Как да не повтаряме грешки при самоизолация
Колкото и да сте изтощени от пандемията, казвайте “не” на децата
Макар повечето от нас да си повтарят, че това вече сме го играли, оставането отново на децата у дома заради коронавируса крие нови опасности. Търпимостта и на децата, и на родителите е далеч по-малка, отколкото в началото на пандемията, а следователно и вероятността за конфликти е по-голяма. Умората от периодичните дистанционни обучения и работа също е сериозен фактор, така че не е достатъчно да се доверяваме на рутина или пък да се опитваме да си затваряме очите, когато осъзнаваме, че нещата не вървят както трябва. Причината е, че всяко неподходящо отношение или пък пренебрежение към чувствата на децата може да доведе до сериозни и трайни последици в тяхното развитие.
От УНИЦЕФ предупредиха, че вследствие на прекъсванията в училище, срещите с приятели и приятни занимания все по-често се наблюдава регресивно поведение при подрастващите. То се изразява в затруднения при умения, които са имали, или при справяне с чувствата на гняв, тревожност и тъга, лош сън и внезапно нощно напикаване. “Виждала съм деца да регресират до бебешко говорене, нужда от помощ с ежедневни дейности, със съня или ходенето да тоалетна, и то в много по-голяма степен от обичайното за тях. Справянето със силните чувства и изразяването им може да бъде много предизвикателно, така че ние често наблюдаваме нервни изблици, включително при студенти. Дори и ние, възрастните, регресираме, когато нивата ни на стрес са по-високи или когато минаваме през промени и преходни периоди”, казва Нанси Клоус от Центъра за детски изследвания в Йейлското училище по медицина.
Затова тя съветва възрастните да подкрепят по всякакъв начин децата да регулират своите емоции в тези трудни времена. Да излизат често на разходка, да тичат, да дишат дълбоко, да оцветяват и рисуват. “Намерете начин да им осигурите връзка с приятели и други членове на фамилията. И все пак имайте предвид, че те няма да могат да използват успешно тази стратегия по време на самия изблик. След като регулират чувствата си, им предложете да говорите по въпроса, например каже им: “Ти беше много разстроен. Чудя се какво се случва”, обяснява Нанси Клоус. Целта е да се даде възможност на децата да изразяват това, което изпитват, тъй като повечето от тях са доста объркани от случващото се и търсят вина в себе си. Те имат много силни антени за притесненията на родителите си и очакват от тях да разберат какво наистина става и колко дълго може да продължи. Така че дори да нямате отговор на всички въпроси, най-добре е бъдете откровени с тях. По този начин ще им покажете и че заедно минавате през изпитанията като семейство.
Освен това е необходимо максимално да се придържате към правилата, които сте създали в предишния си свободен живот, и да ги отстоявате. Английска учителка с над 40 г. стаж разкрива пред “Мирър”, че липсата на твърди граници по време на оставането у дома може да доведе до нездравословни навици при децата, които трудно след това да се изкоренят. Тя дава пример с дете, което спира да яде обяда си в детската градина, когато се връща след първото коронавирусно заключване. Оказва се, че то е свикнало у дома да се храни, докато гледа любимото си филмче за прасето Пепа и след като него го няма, не смята, че е време за ядене.
“Една от грешките на родителите е да си мислят, че трябва да осигурят нещо ново през цялото време, за да ги разсейват. Децата харесват познатото и обичат да играят с едни и същи неща отново и отново. Така че е безсмислено да им купувате твърде много играчки и да им измисляте всякакви нови развлечения”, казва преподавателката Мария Бигинс. Според нея може да е трудно да казваш “не” на детето си, когато трябва да жонглираш между грижата за него, онлайн обучението му и собствената си работа, но е необходимо да се поставят границите, които са важни за неговия живот, иначе малчуганите ще са зле подготвени за реалния свят.
Това обаче не означава, че родителите трябва да вземат всички решения в неговия живот, особено след като пандемията го лишава от други социални контакти и предизвикателства. Напротив, твърде малкият избор, който му е оставен, е необходимо целенасочено да се насърчава чрез създаване на ситуации, в които неговата дума да има тежест. Например да му се дава възможност да подрежда по свой вкус стаята си. “Ако родителите избират всичко за своите малки, това ще повлияе на способността им да оценяват ситуациите и да вземат решения, което е от съществено значение”, казва опитната преподавателка.
Експертите предупреждават, че много родители са притеснени дали децата им ще могат да наваксат пропуснатото по време на пандемията като знания в училище и се концентрират да им помагат в тази посока, но всъщност ключови са социалните умения, които те губят с честите си оставания вкъщи. “Знаем, че малчуганите често подражават на онова, което полагащите грижи за тях лица правят. Затова е добре родителите да потърсят подкрепа за справяне със собствения си стрес, тъй като в крайна сметка именно това може да допринесе за благополучието на техните деца”, посочва Нанси Клоус пред сайта на УНИЦЕФ. По думите ѝ това може да се случи чрез контактуване с други родители, тъй като доста от тях се чувстват много самотни в тези трудни времена. “Вероятно ще е по-добре да чувате, че не сте сами, но стресът и тревожността лесно могат да се върнат, когато децата не изпълняват домашните, които учителят е изпратил, не слушат онлайн уроците си и може би дори отказват да участват в тях. Нямам готово решение за тази ситуация. Просто помнете, че не сте сами, и е нормално да се чувствате безпомощни, разстроени, виновни и притеснени”, обяснява Нанси Клоус. Тя вярва в естественото любопитство, мотивация и устойчивост на децата и смята, че те ще успеят да наваксат пропуснатото по време на принудителните оставания вкъщи, но се нуждаят от много сериозна подкрепа, нежност и разбиране от родителите си. “Четете им, търсете начини да прекарвате време заедно. Обмисляйте и обсъждайте онова, което се случва навън. Играйте и се опитайте да учите и растете заедно”, казва Клоус.
Малчуганите все по-трудно споделят това, което ги тревожи
След дългите месеци на изолация поради пандемията децата сякаш се затвориха и все по-трудно откриват и споделят това, което ги тревожи, казва училищният психолог Гергана Крумова пред БНР. Тя не изключва това да е и вследствие на домашно насилие, за което от УНИЦЕФ предупредиха, че се е увеличило през последните две години. По данни на българския офис на организацията 30% от малчуганите у нас са станали жертва на такова, като най-често родителите се сочат за насилници. По този показател страната ни е доста над средния процент за ЕС. Най-често става въпрос за психически тормоз, физически и неглижиране.
“Разкриването на такива случаи не става по много лесен начин, тъй като децата се срамуват да говорят за това, а по-скоро може да се случи през индикаторите, които те дават като поведение. Сред тях са демотивация за учене, ниска самооценка, нарушена концентрация, бягство от уроци, главоболие”, обяснява Крумова.
По думите ѝ много често при травмираните деца се отключват депресивни състояния, тревожност. Могат да споделят със свои съученици, че вече не им се живее. Сблъскваме се с много кризи – здравна, политическа, включително криза на доверие и по тази причина подаването на сигнали за домашно насилие рядко се случва, подчертава Крумова. Освен това у нас има търпимост към подобни прояви, тъй като повечето хора смятат, че това е семеен въпрос и част от разбирането за по-строго възпитание, на което самите те са били подлагани. Когато се съмняваме как да постъпим, ставайки свидетели на такива сцени, трябва да знаем, че не говорим за еднократни избухвания, а за дългосрочни скандали пред детето, при които неговата висша ценност – семейството, се губи, обяснява психологът.