Класиката, преразказана от актриса за родените с 3 екрана - GSM, телевизор и компютър
Виктория Колева от Народния театър и издателство “Труд” подготвиха поредица от 6 книги за учениците от 7-и до 12-и клас
Описах за тийнейджърите “Тютюн” с мои коментари, за да им е лесно, а после приятно, казва актрисата
В пандемията и в онлайн обучението на децата им липсва прекият контакт и личната връзка с учителите. Те имат нужда някой да им обясни с прости думи сложните неща в големите произведения, да ги проумеят, обяснява Колева
Тя е една от най-харизматичните актриси в Народния театър, има повече от 120 роли на сцената, а наскоро се впусна в невероятно приключение - пише помагала, с които учениците лесно да разберат текстовете на класиците. И то по учебните правила.
За целта Виктория изчита наново целия учебен материал, сама прави преразкази, но добавя към тях и свои коментари - за героите, за историческите моменти, така че най-достъпно да обясни на малкия читател всичко онова, което той трябва да знае.
Поредицата ѝ “Класиките, преразказани за ученици” включва 6 книги, в които всеки ученик от 7-и до 12-и клас ще открие преразкази на изучаваните творби по литература.
Какво обхваща всяко от помагалата, виж по-долу.
- Г-жо Колева, написахте 6 помагала за учениците, с които да им обясните разбираемо текстовете на класиците по литература. Как ви хрумна?
- Идеята зрее от 2 години, търсех най-подходящата форма, чрез която да я осъществя. Срещнах партньорството на Книгоиздателска къща “Труд”, които много въодушевено я подкрепиха, решихме, че ще работим заедно, и така започна всичко. Колкото до самата идея да помагам на учениците, е нещо, което винаги е стояло в моята актьорска професия - да помагам за духовното израстване на хората, е и част от моята същност.
- Как се правят помагала, които да бъдат разбираеми за днешните деца?
- Наистина беше много трудно. Прочетох отново всички книги в учебната програма. Разбира се, преди съм ги чела, но сега беше със съвсем друго намерение.
Преразказала съм лично
всички големи романи
по правилата,
по които учат децата
След това проверих дали тези преразкази са в правилното глаголно време, което се изисква в училище. После съм направила коментари към задължителните откъси, включени в учебната програма. Идеята ми е децата да могат да се научат, да проумеят как да извлекат есенцията от едно по-голямо произведение.
- Покрай работата си по помагалата върнахте ли се и вие в училище, припомнихте ли си какво е трябвало да пишете по литература?
- Не съм правила онези анализи, които децата трябва да пишат в училище. На това ще ги научат техните преподаватели. Наричам моите по-скоро коментари, защото те са бележки върху героите, историческите събития, върху смисъла на нещо казано. Тоест това, което съм дала на учениците, е основа да разберат дълбоко онова, което учат, и то да им помогне, когато започнат вече да разработват своите теми и анализи. Вярвам, че помагалата ще бъдат от полза и за учителите по литература, че те ще намерят за добро всичко това, което сме направили с издателство “Труд”. Там огромна помощ ми оказаха главният редактор г-жа Надежда Делева, коректорът Антоанела Станева, техническият редактор Стефка Иванова и художникът на корицата Орлин Атанасов. Много съм им благодарна.
- Как актриса, човек, който не се е занимавал с преподавателска дейност, се захваща с тези помагала?
- Занимавала съм се с това. Водила съм часове по актьорско майсторство, а в Музикалната академия в Пловдив съм преподавала на магистрите “Художествено слово, техника на говора и правоговор”.
Анализът на литературното
произведение и на героите
е първият етап от работата
по всяка роля в театъра
Половината от периода за подготовка на представление се нарича “анализ на маса” - вземаме едно литературно произведение, започваме да анализираме сюжета, основните събития, конфликти, персонажите. Така че това е нещо, което аз правя от 40 г. За мен това е нещо много присъщо и бих казала, че с лекота мога да го върша.
- В помагалата давате пример с думата “бачка”, която класикът Алеко Константинов използва за “сладка приказка”. Срещнахте ли и други такива примери?
- Имаше например много турски думи, които търсих в речници. Заради тях се обърнах и към хора, които говорят езика. Имаше много неща, които лично аз научих, защото не съм била добра по история.
Когато трябваше да пиша за някакво историческо събитие, много се ровех и подробно четях, за да бъда уверена, че това, което говоря на децата, е истински факт. Така разширих познанията си за Втората световна война при работата върху “Тютюн”. Правих толкова сериозни проучвания, че дори разбрах точното време, в което се развива определено действие в романа според историческите източници.
- Кога намирате време да пишете, вие сте много активна и в театъра - преди дни имахте премиера в НТ “Иван Вазов” на пиесата на Франсоаз Саган “Пиано в тревата”?
- Обичам да чета, израснала съм по време, в което нашето поколение нямаше друг прозорец към света, както наричахме книгата. За мен до ден днешен това си е истинско удоволствие. Не гледам на работата си по помагалата като тежък труд, а като нещо, което ме радва. Припомних си неща, които не съм чела скоро, беше ми интересно да ги видя от друга гледна точка. Съчетавам го успешно с работата си в театъра.
- Докато подготвяте поредицата си, говорите ли и с ученици, за да разберете дали сте на правилния път?
- Да, говорих с деца на мои приятели. Попитах ги какво биха искали да има в помагалата. Също така говорих и с родители. Те много ме окуражиха. Говорих и с директорката на училище, моя приятелка, която, за съжаление, почина от COVID. Тя ми каза, че идеята за помагалата е великолепна.
Майките ми казваха, че това
е страшно необходимо и
ще помогне на децата им
Дълбоко в себе си го вярвам, защото знам какво съм направила. Знам как правя това в театъра и че мога да науча децата на много неща.
Преживяхме и продължаваме да живеем в трудни времена. На децата доста им липсва прекият контакт и личната връзка с учителите. Те имат нужда някой да им обясни с прости думи сложните неща, да ги проумеят, да ги разберат. Искам точно това да направя - да ги накарам да им е лесно, за да може след това и да им стане приятно. А и не всички деца са родени, за да бъдат литератори - някои ще се занимават с физика, други с математика, трети ще станат спортисти. Не можем да очакваме от тях така задълбочено да се интересуват от литературата, както онези, които по природа имат тази склонност. Така че на тези деца помагалата ще им бъдат още по-полезни. Вярвам, че трябва да предадем на децата знанието, което те искат да получат.
Днешното поколение, т.нар. “поколение Z”, е по-интелигентно от нас, защото това е първото поколение на планетата, което е родено с три екрана - телефон, телевизор и компютър. Техният начин на мислене, възприятие на информацията, която получават, се развива и се усъвършенства по друг начин - те са много по-визуални. Затова и поисках да направя печатни книги. Тези деца възприемат и обработват информацията визуално много по-лесно от нас.
- Какво беше вашето детство?
- Израснала съм в друго време. Тогава човечеството изобщо не подозираше, че някога ще има компютри, мобилни телефони. Днешните деца не могат дори да си представят това. Книгите са тези, които са отворили моите възприятия.
- Преди 2 г. гостувахте в 101-о СУ “Бачо Киро” за урок и съветвахте децата какви правила да спазват при общуване. Доколко необходимо е общуването за учениците днес?
- Общуването е важно днес, както и вчера, и така, както ще бъде след много години. Но сега, когато преживяхме пандемията, мисля, че всички разбрахме какво ни дава то. Децата не предпочитат да учат онлайн, а да са в клас с приятелите си. Тоест общуването е нещо, от което всяко човешко същество винаги ще има нужда. А тогава обяснявах на тези деца за поведението на тялото, на очите, за това как физическото държание изразява емоционалната същност.
Спомням си, че им говорих за това колко дълго трябва да се задържа погледът върху другия. Знаете, че има едно такова ограничение - трябва да погледнеш човека, с когото говориш, но за кратко, защото
по-дългото задържане
на погледа в очите вече
се възприема като агресия
Много им беше интересно всичко това.
- Казахте какво най-много липсва на учениците в особеното време, в което живеем. А какво липсва най-много на актьорите днес?
- За щастие, имаме своята публика. Ето, преди няколко дни играх представление в Народния театър на пълен салон в допустимите граници. Хората много искат да влизат в театъра, защото това също е общуване и то никога няма да бъде загубено.
- По-тъжен ли е салонът, когато е наполовина пълен заради мерките? Различно ли е чувството да имате премиера на голямата сцена, без да може да видите сълзите, усмивките на лицата заради маските?
- Знаете ли, то се вижда и хората реагират така, както винаги са го правили. Даже напротив - смятам, че
хората, които сега влизат
в салона, идват с много
по-голямо желание
Принудени са да седят два часа с маска на устата и въпреки това идват.
Участвам в представлението “Три високи жени”, в което един от финалните ми монолози доби много по-остро значение и смисъл сега, откакто сме с маските. В него се казва, че може, както живее, изведнъж човек да се почувства пропаднал сред изгнили дъски на пода. Да пропадне, преди да разбере, че трябва да се съвземе и да каже, че това е най-щастливият миг в живота му. Преди да проумее, че дори и така настоящият е най-щастливият миг в човешкия живот.
Откакто имаме маски и се случи пандемията, този монолог звучи потресаващо актуален и чувствам как всички хора в залата знаят за какво точно говоря. И се получава това мълчаливо разбиране между сцената и публиката. Думите от монолога звучат оптимистично - “Не се предавайте, дръжте се, ще излезем от това!”.
- Как ще излезем от всичко това?
- Както при всяко бедствие, каквото е пандемията - докато то се случва, има враждуващи лагери. А след това хората се обединяват винаги в изграждането на новия живот, на нещо по-добро. Дълбоко вярвам, че когато всичко това отмине, ние всички ще се обединим истински независимо от своите различия - кой как е реагирал, какви решения е взел за себе си. Но ние ще бъдем достатъчно мъдри да се обединим в изграждането на живот, какъвто искаме да живеем. Човечеството няма друг изход, освен да върви напред.
- Вие работите не само в театъра - една от последните ви големи роли в телевизията бе в сериала “Скъпи наследници” - какво ви даде той?
- Екипът беше чудесен - много актьори, работихме весело. Работата беше интензивна, защото отивахме всяка сутрин в 6 часа зиме и лете. Отивахме в селото, където се развиваше действието, а то толкова рано - още е тъмно, но хората там вече са ни запалили камините. Беше като истински живот, не като на филм. Дори една от къщите там се построи в процеса на снимките - израсна пред очите на зрителите. Беше много хубаво!
- Чувате ли се с колегите ви, обажда ли ви се често Орлин Павлов, чиято майка играехте в сериала?
- Да. “Мамо, мамо”, ми казва. Пращам ти целувки, маме! (Смее се.) Наистина се сближихме, но така става на снимачната площадка. Там е много различно, това е друг вид работа. Работата над книгите е една, над театъра - друга, пред камерата - също. Изискват различни умения и знания.
Ето какво включва всяко от помагалата.
Помагалото за 7-и клас е 200 страници и обхваща:
Алеко Константинов с “До Чикаго и назад” и “Бай Ганьо пътува”,
Иван Вазов с “Немили-недраги”, “Под игото” и “Една българка”,
Йордан Йовков с “По жицата”,
Елин Пелин с “Косачи” и “По жътва”.
Помагалото за 8-и клас е 150 страници и обхваща:
Омир с “Илиада”,
Софокъл с “Антигона”,
Джовани Бокачо с “Декамерон”,
Мигел де Сервантес с “Дон Кихот”
Уилям Шекспир с “Хамлет”.
Помагалото за 9-и клас е 150 страници и обхваща:
Джонатан Суифт с “Пътешествията на Гъливер”,
Джордж Байрон с “Дон Жуан”,
Александър Пушкин с “Евгений Онегин”,
Оноре дьо Балзак с “Дядо Горио”,
Гюстав Флобер с “Мадам Бовари”.
Помагалото за 10-и клас е 150 страници и обхваща:
Иван Вазов с “Под игото”,
Алеко Константинов с “Бай Ганьо”,
Елин Пелин с “Гераците”,
Димитър Димов с “Тютюн”,
Йордан Радичков с “Нежната спирала”.
Помагалото за 11-и клас е 200 страници и обхваща:
Димитър Талев с “Железният светилник”,
Алеко Константинов с “Бай Ганьо журналист”,
Станислав Стратиев с “Балкански синдром”,
Йордан Радичков с “Ноев ковчег”,
Емилиян Станев с “Крадецът на праскови”.
Помагалото за 12-и клас е 150 страници и обхваща:
Антон Страшимиров с “Хоро”,
Емилиян Станев с “Антихрист”,
Генчо Стоев с “Цената на златото”,
Виктор Пасков с “Балада за Георг Хених”.