сред хартиените гласове имаше 86 527 недействителни. На 11 юли с машина са гласували 2 477 943 души, като общият брой на всички недействителни гласове е 9342, като те са от хартиени бюлетини, което показва и рязък спад в гласовете, които остават извън крайния резултат.
Какво следва от това решение?
На предстоящите избори в края на деня машините изкарват автоматично протокол с всички гласове, като той е под формата на дълга касова бележка. Резултатите от този протокол обаче трябва да се сверят с отрязъците - малките листчета, които всеки избирател взема от машината и пуска в урната, след като е направил своя избор. Броят гласували за конкретна партия и кандидат трябва да се свери ръчно от членовете на секционната комисия.