Стефан Шивачев: Преди 111 г. Пловдив дава началото на Деня на будителите
Още може да се желае за отбелязването на този празник, като се отървем от ограниченията на ковидпандемията, казва историкът
Стефан Шивачев е директор на Историческия музей в Пловдив от 1993 г. Автор и съавтор е на книгите “Очерци за историята на Пловдив”, “Тракийската организация в Пловдив”, “Книга за Пловдив” и др.
Бил е общински съветник и зам.-председател на общинския съвет.
Награден е със златен медал “Капитан Петко войвода”, почетните медали “110 години от Съединението на България”, “135 години от Освобождението на България” и др.
Носител е на званието “Следовник на народните будители” през 2013 г.
- Г-н Шивачев, Пловдив е дал началото на много светли годишнини. Действително ли за първи път в града е отбелязан Денят на народните будители през 1909 г.?
- Наистина е така. След 1885 г., когато за първи път в Пловдив се чества Денят на Ботев и на падналите за свободата, през 1909 г. отново в Пловдив се поставя началото честването на народните будители. Това става на 22 септември - година след обявяването на Независимостта на България.
За жалост,
малко е
известно какво
е станало
тогава
в Пловдив. Знаeм за някакво отбелязване, но в крайна сметка в пресата се появяват съобщения, че за първи път в нашия град е честван Денят на народните будители.
Трябва да уточним, че е епизодично и е само през 1909 г. Още повече че след три години започват Балканската война и последвалата Междусъюзническа, които изместват фокуса на общественото внимание.
И в крайна сметка отбелязването на Деня на народните будители е било забравено.
- Кога честванията се възобновяват?
- Възобновяват се през 1922 г. по идея на министъра на просвещението Стоян Омарчевски в правителството на Александър Стамболийски. На 1 ноември, който по тогавашния църковен календар е ден на свети Иван Рилски, се препоръчва да бъде ознаменувана почитта към духовните водачи на българите. Започва цитирането на Паисий Хиленарски, на Софроний, Неофит Рилски, Братя Миладинови, Григор Пърличев.
- През годините Пловдив винаги е бил водещ в духовно отношение. Да припомним, че Вазов е живял в този град и в него е написал “Епопея на забравените”. Какви други пловдивчани можем да посочим, които са будители?
- Един от тях е видният краевед Стою Шишков. В книгата си “Пловдив в своето минало и настояще”, издадена през 1926 г., той формулира
списък на
пловдивските
будители с
идеята, че градът
е от първите,
откърмили
духовни водачи
и родолюбци. В списъка на Шишков попадат около 50 души. Започва с имената на Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови и техните братовчеди, които носят същите имена. Делото им е изключително от гледна точка на утвърждаване на българщината в Пловдив.
Когато те идват през второто десетилетие на XIX в., гърцизмът е преобладаващ. Само 20 г. по-късно благодарение на Чалъковци българите финансират и създават първите училища в Пловдив към черквите “Св. Георги” и “Св. Иван Рилски”.
През 1850 г. възниква първото класно училище в града и е свързано с името на Стоян Чалъков. Тук живее Найден Геров, създател на първото българско училище. След като става руски вицеконсул, неговата дейност е продължена от Йоаким Груев.
- Има ли позабравени будители?
- В последните години такъв е отец Кирил Нектариев. В продължение на 25 г. е бил протосингел на гръцкия митрополит. Като такъв е един от заможните хора. Всички спестени пари - около 460 000 гроша, Нектариев дарява за девическото образование в пловдивската епархия.
За сравнение, по негово време една къща в Стария Пловдив - тези, с които и сега се гордеем, се е продавала за 5-7 хил. гроша. С негови средства са създадени девическите училища в Сопот, Карлово и Калофер.
Той е смятал, че благодарение на образованието ще се преборим с гръцката, протестантската и католическата пропаганда.
Когато говорим за пловдивските будители, не бива да изпускаме и двамата
титани на
българското
книгоиздаване
през втората
половина на
XIX в. Христо Г.
Данов и
Драган Манчов
Техните книжарници са в Свищов, Пловдив, Велес, Русе и Солун. И са разпространявали учебни помагала във всички български земи. Пловдивчанинът д-р Иван Чомаков е от видните борци за българщината.
- Смятате ли, че Денят на народните будители в днешно време се отбелязва подобаващо?
- Знаете, че през 1947 г. тогавашният режим забранява честването на будителите. И се възстановява през 1991 г. За училищата този ден е неучебен и е предназначен децата да посещават музеи и обекти на културно-историческото наследство.
Винаги около 1 ноември Историческият музей е бил пълен с ученици. Бихме могли много да желаем още. И дай боже да се отървем от всички ограничения около пандемията.
- Удовлетворен ли се почувствахте, когато преди няколко години ви удостоиха с почетното звание “Следовник на народните будители”?
- Почувствах го като признание за всичко, което съм правил. То не е свързано с материални награди. Залата на народната библиотека “Иван Вазов” беше препълнена, когато получих отличието.
- Тази година издадохте календара “Изгубеният Пловдив”, който включваше съборени емблематични сгради като Куршум хан, аптека “Марица”, Бирената фабрика. През 2022 г. какъв календар подготвяте?
- Ще бъде посветен на едно знаменателно събитие в историята на България от края на XIX век, където Пловдив е център. А именно откриването на Първото земеделско промишлено изложение, проведено през 1892 г.
За първи път България се показва пред Европа като съзидателна.